Решение № 5597 от 22.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2887/2013 г.
ВАСVI отделение22.04.2013 г.докладчик Атанаска Дишева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 42/27.12.2012 г., постановено по адм. дело № 371/2012 г. по описа на Административен съд гр. Русе. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5597 от 22.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2887/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Феникс Строй груп 42" ЕООД - гр. Русе, представлявано от управителя Харалампи Костадинов Ламбев, чрез пълномощника адв. Мариана Димитрова, против решение № 42/27.12.2012 г., постановено по адм. дело № 371/2012 г. по описа на Административен съд гр. Русе, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против постановление от 15.10.2012 г., издадено от инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" гр. Русе за обявяване съществуването на трудово правоотношение с лицето Селвин Бахтинуров Мехмедов, както и на даденото предписание да се предложи сключване на трудов договор с това лице. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че съдът е достигнал до неправилни изводи относно характера на съществуващото правоотношение между дружеството и посоченото в постановлението физическо лице, като е прието, че същото е трудово, а не гражданско, както е уговорено в представения граждански договор. Касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъдат отменени оспорените административни актове. Претендира присъждане на направените разноски. Ответниците по касационната жалба - Дирекция "Инспекция по труда" гр. Русе и инспектор при Дирекция "Инспекция при труда" гр. Русе, не са изразили становища. Ответникът Селвин Бахтинуров Мехмедов от с. Бъзън, община Ветрен, не е изразил становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Русе е отхвърлена жалбата на "Феникс Строй груп 42" ЕООД против постановление от 15.10.2012 г., издадено от инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" гр. Русе за обявяване съществуването на трудово правоотношение между дружеството и Селвин Бахтинуров Мехмедов, както и срещу предписание за сключване на трудов договор с това лице в срок до 18.10.2012 г. За да постанови това решение съдът е приел, че при извършените от инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Русе проверки на работни места на 9.10.2012 г. и 15.10.2012 г. на обект "Саниране на жилищен блок в гр. Русе, ул. "Ниш" № 16, вх. Б", както и при проверката по документи на 11.10.2012 г., е установено, че Селвин Мехмедов осъществява дейност на обекта като общ работник в дружеството "Феникс Строй груп 42" ЕООД от 1.08.2012 г. и има сключен граждански договор. Съдът е приел, че са налице всички елементи на трудово правоотношение и е установено предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, поради което е направил извода, че на основание чл. 405а, ал. 1 и ал. 4 КТ правилно са издадени обжалваното постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение и предписанието за сключване на трудов договор. Приел е за неоснователно възражението на жалбоподателя относно естеството на правоотношението, като е посочил, че са констатирани отношения по предоставяне на работна сила между жалбоподателя и лицето Селвин Мехмедов, които не са уредени като трудови. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил подробно и последователно събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и приложимите правни норми, в резултат на което е достигнал до обосновани и правилни изводи от фактическа и правна страна. От фактическа страна е безспорно установено, че при извършените проверки на 9.10.2012 г. и 15.10.2012 г. от инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Русе на обект "Саниране на жилищен блок в гр. Русе, ул. "Ниш" № 16, вх. Б", изпълняван от "Феникс Строй груп 42" ЕООД, е констатирано, че лицето Селвин Мехмедов, заедно с други лица, полага труд като общ работник, без да има сключен писмен трудов договор с "Феникс Строй груп 42" ЕООД. При проверката лицето е декларирало писмено, че е на работа като общ работник в дружеството, считано от 1.08.2012 г., с работно време от 8 часа до 17 часа, с почивки през работното време от 10 ч. до 10,15 ч. и от 12 ч. до 13 ч., посочило е, че няма сключен трудов договор, а има граждански договор, в графата за уговорено възнаграждение е посочено: "320 лв.", а в графата за последно получено трудово възнаграждение - "100 лв. за м. 10/2012 г." На 11.10.2012 г. е извършена проверка на документи, при която е представен граждански договор между дружеството и посоченото лице. За констатациите при извършените проверки е съставен протокол изх. № 1590/16.10.2012 г. В представения граждански договор от 1.10.2012 г., между "Феникс Строй груп 42" ЕООД, като възложител и Селвин Бахтинуров Мехмедов, като изпълнител, е посочено, че с договора се възлага на изпълнителя да извърши с материали и проект на възложителя монтаж на топлоизолационна система и полагане на финишно покритие на обект "Жилищна сграда в гр. Русе, ул. "Ниш" № 16, вх. Б", срещу възнаграждение в размер на 270 лв. в брой, дължими при извършване на работата; посочено е, че договорът се сключва за срок от 20 дни, считано от датата на подписването му; уговорено е приемането на резултата от извършената работа на обекта да се извърши с приемо-предавателен протокол. По делото е представена заповед № 12/1.10.2012 г. /съгласно обр. по чл. 12, ал. 3 от Наредба № 07-2/16.12.2009 г./, в която е посочено, че при назначаване на работа на Селвин Мехмедов са проведени начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, обучение по "Система за управление на качество" в засягащия го обект, посочено е, че е запознат подробно с длъжностната характеристика и Правилника за вътрешния трудов ред, с Плана за предотвратяване и ликвидиране на аварии и пожари и с Правилника за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд; със заповедта е наредено, предвид това че работникът постъпва на работа, да бъде обучаван по безопасните и здравословни условия на труда от обучаващ работник. Представен е също протокол за проведен начален инструктаж за безопасност и здраве във "Феникс Строй груп 42" ЕООД, в който под номер 12 фигурира името на Селвин Мехмедов, като е удостоверено с подписи на инструктирания и на лицето, извършило инструктажа, че е проведено обучение на дата 1.10.2012 г.; представена е книга за ежедневен инструктаж в същото дружество, като за обекта Ж. С. вход "Б", ул. "Ниш" 16 е включено и името на Селвин Мехмедов, като е удостоверено провеждане на инструктажи на 08, 09, 10 и 11.10.2012 г. При тези данни по делото обосновано е прието от първоинстанционния съд, че осъществяваната от лицето дейност е в изпълнение на трудови функции и безспорно представлява предоставяне на работна сила. Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. От събраните по делото доказателства е установено наличието на елементите на трудово правоотношение - престиране на работна сила за извършване на дейност като общ работник през определен период от време срещу уговорено възнаграждение, което е определено като месечно възнаграждение, а не за извършване на дейност, определена по обем; установено е също наличие на работно място, работно време и почивки, организация на работата от страна на дружеството, както и отношения на контрол от същото спрямо извършваната работа. Неоснователно е възражението в касационната жалба, което е поддържано и пред първата инстанция, че Селвин Мехмедов е осъществявал дейност като общ работник на обекта за извършване на топлоизолация на жилищна сграда в изпълнение на граждански договор. От съществено значение за преценката дали дейността е изпълнявана по трудово правоотношение или по граждански договор и по-точно по-договор за поръчка, е обстоятелството, че възложената работа не е била определена по обем и като краен резултат, нито е била налице самостоятелност при изпълнението, след като изпълнителят е действал под ръководството и контрола на възложителя, а с оглед конкретния предмет на дейността /монтаж на топлоизолационна система на цял вход от жилищен блок/ обективно не е било възможно отделният работник да работи самостоятелно. Представеният граждански договор с това лице, не може да обуслови извод за изпълнение на работата по граждански договор. В тази връзка следва да бъдат споделени доводите на първоинстанционния съд за това, че съвкупната преценка на доказателствата по делото налага извода, че действителната воля на страните е да се престира труд, а не определен резултат, поради което отношенията между тях са трудовоправни, а не облигационни. Правилно съдът е изтъкнал, че в случая е установено изплащане на сумата от 100 лв. за м. октомври 2012 г., а според представения граждански договор не е уговорено плащане на части или авансово плащане. Обосновано съдът е заключил, че провеждането на инструктажи за безопасност на труда /начален и ежедневни/, които по правило се провеждат при осъществяване на дейност по трудово правоотношение, водят до извода, че дружеството е действало като страна по трудов договор, а не по граждански. Отделно от това следва да се обърне внимание на несъответствието между датата на започване на работата, посочена от Селвин Мехмедов в попълнената от него декларация - 1.08.2012 г., и датата на започване на работата, която е посочена в гражданския договор - 1.10.2012 г. Писмените обяснения и декларации, събрани по предвидения ред в рамките на административното производство са допустими доказателствени средства и в съдебното производство, съгласно чл. 171, ал. 1, вр. чл. 39, ал. 1 АПК. По делото е безспорно, че декларацията по чл. 401 КТ, съставена при проверката на 9.10.2012 г. е подписана от Селвин Мехмедов, поради което същият не може да опровергае съдържанието на подписания от него документ само чрез твърдение. Предвид това, както и с оглед съвкупния анализ на останалите доказателства по делото, обясненията, които Селвин Мехмедов, като заинтересовано лице в първоинстанционното производство, е дал пред съда, не могат да бъдат приети за достоверни. Относно преценката за характера на съществуващото правоотношение от значение е обстоятелството, че работата е била организирана от дружеството и е осъществявана под ръководството на негов служител. Същественото в случая е, че лицето е осъществявало определени трудови функции - като общ работник в строително-монтажни дейности, което по своето естество представлява престиране на работна сила. Определящо значение за характера на правоотношението имат съществените елементи на договора, а не наименованието на договора, с който е оформено това правоотношение. Без значение за преценката относно характера на правоотношението е продължителността, през която се осъществява дейността, тъй като работна сила може да се престира за определен период от време, съответно трудовия договор може да е срочен и/или за непълно работно време. По изложените съображения, обосновано и правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че съществуващото правоотношение между "Феникс Строй груп 42" ЕООД и Селвин Бахтинуров Мехмедов е трудово и в този смисъл оспореното пред съда постановление по чл. 405а, ал. 1 КТ е издадено при наличието на предвидените предпоставки. Предписанието за сключване на трудов договор, издадено на основание чл. 405а, ал. 4 КТ е обусловено от законосъобразността на постановлението по чл. 405а, ал. 1 КТ, и като е приел същото първоинстанционният съд е постановил правилно решение и в тази част. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото не се възлагат разноски за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,