Решение № 12721 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11869/2014 г.

Решение № 12721 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11869/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП и на "Трак Вес Трейд" ЕООД, представлявано от управителя Боби Костадинова против Решение № 4527/03.07.2014 г., постановено по адм. д. № 6720/2013 г. по описа на Административен съд - София-град. Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София обжалва съдебното решение в частта, отменяща РА № 141207792/20.02.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение № 972/31.05.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, в частта на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 53 255.20 лв. по фактури, издадени от "Транс Консулт" ЕООД за ревизираните периоди м. 08.2007 г., от 01.01.2008 г. до 31.05.2008 г. и от 01.07.2008 г. до 31.12.2008 г. В касационната жалба се твърди, че решението в тази част е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението на административния съд в обжалваната му част. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касаторът "Трак Вес Трейд" ЕООД обжалва съдебното решение, в частта, отхвърляща жалбата на дружеството срещу РА, в частта на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 6 634.60 лв. за данъчен период 10.2008 г. по фактури, издадени от "Макс строй" ЕООД, в размер на 5 754.80 лв. за данъчен период м. 11.2008 г. по фактурите, издадени от "Макс ком 2007" ЕООД, и начислен ДДС в размер на 1 629.86 лв. Твърди се, че решението в тази част е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението на административния съд в обжалваната му част. В касационната жалба се позовава на практика на СЕС. По тези съображения се моли за отхвърляне на касационната жалба на ДД "ОДОП" София и за уважаване на жалбата на дружеството. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната на дружеството и за основателност на жалбата на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационните жалби, правилността на съдебното решение на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Двете касационни жалби са подадени в срок и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационните жалби на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София и на "Трак Вес Трейд" ЕООД са неоснователни. По оспорване на "Трак Вес Трейд" ЕООД предмет на първоинстанционното производство е била законосъобразността на РА № 141207792/20.02.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение № 972/31.05.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, с който са определени задължения за ДДС за ревизираните периоди м. 08.2007 г., от 01.01.2008 г. до 31.05.2008 г. и от 01.07.2008 г. до 31.12.2008 г. в размер на 53 255.20 лв. по фактури, издадени от "Транс консулт" ЕООД, в размер на 6 634.60 лв. за данъчен период 10.2008 г. по фактури, издадени от "Макс строй" ЕООД и в размер на 5 754.80 лв. за данъчен период м. 11.2008 г. по фактурите, издадени от "Макс ком 2007" ЕООД и е начислен ДДС в размер на 1 629.86 лв. във връзка с липса на доказателства за осъществен износ. Съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Относно доставките по фактурите, издадени от "Транс консулт" ЕООД, съдът е приел, че не е налице основание за отказ за признаване на данъчен кредит по тези фактури. Приел е, че необосновано органът по приходите е приел, че РЛ не е доказало, че "Транс консулт" ЕООД реално е доставило описаните в процесните фактури стоки - резервни части и услуги - ремонт на пътна техника. Съдът е приел, че са налице всички предпоставки за възникване на право на приспадане на данъчен кредит. Въз основа на тези съображения административният съд частично е отменил ревизионния акт и частично е отхвърлил жалбата на дружеството срещу ревизионния акт. В касационната жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София се оспорва обосноваността на направените от съда правни изводи относно наличието на предпоставка за възникване на право на приспадане на данъчен кредит. Касационните оплаквания са неоснователни. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Оплакванията на касатора са свързани с неправилно тълкуване на доказателствата. Твърди се, че нито във хода на административното производство, нито в хода на съдебното такова, от страна на ДЗЛ не са представени необходимите документи за доказване реалното изпълнение на процесните доставки. Настоящата съдебна инстанция намира тези доводи за неоснователни. Касационната инстанция споделя разсъжденията на първоинстанционния съд по отношение реалността на спорните доставки. При условията на пълно доказване е установено, че при документалното отчитане на фактурираните стоки не са допуснати нарушения, спазени са счетоводните изисквания и условия за упражняване на право на приспадане на данъчен кредит при РЛ. От страна на ревизиращия екип е нарушен принципът на обективност, тъй като е следвало да бъдат установени безпристрастно фактите и обстоятелствата, касаещи реалността на сделките и доставките. Непредставянето на достатъчно доказателства за кадровата обезпеченост за изпълнение на доставката, както и декларирането й от предходния, не следва в случая да ограничава правото на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по фактурата. Предвид което, добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. АССГ правилно се е позовал на трайната съдебна практика на Върховният административен съд, който посочва, че отказът на органа по приходите да признае на ревизираното лице право да приспадне данъчен кредит, поради това, че издателят на фактурата или някой от неговите доставчици са извършили нарушение, противоречи на изискванията на чл. 167, 168, б. а), чл. 220, т. 1 и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и тълкуването й от Съда на ЕС, съдържащо се в Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Ако поради нередности, извършени от издателя на фактурата или от доставчиците нагоре по веригата и посочени като основание за правото на приспадане, се приеме, че сделката не е действително извършена, трябва да се установи, въз основа на обективни данни и без да се изисква от получателя на фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави - че получателят на фактурата е знаел или трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС. В настоящия случай това не е установено, а органът по приходите не следва да създава задължение за получателя на фактурата да извършва проверки на контрагента си, каквито по принцип той не е длъжен да прави. Това в пълна сила важи за настоящия случай, тъй като жалбоподателят сам в касационната си жалба излага, че в случая не е отказано право на данъчен кредит заради твърдението за наличие на данъчна измама нагоре или надолу по веригата от доставки. В конкретния случай няма събрани обективни данни, от които да следва изводът за липса на реално извършени доставки. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, а именно че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. Позоваването на практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. В конкретния случай първоинстанционният съд е извършил тази преценка и правилно е достигнал до заключението, че са налице реални доставки. В хода на производството е установено извършено фактическо получаване на процесните резервни части и тяхното използване за последващи продажби. Описанието на стоковите операции във фактурите налага извода, че в случая става въпрос за покупко-продажба на стоки, определени по своя род. Собствеността върху тези вещи съобразно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, се прехвърля с тяхното определяне по съгласие на страните, а при липса на такова - когато бъдат предадени. В конкретния случай, както съдът правилно е посочил, са събрани безпротиворечиви доказателства, че резервните части са отделени от своя род. От водената от РЛ и доставчика счетоводна отчетност е установено по безспорен начин последваща реализация по видове и количества авточасти предмет на спорните доставки. Установено е, че получените резервни части са вложени от ревизираното лице в търговския му оборот и са осъществени облагаеми доставки към трети лица. С оглед на гореизложеното първоинстанционното решение, в частта, в която е отменен РА, в частта на непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Транс консулт" ЕООД е правилно и следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на "Трак Вес Трейд" ЕООД. Обжалваното решение, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА, в частта, в която са установени задължения в размер на 6 634.60 лв. за данъчен период 10.2008 г. по фактури, издадени от "Макс строй" ЕООД, в размер на 5 754.80 лв. за данъчен период м. 11.2008 г. по фактурите, издадени от "Макс ком 2007" ЕООД и е начислен ДДС в размер на 1 629.86 лв. във връзка с липса на доказателства за осъществен износ е правилно. Изводите на съда са обосновани, тъй като са съответни на установената по делото фактическа обстановка. Съдът е изяснил пълно фактическата обстановка - ползвал е събраните в хода ревизионното производство доказателства, приел е представените в съдебното производство доказателства. Въз основа на установените факти и обстоятелства са направени изводи за липса на реални доставки в процесните данъчни периоди - м. 10 и м. 11.2008 г., при което е счетено от съда, че данъкът (ДДС) е неправомерно начислен, а оттам че е налице пречка за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по доставките. Въз основа на доказателствата е прието, че ревизираното лице притежава оригинални данъчни фактури с необходимите реквизити, съгласно ЗСч и ДДС по всяка от посочените доставки. Посочените фактури са осчетоводени в счетоводството на търговеца в регистрите по ЗДДС, СД, дневник за покупки в данъчния период за който са издадени, като за същите са взети съответните счетоводни статии. Плащанията по процесните фактури са извършени в брой. По отношение редовността на водените от доставчиците счетоводства, не е извършена проверка. Обосновано съдът е приел, че не е доказано реалното извършване на фактурираните доставки. Безспорно е установено, че доставчиците не са открити и не са представили исканите документи. Предвид на обстоятелството, че доставчиците не са открити, не е могло да се направи проверка на коректността на воденото счетоводство. Приходният орган е стигнал до извода, че тези фактури не отразяват реални доставки на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, респективно данъчно събитие по чл. 25 от ЗДДС. Органът по приходите е приел, че липсват доказателства за приемането и предаването на стоките между страните по фактурите, поради което тези фактури не документират реални доставки на стоки. Всичко това налага извода за неосъществяване на реални доставки, поради което начисления от доставчика данък е в нарушение на чл. 68, ал. 1, т. 1, вр. чл. 6 и 9 от ЗДДС и не е основание за възникване правото на приспадане на данъчен кредит. Представените от жалбоподателя договори по делото, не опровергават тези изводи, не са установени данни в счетоводствата на контрахентите. В случая събраните доказателства не са достатъчни за установяване реалното изпълнение на доставките. Фактурите, по които е упражнено право на данъчен кредит, са издадени без основание. Данъкът е начисляван неправомерно, без да е налице извършена облагаема доставка. Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. В хода на съдебното производство жалбоподателят е разполагал с процесуалната възможност да иска събирането на доказателства, относно всички относими към настоящия спор доказателства. В този смисъл съдът правилно е приел, че в тежест на задълженото лице е да докаже наличието на условията за възникването на правото на данъчен кредит, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС. Следва да бъда споделен изводът на съда, че за да се приеме, че процесната стока, която е определена само по своя род, е индивидуализирана, и че собствеността върху нея е прехвърлена, следва да се докаже отделянето на тази стока от същия род, което може да стане чрез приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, доказателства за претегляне, транспортни документи и др. По отношение фактура № 102/28.02.2008 г., издадена от РЛ на македонското дружество "Саншпед-Кавадарци" Р Македония с предмет на доставката "извършени консултантски и маркетингови услуги за 2007 г.", не са представени никакви доказателства за вида и характера на услугите, удостоверени с процесната фактура. Поради това съдът правилно е приел, че услугата е извършена с място на изпълнение на територията на страната, поради което същата е облагаема и за нея се дължи ДДС в размер на 1 629.86 лева. Поради гореизложеното съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Разноски: С оглед изхода на спора разноски не се дължат. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 222, ал. 1 и ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение