Решение № 157 от 29.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 77/2009 г.

Решение № 157 от 29.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 77/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Касационното производство е образувано по КАСАЦИОНЕН ПРОТЕСТ И ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ него от прокурор при Окръжна прокуратура гр. П. срещу оправдателната част на нова въззивна присъда № 54/2.10.2008 г., постановена по внохд № 258/2008 г. по описа на Пернишкия окръжен съд. С присъда № 40/28.05.08 г. по нохд № 125/2007 г. на Брезнишкия районен съд подсъдимите И. В. И., Г. В. Г. и Г. С. Г. са признати за виновни в това, че на 26 срещу 27.03.2007 г, в гр. Б., в съучастие - първите двама като съизвършители, след предварителен сговор, а Г. С. Г. като помагач, чрез разрушаване и повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, са отнели чужди движими вещи - 1 бр. възрожденска сабя, 1 бр. старинна пушка"Снайдер", калибър 14.66 мм, модел 1863 г., 2 бр. пафти, 3 бр. комплекта пафти, 2 бр. гривни, 3 бр. пръстени и 1 бр. кован колан, на обща стойност 1840 лева, собственост на Народно читалище "Просвещение" гр. Б., от владението на Т. М. Т., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието е извършено при опасен рецидив от подсъдимия И при повторност, поради немаловажност на случая за подсъдимите Г. В. Г. и Г. С. Г. и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 и вр. с чл. 195, ал. 1, т. З, т. 4, т. 5, вр.с чл. 29, ал. 1б. "а" НК и вр.с чл. 194, ал. 1 НК, вр. с чл. 54 НК подсъдимия Ие осъден на три години и шест месеца лишаване от свобода, при режим на изтърпяване наказанието строг, а подсъдимите на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 7 НК, вр. с чл. 194, ал. 1 НК, вр. чл. 28 вр. вр. с чл. 54 НК, са осъдени на по една година и шест месеца лишаване от свобода, всеки от тях, при общ режим на изтърпяване на наказанието за всеки. По чл. 68, ал. 1 НК е постановено подсъдимият Г. В. Г. да изтърпи и наказанието, наложено му по нохд № 122/03 г. на БРС в размер на шест месеца лишаване от свобода, а подсъдимият Г. С. Г. - на основание чл. 68, ал. 1 НК, да изтърпи и наказанието, наложено му по нохд № 144/04 г. на ПОС в размер на две години лишаване от свобода. С въззивна присъда № 54/2.10.2008 г. по внохд № 258/2008 г. по описа на Пернишкия окръжен съд е отменена присъда № 40/28.05.08 г. по нохд № 125/2007 г. на Брезнишкия районен съд само в частта по обвинението срещу подсъдимите Г. В. Г. и Г. С. Г., като са признати за НЕВИНОВНИ и са ОПРАВДАНИ за престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 7 НК, вр. с чл. 194, ал. 1, и вр. чл. 28 вр., вр. с чл. 20, ал. 2, респ. вр. с чл. 20, ал. 4 НК, за всеки от тях. В частта в която подсъдимия ал. 1, т. З, т. 4, т. 5, вр.с чл. 29, ал. 1б. "а" НК и вр.с чл. 194, ал. 1 НК присъдата на първостепенния съд е ПОТВЪРДЕНА. В касационния протест се изтъква неправилност на присъдата с касационно основание нарушение на материалния закон при постановяване на оправдателната присъда. Изтъкната неправилност на присъдата обаче, е развита в допълнението към протеста, прието по реда на чл. 351, ал. 3 НПК, като в него се навеждат доводи и за съществени процесуални нарушения при проверката и оценката на доказателствената съвкупност, довела до нарушение на закона. Според прокурора, съдът е ценил неправилно дадените пред съдия и приобщени в съдебната фаза обяснения на подсъдимия И само в частта, в която е признал своето участие в деянието. Неправилно не ги е кредитирал и в частта им, в която уличава и другите двама подсъдими като съучастници в инкриминираната престъпна дейност. Подценил е показанията на свид. Ангел В. за познанството му с подсъдимия Г. Г., от когото последният многократно е купувал вещи с антикварна стойност. Игнорирал е установените фактически данни, че именно Г. Ст. Г., на следващия ден, след отнемането на вещите от музея, е уговорил срещата на свид. Велев с другите двама подсъдими . Не е дадено значението на факта, че и тримата подсъдими са присъствали на продажбата на инкриминираните вещи на свид. Велев. Обясненията на подсъдимите Г. С. и Г. Г. и показанията на свид. Велев за вида и състоянието на продадените му предмети, изключват тяхното незнание за произхода на вещите, идентифицирани като предмет на кражбата. Изводите че участието на двамата подсъдими в установеното деяние не е съставомерно под признаците на престъплението съгласно обвинението, са неправилни. Иска се съгласно чл. 354,, ал. 3, т. 3 и вр. сал. 1, т. 4 НПК отмяна и връщане делото за ново разглеждане с постановяване на осъдителна присъда по обвинението срещу двамата подсъдими. Касаци Иван В. И. касационна жалба срещу присъдата не е предмет на разглеждане в производството като недопустима. С частна жалба на подсъдимия Ие обжалвано разпореждането на съдията-докладчик от 2.11.08 г. по внохд № 258/08 г. на ПОС за връщане на касационната му жалба срещу въззивната присъда, като частната жалба е оставена без уважение. При тези данни първоинстанционната присъда е влязла в сила спрямо подсъдимия И. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на протеста и счита, че трябва да бъде уважен като въззивната присъда в оправдателната й част бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Протестът е ОСНОВАТЕЛЕН. Върховният касационен съд прие, че в касационния протест на Пернишката окръжна прокуратура се съдържа оплакване и за съществени процесуални нарушения, тъй като протестът релевира "неправилност на въззивната присъда", включваща априори всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК. С въззивното решение са допуснати съществени процесуални нарушения при проверката и оценката на доказателствените източници, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Изводите за недоказаност на обвинението по отношение на инкриминираната дейност на подсъдимите Г. В. Г. и Г. С. Г., тъй като уличаващите ги доказателствени факти се съдържали единствено в обясненията на подсъдимия И, са неправилни. Според въззивният съд, не са налице каквито и да било доказателства, които да подкрепят обясненията на подсъдимия И за участието на другите двама подсъдими в извършването на престъплението, нито относно установяването дали те са знаели че продадените от тях инкриминирани вещи са били откраднати. Тези изводи са неправилни, защото са в противоречие с доказателствената съвкупност по делото, който въобще не е проверена и анализирана по правилата на чл. 107 НПК. Неправилни като несъответни на данните по делото са изводите на въззивната инстанция, че липсата на преки доказателства по настоящото производство, каквито поначало не винаги присъстват в доказателствения процес за установяване обстоятелствата по чл. 102 НПК, обуславят недоказаността на обвинението. Не се споделя становището, че наличието на събраните по делото преки и косвени доказателствени факти от предмета на доказване, не е достатъчно, за да се направи единствено възможния извод за съществуването им. Тези изводи в атакувания съдебен акт са довели до неправилно приложение на закона по обвинението срещу подсъдимите Г. С. Г. и Г. В. Г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 7 НК, вр. с чл. 194, ал. 1, и вр. чл. 28 НК, за всеки от тях. Вярно е че обвинението и присъдата не могат да се основават нито както на само на самопризнанието на подсъдимия /арг. от чл. 116 НПК/, нито само на "оговор" по отношение на един подсъдим за участието на останалите съподсъдими в инкриминираното деяние. Но неправилно не са кредитирани от въззивната инстанция обясненията на подс. Иванов във всичките им части, които представляват както самопризнание, така и "оговор" спрямо участието на другите двама подсъдими в деянието предмет на обвинението. Обясненията на подсъдимия са важно доказателствено средство, което се подчинява, освен на всички общи правила на доказването по НПК, в частност и на правилата за събирането и проверката на гласните доказателствени средства, и на особените правила, които се изискват от чл. 116 НПК, да се подлагат на цялостна проверка за достоверност. Тя се налага и от качеството им на средство за защита . Правната доктрина и съдебната практика не изключват възможността обясненията, в които подсъдимия прави едновременно самопризнание на фактите, но и оговор - по отношение фактите на обвинението за дейността на останалите подсъдими-съучастници, да се ценят както в тяхната цялост, така и само в едната им част, а в другата да се отхвърли тяхната достоверност, ако проверката им налага този извод . Но този въпрос се решава във всеки конкретен случай. Съдът е суверенен да кредитира или извади от доказателствената съвкупност всяко едно доказателствено средство, което според него, е недостоверно, ако то не кореспондира със събраните доказателства, но преди това, той трябва да го подложи на обективна проверка с останалите доказателствени източници. Проверката на въззивното решение сочи, че обясненията на подсъдимите, дадени пред съдия и приобщени в съдебната фаза в доказателствената съвкупност, не са обсъдени нито поотделно, нито в съвкупност с останалите доказателствени средства. В обясненията дадени от подсъдимия Г. Ст. Г. пред съдия, надлежно приобщени в съдебната фаза /спр. на л.83 от досъд.произв../, той е установил, че преди инкриминираната дата, през м.март /с.г./, подс. Иванов е поискал от него телефонния номер на познат антиквар, тъй като И. имал вещи за продан . Тези обяснения не са съпоставени с изнесеното от подсъдимия И, че уговорката за съдействието на Г. Ст. Г. за продаването на вещите, които тримата подсъдими са взели решения на отнемат от музея в гр. Б., е била направена преди деянието, а не след извършването му, както твърди подс. Г. С. Г. Следователно, съдът е трябвало да изследва действителните отношения между подсъдимите, за да подложи на оценка данните събрани по делото за характера на тяхната съвместна дейност при престъпното отнемане на вещите и тяхното последващо отчуждаване на свид. Велев. При положение, че даде вяра на установеното от обясненията на подс. Иванов, че подс. Г. Ст. Г. е обещал на И. съдействие още преди деянието, за продажбата на антикварните вещи -предмет на кражбата, тъй като е контактувал често със свид. Велев антиквар от София и е заявил пред другите двама подсъдими за възможностите безпрепятствено да отчужди отнетото имущество, правните изводи на съда биха потвърдили тезата на обвинението за съучастие на Г. С. Г. с първите двама подсъдими, под формата на помагачество. Изводите на въззивния съд не биха били различни, ако съдът беше проверил и обсъдил, наред с обясненията на подсъдимия И останалите данни по делото, които ги подкрепят. При проверката на данните от протокола за оглед на местопроизшествие, според които катинара на заключена вратата на музея е бил разбит с щанга като са изкъртени халките и да съпостави тези данни с обясненията на подсъдимия И, които ги подкрепят. Подс. Иванов твърди в обясненията пред съдия, че щангата е била взета от Г. В. Г. именно от колата му и лично е употреба от него за разбиването на катинара на врата на музея. Ако съдът беше съпоставил и дал правилна оценка на тези фактически данни щеше да стигне до извода за съизвършителството на деянието и от подс. Г. В. Г. не само въз основа на отговора в обясненията на И., подкрепен и от показанията на свид. Тодорова, че двама младежи преди деянието са проявявали интерес към експонатите, в музея, както и от обясненото от нея, че откраднатите на процесната дата от музея възрожденски пушка и сабя, действително са били експонирани в ниша, намираща се между първия и втория етаж на музея, към който е водело дървено стълбище, както твърди подсъдимият И. Трябвало е да обсъди и обективните факти, установени от обясненията на И. и данните от протокола за оглед и показанията на Т. относно начина на проникването начина на извършването на деянието . От описите на отнетите експонати в инвентарните книги, които са снабдени и с инвентарни номера за всеки експонат е трябвало да установи, че тези данни допълнително индивидуализират всеки експонат и го превръщат в обективно лесно отличим предмет на кражба. Обясненията на подсъдимия И дават информация както за действията на подс. Г. В. Г. по време на извършването на кражбата, така и за мястото на отнемането на деянието от страна на В. Г. . И. описва вътрешността на музея, представляваща ниша между първия и втори етаж, откъдето Г.. В. Г. е взел сабята, а след това И. се е върнал на същото място, за да вземе и процесната пушка /която е била набеляза за отнемане, но Г. В. Г. не е взел, иззета от свид. Велев впоследствие като веществено доказателство. Според обясненията на И., тя е била на същото място в описаната ниша. Обстоятелствените, пълни с подробности данни в обясненията на подсъдимия И за действията му по отнемането на вещите от него и от подс. Г. В. Г., отговарят и на формалната логика. Съдът е трябвало да цени тяхната правдоподобност и логическа непротиворечивост поради точните характеристики в тях на поведението на всеки от тримата подсъдими преди и по време на деянието. Оценката на обясненията на подс. Г. Ст. Г., в които последният твърди, че не е имал предварителна уговорка с подс. Иванов за продаване на вещите, а тя се е състояла след извършването на деянието, когато в нощта след деянието И. се е свързал с Г. Ст. Г. и го е помолил да отчуждят отнетите вещи, е следвало да бъде на базата на проверката им с всички данни по делото. А те са, че няколко часа по-късно вещите са били отчуждени от тримата подсъдими на свид. Велев. Такова поведение е невъзможно при липса на предварителна организация и уговаряне преди деянието, както за извършването на деянието, така и за отчуждаването на откраднатото имущество. В тази връзка е следвало да бъдат обсъждани данните по делото, какъвто анализ напълно липсва. Ако беше направен, съдът трябваше да стигне до извода за недостоверност на обясненията на подс. Г. Ст. Г. и за достоверност на обясненията на подс. Иванов, не само в частта относно направеното от него самопризнание, но и в частта им относно отговора спрямо дейността на подсъдимите Г. Ст. Г. и Г. В. Г. Установено е, че и тримата подсъдими лично са участвали при конспиративни условия при продажбата на вещите на свид. Велев, състояла се няколко часа след кражбата на процесните вещи. Подс. Г. Ст. Г. е пътувал от гр. Б. за гр. П. отделно от първите двама подсъдими, спр. обясненията на подс. Г. Сг. Г пред съдия, /спр. л.83 от досъд.произв./, приобщени в съдебната фаза, тъй като " не му се е вярвало" подсъдимият И. "да притежава" процесните вещи, "а ги е откраднал". Подсъдимите И. и Г. В. Г. са пътували с лекия автомобил "Мазда" на втория, където са били превозени инкриминираните вещи. Срещата се е състояла по тъмните часове на денонощието, в друг град, където подсъдимите са непознати. Оценка на всички тези фактически данни, установени по делото, би дала фактическа основа за други правни изводи от направените, които да очертаят обективната и субективна съставомерност на деянието на тримата подсъдими под признаците на състава, съгласно обвинението. Оправдателната присъда може да бъде постановена само ако деянието, съгласно обвинението, не осъществява признаците на престъпление въобще. При установените фактически данни, които се съдържат и в обстоятелствената част на обвинението, такъв извод не може да бъде направен. В мотивите на въззивната присъда липсват съображения по реда на чл. 305, ал. 3 НПК, защо съдът е приел за достоверни отречените в съдебно заседание обяснения на подсъдимия И, дадени пред съдия в досъдебната фаза. Данните по делото не потвърждават отричането им с твърдението му за оказана принуда върху него от полицията при депозирането им пред съдия. Макар и да липсват каквито и да било данни за опорочаване на закрепването на свободното волеизявление на обвиняемия И., при разпита му по чл. 222 НПК. Съдът не е обсъдил характера и значението, поначало, на събраните пред съдия гласни доказателствени средства, каквито са в процеса и обясненията на подсъдимия. Гарантираното им от закона закрепване за процеса пред съдия, предпоставя и спазване на правилата по чл. 138 НПК, за което съдията следи служебно. Изброените нарушение са довели и до неправилно приложение на закона поради което протестът е основателен и въззивното решение трябва да бъде отменено а делото върнато за ново разглеждане от въззивната инстанция в друг състав. Предвид тези мотиви и съгласно чл. 354, ал. 3, т. 3, вр. с т. 2 НПК, ВКС на РБ