Решение № 8008 от 12.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11994/2013 г.

Решение № 8008 от 12.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11994/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Младен Василев Марков против решение от 16.07.2013 г. по адм. дело № 10977/2012 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед рег. № з -12185/24.09.2012 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, както и неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Столична дирекция на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрк. Боянова оспорва касационната жалба. Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение, за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на оспореното решение. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба срещу заповед рег. № з -12185/24.09.2012 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи, издадена на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 226, ал. 1, т. 6, и чл. 227, ал. 1, т. 7, предложение второ и т. 10 от ЗМВР, с която на Младен Василев Марков е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", за това, че на 11.05.2012 г. около 11.00 часа касаторът, като водач на оперативен автомобил в група ОДЧ при 06 РУП - СДВР е опитал да въздейства и осуети извършвана полицейска проверка от ПИ Евгени Илиев Николов и мл. полицай Митко Николаев Петров на лек автомобил "Пежо 106" с ДК № СА 0473 КА, управляван от Иван Красимиров Коцев, като Коцев е отказал да му бъде извършена проверка, предложил подкуп на полицаите Николов и Петров и след отказа им да го приемат провел телефонен разговор с полицай Младен Марков, който пристигнал на мястото на извършената проверка - в ж. к. "Хиподрума", пред бл. 193 със служебен автомобил "Опел Астра", червен на цвят и поставена синя сигнална лампа на тавана. Младен Марков е опитал да повлияе на колегите си и предложил "да се направи нещо", да се видят в друг ден с проверяваното лице, за да им се отплати, като изтъкнал пред колегите си близките си отношения с проверявания Коцев. Служителите Николов и Петров категорично отказали, при което Младен Марков си тръгнал. В хода на извършена проверка в присъствието на Младен Марков, в багажното отделение на проверявания автомобил, полицейските служители са констатирали наличие на голямо количество акцизни стоки без бандерол (цигари). Двамата полицейски служители докладвали за случая на прекия си ръководител в 06 РУП-СДВР, запазили местопроизшествието до пристигане на служители от 06 РУП-СДВР - ППГ "Пума", ДОГ с разследващ полицай и служители от група "Наркотици", които са извършили оглед на автомобила и жилището на Иван Коцев, като същият е задържан за срок от 24 часа в 06 РУП-СДВР и спрямо същият е образувано досъдебно производство. С поведението си служителят е нарушил т. 7, т. 8, т. 13, т. 31, т. 33в и т. 33г от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което на основание чл. 227, ал. 1, т. 7 предложение второ и т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР се следва дисциплинарно наказание "уволнение". На основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение с МВР от длъжността полицай, водач в група "ОДЧ" към 06 Районно управление "Полиция" при СДВР категория "Е", първа степен. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена фактическата страна по спора, а именно, че дисциплинарното производство е започнало със заповед № з-8809/4.07.2012 г. на директора на СДВР, с която на основание чл. 230, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и въз основа на предварителни данни - справка с рег. № 27445/15.06.2012 г. е образувано дисциплинарно производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 227, ал. 1, т. 7 предложение второ и т. 10 от ЗМВР. Дадени са писмени обяснения от жалбоподателя и са събрани сведения и обяснения от свидетели. За резултатите от дисциплинарното разследване е изготвена обобщена справка рег. № 35154/23.07.2012 г., връчена на служителя на 24.07.2012 г. срещу подпис, като същият е бил уведомен, че има право в 24 - часов срок да даде допълнителни обяснения и възражения, като служителят е депозирал възражение на 25.07.2012 г. На 11.07.2012 г. е съставен протокол за изслушване на държавен служител, от който се установява, че жалбоподателят е изслушан от ВНД началник сектор "ООРП" в присъствието на дисциплинарно-разследващия орган, като протоколът е подписан от директора на СДВР, ВНД началник сектор "ООРП" и от държавния служител. Дисциплинарното производство е приключило със становище на дисциплинарно разследващия орган от 27.07.2012 г. за наличие на основание по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР за реализиране на дисциплинарната отговорност за извършено тежко дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Въз основа на заключението от разследващия орган, дисциплинарно наказващият орган - директорът на СДВР е издал обжалваната заповед, с която въз основа на доказателствата, събрани в хода на дисциплинарното разследване е приел, че деянието на лицето съставлява нарушение на т. 7, т. 8, т. 13, т. 31, т. 33в и т. 33г от Етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, като му е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Според съда така издадената заповед по чл. 233 от ЗМВР е законосъобразен индивидуален административен акт. Същата е издадена от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с разпоредбата на чл. 228 от ЗМВР правомощия, в изискващата се форма и съдържание, което съответства на чл. 246 от ППЗМВР, при спазване на административнопроизводствените правила на дисциплинарното производство и на материалния закон. Спазено е изискването на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, а именно заповедта да се издаде в двумесечен срок от откриване на нарушението, който срок, с оглед нормата на чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР се брои от датата на изготвяне на обобщената справка и представянето й на наказващия орган. Решаващият съд е приел, че жалбоподателят е осъществил визираните от дисциплинарнонаказващия орган нарушения, които обуславят налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Според него в хода на дисциплинарното производство, разследващият орган служебно е събрал многобройни доказателства, от анализа и съпоставката на които правилно е обоснован извод, че полицай Марков като водач на оперативен автомобил в група ОДЧ при 06 РУП - СДВР е опитал да въздейства и осуети извършвана полицейска проверка от ПИ Евгени Илиев Николов и мл. полицай Митко Николаев Петров на лек автомобил "Пежо 106" с ДК № СА 0473 КА, управляван от Иван Красимиров Коцев, като Коцев е отказал да му бъде извършена проверка, предложил подкуп на полицаите Николов и Петров и след отказа им да го приемат провел телефонен разговор с полицай Младен Марков, който пристигнал на мястото на извършената проверка - в ж. к. "Хиподрума", пред бл. 193 със служебен автомобил "Опел Астра", червен на цвят и поставена синя сигнална лампа на тавана. Младен Марков е опитал да повлияе на колегите си и предложил "да се направи нещо", да се видят в друг ден с проверяваното лице, за да им се отплати, като изтъкнал пред колегите си близките си отношения с проверявания Коцев, с което е нарушил разпоредите на т. 7, т. 8, т. 13, т. 31, т. 33в и т. 33г от Етичния кодекс на поведение на държавните служители на МВР. Тези действия на жалбоподателя са станали достояние на служители от 06 РУП в СДВР - ("Териториална полиция", "Противодействие на криминалната престъпност", Разследващи полицаи, служители от "ООР", на служители от МВР (по депозиран сигнал с вх. № 3549/2012 г. на интернет сайта на Дирекция "Инспекторат" - МВР, както и на служители от отдел "Охранителна полиция" при СДВР, като това обосновава извод за нарушаване на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Това са разпоредбите на т. 7 от него, която задължава служителя да пази доброто име на институцията, която представлява, на т. 8, според която служителят насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си, както, на т. 13, която задължава държавния служител да не злоупотребява с правомощията си, разчитайки че няма да му бъде наложена санкция в качеството му на орган на властта, на т. 31, според която държавният служител е неподкупен и не се възползва от правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване или с друга користна цел, на т. 33в, според която държавният служител не посредничи за получаване от другиго на облага, за да бъде извършено или да не бъде извършено действие по служба и на т. 33г според която държавният служител не участва в корупционни прояви. Според съда правилно наказващият орган е приел, че жалбоподателят е извършил нарушаване на служебната дисциплина по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, като към него е приложено съответстващото му с оглед нормата на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР дисциплинарно наказание. По тези съображения е прието, че жалбата, като подадена против законосъобразен индивидуален административен акт е неоснователна. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Оплакванията на касатора за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост са неоснователни. Първоинстанционният съд е възприел фактическа обстановка, съответстваща на доказателствата по делото и е изложил подробни мотиви по релевантните за спора факти. Тези доводи са били подробно обсъдени от първоинстанционния съд и касационната инстанция изцяло споделя изложените в мотивите на оспореното решение съображения. В тази връзка административният орган обосновано и подробно е обсъдил поведението на жалбоподателя и отражението му върху обществото и МВР, с което служителят е уронил доброто име на институцията, в която е на служба. Не са допуснати и нарушения на процедурата по издаването на заповедта, по отношение на която първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, като същите са обсъдени и от настоящата инстанция. Не са налице и допуснати нарушения на материалния закон. От фактическа страна са осъществени нарушения на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - т. 7, т. 8, т. 13, т. 31, т. 33в и т. 33г от него, които го задължават в качеството му на длъжностно лице, да се подчинява на нормативно определените правила залегнали в тях. Същите представляват тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР, като в т. 10 конкретно е записано, че тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарното наказание уволнение е "извършването на друго тежко дисциплинарно нарушение". В разпоредбата чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР е прието, че дисциплинарно наказание "уволнение" се налага в случаите, посочени в чл. 227, ал. 1 от ЗМВР, като според ал. 2 от същата разпоредба "други тежки нарушения на служебната дисциплина" по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, които са несъвместими с оставането на служба в МВР и за които също се налага дисциплинарно наказание "уволнение" са: "и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата". В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установяват двете изисквания за реализиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя, а именно осъществени деяния, които са несъвместими с етичните правила за поведение и с които се уронва престижа на службата. След като тези норми са приложими и с оглед характера им на императивни, то дисциплинарно наказващия орган, който действа в условията на обвързана компетентност е длъжен да наложи посоченото наказание. По изложените съображения обжалваното решение е правилно, като постановено при липса на сочените отменителни основания и следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане за присъждане на разноски от ответника, жалбоподателят следва да бъде осъден за заплати на СДВР 300 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за един юрисконсулт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,