Решение № 11247 от 4.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3268/2010 г.

Решение № 11247 от 4.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3268/2010 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано по касационна жалба на Д"ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 94 от 21.01.2010 г., постановено по адм. дело № 1115 по описа за 2008 г. на Административен съд Пловдив, с което е отменен РА № 260001258 от 29.02.2008 г. на ТД на НАП Хасково, потвърден с решение № 314 от 24.04.2008 г. на директора на Д"ОУИ" при ЦУ относно определени данъчни задължения по ЗДДС за 2002 г. на "Весойл" ЕООД поради непризнато право на данъчен кредит в размер на 8715,69 лв. със съответните лихви, по фактури, издадени от "Глоботек" ЕООД, гр. Бургас. твърди, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна и постановяване на решение по същество, с което се отхвърли жалбата на дружеството "Весойл" ЕООД. Ответникът по така подадената касационна жалба - "Весойл" ЕООД, гр. Хасково, чрез процесуалния си представител я оспорва, счита, че е неоснователна и иска решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил РА № 260001258 от 29.02.2008 г. на ТД на НАП Хасково, потвърден с решение № 314 от 24.04.2008 г. на директора на Д"ОУИ" при ЦУ относно определени данъчни задължения по ЗДДС за 2002 г. на "Весойл" ЕООД поради непризнато право на данъчен кредит в размер на 8715,69 лв. със съответните лихви, по фактури, издадени от "Глоботек" ЕООД, гр. Бургас. За да отмени акта съда е обсъдил всички доказателства, събрани в съдебното производство - писмени такива, както и заключението на съдебно-счетоводната експертиза и от тяхната съвкупност е направил извода, че са налице предпоставките по ЗДДС, действащ към. м2002 г. м. 12., за признаване правото на данъчен кредит. Взел е предвид и издадения без корекции ДРА на прекия доставчик за относимия данъчен период. Решението е правилно. Няма допуснати твърдяните от касатора нарушения на материалния закон. Съдебният акт е подробно и надлежно мотивиран, прецени са всички относими писмени доказателства, които са изключително огромен обем, както и събраните в съдебното производство. правилно съда е отчел констатациите в заключението на вещото лице относно счетоводното отразяване на процесните фактури, издадени както от прекия доставчик "Глоболтек" ЕООД, така и от предходния такъв - "Вогарт" ЕООД. Съобразил е и издадените ДРА, които обхващат процесните периоди на 2002 г. и са издадени при изрична подробна проверка на счетоводството. Както и всички писмени доказателства, относими към проблематиката при признаване на данъчния кредит. Възраженията, изразени в касационната жалба на органите по приходите относно представяне на някои от доказателства в съдебното производство не могат да намерят основание в текстовете на ДОПК и АПК /прилаган субсидиарно предвид разпоредбите на ДОПК/, тъй като разглеждането на ревизионните актове от съда предполагат именно събиране на всякакви доказателства, които биха доказали твърденията на данъчно задълженото лице за изпълнение предпоставките по ЗДДС (отм.), касаещи правото на данъчен кредит. Тъй като в тежест на оспорващия ревизионния акт е да докаже твърденията си, както неколкократно и безпротиворечиво се приема в съдебната практика, то той следва да събере и представи всички необходими доказателства, както е и сторено в настоящето производство. Няма допуснати процесуални нарушения, както и такива на материалния закон. Правните изводи са направени въз основа на надлежно и правилно установена фактическа обстановка. Решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на ответника по касация се следват разноски в размер на 350 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение