Решение № 3995 от 3.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9347/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на отдел Оперативни дейности" в ГД Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез юрк. Ерска, против Решение 5125/28.07.2023 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. д. 1709 по описа за 2023 г. на този съд. Със съдебното решение е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК С1895 - 0127997/12.01.2023 г., издадена от С. Станчев, началник отдел ОД" в ГД ФК" при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б. г" ЗДДС и чл.187, ал.1 ЗДДС е наложена на Топливо АД, притежаващо [ЕИК], със седалище гр. София, ул. Солунска" 2, принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект - бензиностанция, находящ се в гр. Самоков, бул. Софийско шосе 15 и стопанисван от дружеството, както и забрана за достъп до него за срок от 3 дни. В полза на Топливо" АД са присъдени разноски в размер на 1 398,80 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, защото е незаконосъобразно и е необосновано. Счита, че дружеството не е изпълнило задължението си да предава по установената дистанционна връзка с НАП точни данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение. Твърди, че съдебно-техническата експертиза (СТЕ) е непълна и едностранна, като според касатора произволно е определено, че подадената информация към НАП е с 91 литра по-малко. Моли за отмяна на съдебното решение и присъждане направените разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Топливо" АД я оспорил чрез адв. Казаков в подробен писмен отговор и в съдебно заседание. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта, правилността на съдебното решение на предявеното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал.2 АПК прецени касационната жалба като процесуално допустима, защото е депозирана от страна по делото, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. По делото са установени следните факти и обстоятелства: На 21.10.2022 г. в 11,00 часа е извършена проверка в търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС, представляващ бензиностанция, стопанисван от Топливо" АД, находящ се в гр. Самоков, бул. Софийско шосе", 15. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол сер. АА 0127997 от 21.10.2022 година. Констатирано е, че на 10.10.2022 г. е осъществена доставка на гориво (пропан - бутан) в размер на 6 500 литра. След извършена проверка в ИС на НАП се установява, че за посочената доставка са постъпили данни от нивомерната система за количество в размер на 3 511 литра, или постъпилото количество е в по-малък размер от доставеното с 2 989 литра. С процесната заповед е наложена ПАМ запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него за срок от 3 дни. За изясняване на фактите и обстоятелствата по делото е назначена СТЕ. Административният съд е преценил ЗНПАМ, като издадена от компетентен орган, в изискуемата форма. Според съда, обаче постъпилите данни за количество в размер на 3 511 литра се разминават категорично от установените от експертизата данни за подадена от нивомерната система на обекта към НАП информация за доставено гориво от 6 410 литра. На следващо място съдът е приел, че мотивите относно срока на ПАМ са общи, като според съда мярката е несъразмерна с преследваната цел. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което настоящият състав на ВАС, Осмо отделение, го оставя в сила. Видно от приетата по делото СТЕ, неоспорена от страните, от нивомерната система са подадени данни към НАП за доставено гориво от 6 410 литра, като разликата между доставеното количество и подадените данни към НАП се равнява на 91 литра, а не на посочените в ЗНПАМ 2 989 литра. Съгласно чл. 200, ал.3 от ГПК оспорване на заключението на вещото лице може да бъде направено докато трае изслушването. В случая такова оспорване не е било сторено. В този смисъл не може да се приеме, че възраженията относно СТЕ, въведени едва с касационната жалба, са своевременно сторени. От доказателствата по делото се установява, че за направените доставки на 10.10.2022 г. са изпратени три отделни съобщения към системата на НАП за доставено гориво общо 6 410 литра (л. 33). По делото липсват данни/твърдения, че частичното неподаване на данни в този единичен случай е станало в резултат на виновно поведение на лицето, поради манипулация на системата или други подобни неправомерни действия. Принудителна административна мярка се налага в определените от закона случаи при констатирано извършено нарушение. В случая ПАМ е постановена в нарушение на материалния закон, тъй като не е доказано нарушаване на разпоредбата на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, до какъвто и правилен извод е достигнал първостепенният съд. Решението на АССГ е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Разноски: В касационното производство дружеството е доказало направени разноски в размер на 800 лева, които следва да му бъдат присъдени съобразно резултата по делото и понесени от НАП. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. То напълно съответства на фактическата и правната сложност на делото и правните действия, извършени от процесуалния представител на ответника по касационната жалба. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение