Решение № 1282 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7480/2017 г.

Решение № 1282 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7480/2017 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Д. П. от град С., чрез пълномощника й адв. Р. Г.-К., срещу решение № 3102 от 03 май 2017 г., постановено по адм. дело № 10872/2016 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РА-30-307/14 септември 2016 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община, чрез процесуалния си представител юрк. В. Л., в писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание излага съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд С.-град е образувано по жалба на К. Д. П. и В. В. С. (починал в хода на производството) срещу заповед № РА-30-307/14 септември 2016 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Пристройка от 68 кв. м. към едноетажна жилищна сграда и надстройка - втори етаж от 133 кв. м. ", находящ се в УПИ VIII-340a, 342 и УПИ IX-340, 343, в кв. 21 по плана на град С., м. кв. "Модерно предградие" и с административен адрес: гр. С., ж. к. "Модерно предградие", ул. "369-та", № 3В, район "Връбница" - СО. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки за издаването й и същата е в съответствие с целта на закона, с оглед на което е отхвърлил като неоснователна подадената срещу административния акт жалба. Решението е правилно. От данните по делото е установено, че след 2015 г. в процесния имот, собственост на жалбоподателката, е извършено строителството на гореописаната пристройка и надстройка без разрешение за строеж и одобрени строителни книжа. Строителството на пристройката е извършено като тя е долепена до северната страна на едноетажна жилищна сграда, за която има издадено удостоверение за търпимост № УТ-94-В-23/23 ноември 2009 г., но в неговия обхват не е включен процесният незаконен строеж. Строителството на надстройката - втория етаж, е извършено върху част от едноетажната жилищна сграда и е с площ от 133 кв. м. Жалбоподателката не е представила доказателства за законност на разпоредената за премахване със заповедта част от сградата, а твърди, че същият е търпим на основание представеното удостоверение. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че в случая се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е законосъобразен. Цитирана разпоредба сочи, че строеж или част от него е незаконен, когато е изграден без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. По силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице. В случая се касае за строеж пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗУТ, както обосновано е приел и административният съд. В случая, предвид времето на извършване на строежа, не са налице и предпоставките за неговата търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ или по § 127 от ПЗР от ЗИД ЗУТ, както обосновано е прието в оспореното решение. Наведените в обратна насока оплаквания в касационната жалба са неоснователни. По делото са налице данни, които не са оспорени от касатора относно обстоятелство, че строителството е започнало през 2015 г., за който период предпоставките за търпимост на даден незаконен строеж са изцяло неприложими. От своя страна касаторът не е посочил време и доказателства за извършване на строителството, в период, различен от приетия от административния орган и съда, а само е направил твърдения в тази насока. Неоснователно е и оплакването относно собствеността на установения строежа. От данните по делото е установено, че имотът, в който е изграден незаконният строеж е собственост именно на касаторката. Също така не се и отрича, че тя е възложител и собственик на изграденото. В тази връзка следва да се отбележи, че изграждането на строеж, без наличието на съответните строителни книжа, прави същия незаконен и подлежащ на премахване, независимо от неговата собственост. Неоснователни са възраженията, направени в касационната жалба, относно допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът правилно е установил релевантните за спора факти, обсъдил е наведените в жалбата срещу административния акт оплаквания, като обосновано и мотивирано е приел същите за неоснователни. Заповедта правилно е определена като мотивирана от фактическа и правна страна. Незаконният строеж е индивидуализиран в достатъчна степен в констативния акт и в заповедта за премахването му и няма никакъв спор по отношение на това, каква част от жилищната сграда подлежи на премахване и къде се намира, поради което наведените в обратен в смисъл в касационната жалба твърдения се явяват неоснователни. Що се касае до доводите в касационната жалба за засягане на права и за намеса в правото на личен и семеен живот, настоящата инстанция споделя мотивите на решаващия съд. Преди всичко следва да се посочи, че и това възражение е било обсъдено подробно от административния съд, като изводите му се споделят напълно от касационната инстанция. От една страна с премахването на незаконен строеж се държи сметка и за правата на останалите членове на обществото да живеят в благоустроена среда, а от друга многочленното семейство на жалбоподателката може да организира осигуряването на друго жилище с оглед изминалия дълг период от започване на административното производството и предоставения срок за доброволно изпълнение на заповедта, а евентуалните вреди от премахването на незаконния строеж следва да бъдат преценявани при изпълнението на заповедта, а не при преценка на нейната законосъобразност. В тази връзка неоснователни са и оплакванията за допуснато нарушение на чл. 8 от ЕКПЧ и позоваването на делото "Йорданова и други срещу България" на Европейския съд по правата на човека, доколкото това дело касае проблеми, различни от настоящите. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба основания за отмяна на съдебното решение, последното като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по касация, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на Столична община направените пред касационната инстанция разноски в размер на 200,00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. и доп., ДВ бр. 8 от 24.01.2017 г.) вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед процесуалните действия от страна на ответника в производството. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,