Решение № 4663 от 4.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5068/2010 г.

Решение № 4663 от 4.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5068/2010 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по две касационни жалби, както следва: от "Петрол" АД, гр. София, чрез процесуалния му представител - адв. Кръстев, против Решение № 36/28.01.2010 г. по адм. дело № 150/2009 г. на Административен съд - Кюстендил, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и от Агенцията по геодезия картография и кадастър /АГКК/ - София, чрез процесуалния й представител - ст. юрисконсулт Петков, против същото решение, с искане за отмяната му, като незаконосъобразно и необосновано.

От ответниците-физически лица се явяват само Младенка Захариева Стоянова и Георги Александров Починков. Становището и на двамата е за неоснователност на касационните жалби. От същите са постъпили и писмени възражения.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. При разглеждането им по същество установи:

С обжалваното решение Административен съд-Кюстендил е отменил Заповед № РД-18-96/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК-София, с която са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на гр. Кюстендил, в частта относно поземлен имот 41112.50.180 по кадастралната карта и е върнал преписката обратно на административния орган за преработка на площта и границите му. Прието е, че в отменената част заповедта е незаконосъобразна, тъй като е постановена в нарушение на материалния закон - чл. 41, ал. 1, т. 1 и чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗКИР, вр. с чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, означена по-нататък като Наредба № 3/2005 г. В резултат на това е направен извод, че границата от юг на процесния имот, в съседство с поземлен имот 41112.504.2000 - собственост на "Петрол" АД, е заснета неправилно, довело и до намаляване площта на имот 41112.50.180, в разрез с документите му за собственост. От друга страна е отчетено, че незаконосъобразно заснетата граница на имот 50.180 е в резултат на неправилно приложение на чл. 47 от Наредба № 3/2005 г., за наличието на контактна зона между двата имота.

Решението е правилно.

1. И двете касационни жалби неоснователно поддържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на чл. 47 от Наредба № 3/2005 г. Според тях разпоредбата намира приложение, тъй като е налице явна фактическа грешка, по смисъла на § 1, т. 9 от ЗКИР, тъй като при обединяване на КВС за поземлен имот 50.180 и кадастралния план за имот 504.2000 в урбанизирана територия, е налице контактна зона между тях, при което с предимство е границата по кадастралния план на имот 504.2000.

Настоящият състав не споделя това разбиране. Разпоредбата на чл. 47, ал. 1-8 от Наредба № 3/2005 г. регламентира специален ред за нанасяне в кадастралната карта на границите на поземлени имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ и такива в урбанизирана територия, когато между тях се констатира наличие на контактна зона, при обединяване на планове и карти по чл. 41, ал. 1, т. 1 и 2 от наредбата. Когато се констатира такова припокриване се изработва карта на контактната зона и списък на засегнатите имоти. Картата на контактната зона съдържа данни за границите на имотите по одобрения кадастрален план с данни за границите им от картата на възстановената собственост /КВС/ и с границите на урбанизираната територия. При изработване на кадастралната карта последните са с предимство пред границите на имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ с КВС, като последните се коригират, а собствениците им се обезщетяват по реда на ЗСПЗЗ или ЗВСГЗГФ. Картата на контактната зона и списъкът на засегнатите имоти се приемат с решение на комисия по чл. 47, ал. 7 от Наредба № 3/2005 г., въз основа на което се извършва корекция в границите на имотите, преди приемането на кадастралната карта и кадастралните регистри.

От изложеното следва, че чл. 47 от Наредба № 3/2005 г. е приложим при наличието на: припокриване /контакт/ на поземлени имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ /ЗВСГЗГФ/ и такива в урбанизирана територия, установено чрез обединяване на планове и карти по чл. 41, ал. 1, т. 1 и 2 от наредбата. В тези случаи контактната зона и границите на имотите се установяват по реда, посочен в чл. 47, ал. 2-8 от Наредба № 3/2005 г.

В случая, с оглед данните по делото, правилно е прието, че разпоредбата е неприложима, поради което и заснетата с предимство граница на поземлен имот 504.2000 по изработената карта на контактната зона и решение на комисията по чл. 47, ал. 7 от Наредба № 3/2005 г. е незаконосъобразна. Това е така защото имот 505.2000 не попада в урбанизирана територия и за него няма одобрен кадастрален план по чл. 41, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3/2005 г. Твърдението и на двамата касатори, че за имота има скица от такъв план, описана в акта за държавна собственост № 3425/1991 г., е останало недоказано, а такива доказателства не се представят и пред касационната инстанция. В този смисъл е и заключението на вещото лице, допълнено в с. з. от 11.11.2009 г., че по кадастралния план на гр. Кюстендил от 1985 г. имот 504.2000 не е заснет, а скицата към АДС представлява заснемане територията на бензиностанцията, без да е част от одобрен по реда на ЗТСУ (отм.) или ЗЕКНРБ (отм.) кадастрален план. Към настоящето е прието като доказателство адм. дело № 395/2008 г. на АС-Кюстендил, по което с влязло сила решение е отменена предходна заповед № РД-18-72/18.06.2008 г. на ИД на АГКК-София, по чл. 49а, ал. 3 от ЗКИР, с която е одобрена кадастрална карта и регистър на имот с идентификатор 41112.504.2000, с граници по чл. 47 от Наредба № 3/2005 г. С това решение съдът е приел, че границите на имота са определени неправилно, в нарушение на чл. 47, ал. 5 от цит. наредба и в нарушение на изискванията на чл. 41, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗКИР. Съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК влязлото в сила решение е задължително за страните, от което следва, че при изработване на настоящата кадастрална карта и регистър относно имот 504.2000, административния орган е бил длъжен да съобрази съдебното решение, което не е направено.

Поради това законосъобразен е извода на решаващия съд, че в случая е бил приложим реда за установяване на кадастрални граници по чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗКИР, вр. с чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г., съобразно критериите посочени в тези разпоредби. Като не са спазени тези критерии и най-вече не са зачетени границите на поземлен имот 50.180 по одобрената КВС, при липса на материализирани на място други граници между двата спорни имота или други означени граници по реда на чл. 36, т. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, оспорения административен акт се явява незаконосъобразен в тази му част и отмяната му е правилна.

1. Неоснователно в касационната жалба на "Петрол" АД се поддържа оплакване за необоснованост на обжалваното решение относно изводите за площта на имот 50.180. Изтъкват се доводи, че с оспорения кадастрален план е намалена площ на имот 504.2000, а не на съседния му - имот 50.180.

По тези оплаквания настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на заповедта. Налице е връзка между неправилно заснетата граница на имот 50.180 от юг, с неправилно отразената му площ в оспорения кадастрален план. Установено е от заключението на вещото лице, че по този план 584 кв. м. от поземлен имот 50.180 са включени в площта на съседния му имот 504.2000, а друга част попада в улична регулация. Намалението в площта на имот 50.180 с 584 кв. м. е в резултат на неправилно заснетата южна граница, която е следвало да бъде по границата на одобрената КВС и документа за собственост на този имот, а не по северната граница на съседния имот 504.2000. Оплакванията за намалена площ на последния са неоснователни, а и неотносими, тъй като предмет на настоящето съдебно-административно производство е заповедта за одобряване на кадастрална карта и регистър, само в частта й за имот 50.180.

По изложените съображения касационните жалби се явяват неоснователни, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение