Решение № 10584 от 31.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2625/2020 г.

Решение № 10584 от 31.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2625/2020 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "Кроношпан България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Бургас, чрез адвокатско дружество "Йорданова, Ризова и съдружници" срещу Решение № 2180/16.12.2019 г., постановено по адм. дело № 1012/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № Р-29002916003716-091-001 от 21.08.2018 г., издаден от органи по приходите, потвърден с решение № 248 от 11.02.2019 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП и присъдени в полза на Дирекция "ОДОП" - гр. София разноски в размер на 12 613 лева.

В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на жалбата. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на административния съд и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания РА.

На 18.05.2020 г. от "Кроношпан България" ЕООД, е постъпило искане на основание чл. 629, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК във вр. с чл. 267 от Договора за Европейски Съюз за отправяне на запитване до Съда на Европейските общности по въпроси на тълкуване на европейското право, касаещи приложението на относимите разпоредби от ЗКПО и Директива 2009/133 ЕО на Съвета от 19.10.2009 г., Директива 2011/96 ЕС на Съвета от 30.11.2011 г. и разпоредби на чл. 49, чл. 54 и чл. 63 от ДФЕС.

Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" -гр. София чрез своя процесуален представител юрисконсулт Кирилов взема становище, че подадената касационна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че постъпилата молба за преюдициално запитване е неоснователно, тъй като сочените от жалбоподателя разпоредби на ЗКПО не противоречат на Директивата и законът е синхронизиран с нея.

Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С решението си Административен съд (АС) – Бургас е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Кроношпан България" ЕООД, срещу РА № Р-29002916003716-091-001 от 21.08.2018 г., издаден от органи по приходите, потвърден с решение № 248 от 11.02.2019 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, в обжалваните части, с които: 1. На основание чл. 26, ал. 1 от ЗКПО не са признати за данъчни цели платените от на "Кроношпан България" ЕООД лихви по заемите предоставени на "Кроншпан БГ" ЕООД от Международната финансова корпорация ("IFC" или МФК") и East Centro Capital Management AG, Wien ("ECCM"), а със стойността им е преобразуван счетоводния финансов резултат (СФР) в посока увеличение, както следва: за 2012 г. - със сумата от 2, 548, 837. 32 лв., за 2013 г. - със сумата от 1, 802, 686. 09 лв., з а 2014 г. - със сумата от 1, 552, 934. 49 лв.; 2. на основание чл. 194, ал. 1 от ЗКПО са установени задължения за корпоративен данък в общ размер на 633 679, 28 лв. - произтичащ от квалифицирането на платените суми по заемите към IFC и ЕССМ, като "скрито разпределение на печалба", както и начислените лихви за забава върху същите задължения в размер на 345 347, 86 лв.; 3. на основание чл. 175, ал. 2, т. 3 от ДОПК са установени задължения в размер на 40 605. 84 лв., представляващи начислени лихви върху данък, удържан при източника по чл. 195, ал. 1 от ЗКПО за периода от датата на изтичане на срока за внасяне на данъка до доказване на обстоятелствата от страна на Дружеството, обосноваващи прилагането на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане ("СИДДО") между България и Швейцария; 4. Установени задължения по ЗДДС в размер на 5 519, 19 лева, ведно с дължими лихви в размер на 2 439, 97 лева, поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит за периода м. 03. 2014 г. по две фактури, издадени от доставчик "Мейби Кар" ЕООД.

За да постанови този резултат, АС – Бургас е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопризводствените правила.

При преценка на неговата обоснованост и материална законосъобразност, съдът най-напред е описал много подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията и изводите на приходната администрация(стр. от 5 до 17 в решението).

1. В частта по ЗКПО, спор по фактите е нямало и в резюме същите се свеждат до следното:

"Кроношпан България" ЕООД е учредено през 1996 г. с едноличен собственик на капитала "Менадайл Холдингс Лимитед", а "Кроношпан БГ" ЕООД е учредено през 2007 г. с едноличен собственик на капитала "Коникато Холдингс Лимитед". И двете дружества-собственици са част от групата на "Кроношпан Холдингс Лимитед", Кипър. Новоучреденото дружество през целия период на съществуване не е осъществявало стопанска дейност, докато "Кроношпан България" ЕООД е осъществявало такава с положителен финансов резултат.

На 25.08.2010 г. "Менадайл Холдингс Лимитид" продава на "Кроншпан БГ" ЕООД 100% от капитала на собственото му дружество "Кроношпан България" ЕООД на обща стойност 126 055 000, 00 лв. В резултат на сключения договор за прехвърляне на дялове "Кроношпан БГ" ЕООД става едноличен собственик на капитала на "Кроношпан България" ЕООД. За заплащане на част от закупените дялове "Кроншпан БГ" ЕООД е получило заем от две финансови институции - "International Finance Corporation" ("IFC") - член на Световната банка за 20 млн. евро или 39 116 600 лв. (договор от 25.06.2010 г.) и "East Centra Capital Management" AG, Wien ("ECCM") за сумата от 5 млн. евро или 9 779 150 лв. (договор от 27.07.2010 г.). Остатъкът от вземането по договора за продажба на дружествени дялове в размер на 45 800 000, 00 евро /89 577 014, 00 лв. / е цедирано от "Менадайл Холдингс Лимитид" през периода от 10.09.2010 г. до 14.09.2010 г. на "Кроношпан Холдингс Кипър", което от своя страна го цедира на "Хахерико Холдингс", а последното го цедира на "Коникато Холдингс Лимитид", Кипър - собственик към този момент на капитала на "Кроношпан БГ" ЕООД. Според дадените писмени обяснения в хода на предходното ревизионно производство цедирането на вземанията се е наложило поради обстоятелството, че "Коникато Холдингс Лимитид", Кипър не е имало възможност към този момент да погаси задължението, а във връзка с приетия план за преструктуриране е било невъзможно "Менадайл Холдингс Лимитид" да има дялово участие в "Коникато Холдингс Лимитид", поради което и не е било възможно директно цедиране на вземанията между тези две дружества. В последствие е предприето увеличение на капитала на "Кроношпан БГ" ЕООД с 89 577 014. 00 лв. чрез записване на нови дялове, представляващи непарична вноска - цедираното вземане на "Коникато Холдингс Лимитид" от "Кроношпан БГ" ЕООД.

На 31.05.2011 г. е сключен договор за преобразуване чрез вливане, съгласно който "Кроношпан БГ" ЕООД се влива в "Кроношпан България" ЕООД, като последното, в качеството си на приемащо дружество, поема всички активи и пасиви, права и задължения на преобразуващото се дружество към датата на преобразуването. В резултат на извършеното вливане "Кроношпан БГ" ЕООД е прекратено без ликвидация и заличено в търговския регистър на 07.07.2011 г. До този момент, "Кроношпан БГ" ЕООД няма отчетени приходи от осъществяване на стопанска дейност, тъй като не е осъществявало такава. Единственият актив на дружеството към момента на вливането са притежаваните дялове на работещото дружество "Кроношпан България" ЕООД, а пасивите му са неговият капитал и задълженията, произтичащи основно от двата описани по-горе договора за заем в размер общо на 25 млн. евро, както и по договор за заем от "Кроношпан Холдингс Лимитед" в размер на 205 хил. евро. Видно от представените оборотни ведомости до момента на вливането "Кроношпан БГ" ЕООД е регистрирало разходи за лихви по получените заеми, което е довело до формиране на счетоводна загуба за 2010 г. и 2011 г. Този финансов резултат, а именно остатъкът от главницата по заема за покупка на дяловете на "Кроношпан България" ЕООД от "Кроношпан БГ" ЕООД, както и достигнатата финансова загуба във връзка с начислени и изплатени лихви по тези заеми, са преминали в патримониума на приемащото дружество. В резултат на вливането "Коникато Холдингс Лимитед" става едноличен собственик на капитала на "Кроношпан България" ЕООД.

Установено е, че през ревизирания период, дружеството е осчетоводило следните разходи по сключените договори за заеми между "Кроношпан БГ" ЕООД и МФК: през 2012 г. – сумата от 2 548 837, 32 лева, през 2013 г. – 1 802 686, 09 лева и през 2014 г. – 1 552 934, 49 лева, представляващи заплатени лихви и такси по тези кредити. През ревизирания период са извършени погасявания по главниците по сключените договори с "IFC" и "ЕССМ" за периода 2012 - 2014 г., както следва: за погасяване на заем, получен от "ЕССМ", са платени главници в размер на 1 538 000, 00 евро. (3 008 066, 54 лв.) на 14.06.2012 г. и 1 538 000, 00 лв. (3 008 066, 54 лв.) на 13.12.2012 г.; за погасяване на заем, отпуснат от "IFC", е платена главница в размер на 385 000, 00 евро (752 994, 55 лв.) на 21.12.2013 г.

При тези факти, органите по приходите на основание чл. 26, ал. 1 от ЗКПО не са признали за данъчни цели платените от на "Кроношпан България" ЕООД лихви по заемите предоставени на "Кроншпан БГ" ЕООД от Международната финансова корпорация ("IFC" или МФК") и East Centro Capital Management AG, Wien ("ECCM"), а със стойността им е преобразуван счетоводния финансов резултат (СФР) в посока увеличение, както следва:

За 2012 г. - със сумата от 2, 548, 837. 32 лв.

За 2013 г. - със сумата от 1, 802, 686. 09 лв.

За 2014 г. - със сумата от 1, 552, 934. 49 лв.

За да приеме, че РА е законосъобразен, в тази му част, АС – Бургас на първо место е изложил подробни доводи, поради които приема, че разпоредбата на чл. 151 от ЗКПО, на която се позовават приходните органи не противоречи на Директива 90/343 на Съвета относно общата система за данъчно облагане, в частност нейният чл. 11, параграф 1, буква "а", като приема, че възприетият от националното законодателство принцип в чл. 151 от ЗКПО съставлява точно транспониране на чл. 11, § 1, буква "а" от цитираната по-горе Директива 90/434 на Съвета от 23.07.1990 г. относно общата система на данъчно облагане, приложима спрямо вливанията, разделянията, прехвърлянията на активи, и замените на акции по отношение на дружества от различни държави членки. Посочил е, че в този смисъл при същите факти и страни, но за други данъчни периоди е постановено решение № 7975/30.06.2015 г. на ВАС, както и редица други решения по идентични случай, като решение № 3282 от 15.03.2018 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 14702/2017 г., Решение № 5488 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12606/2015 г., I о. Приел е, че в същия смисъл е и практиката на СЕС във връзка с приложението на чл. 11, § 1, б. "а" от Директивата - Решение на Съда (пети състав) от 10 ноември 2011 година по дело C-126/10 (Foggia — Sociedade Gestora de Participacoes Sociais SA срещу Secretario de Estado dos Assuntos Fiscais), представляващо отговор по поставен проюдициален въпрос относно приложението на цитираната разпоредба, както и решение на съда от 17 юли 1997 година, постановено по дело № C-28/95, Leur-Bloem.

Съдът е приел, че в случая, няма спор, че в рамките на холдинговата група са предприети действия по преструктуриране с оглед удовлетворяване на икономическите цели на предприятието, както и намаляване на икономическите разходи. Спорен бил въпроса дали конкретно извършеното вливане е осъществено с тази цел. Приел е, че от данните по делото се установява, че вливането на "Кроношпан БГ" в "Кроношпан България" е осъществено във връзка със сключените от първото дружество договори за заем, доколкото в тях е поставено изискване заемът да бъде свален до опериращо дружество, получаващо реални приходи, каквото е "Кроношпан България". Предвид това е направен извод, че не може да се приеме, че това вливане е осъществено по повод предприетото преструктуриране в цялата холдингова група, още повече, че от изложеното в писмените обяснения на жалбоподателя, преструктурирането било с цел обособяване на райони за осъществяване на дейността, които райони обхващат различни държави и територии, а в случая влелите се дружества се намират на територията на Р България, и двете дружества са с общ собственик "Коникато Холдингс Лимитед". Последното от своя страна, предвид плана за преструктуриране е част от холдинговата група наречена "SOUTH", включваща упражняване на дейност на територията на Р България. Следователно от гледна точка на предприетото преструктуриране не е било необходимо вливането на двете дружества, поради което обоснована цел за неговото осъществяване остава именно предоставения договор за заем от МФК, с който да се задължи работещото дружество. Приел е, че и този договор за заем не е достатъчен да оправдае наличието на валидни търговски съображения, доколкото са налице редица противоречия в така предприетите действия. От една страна, целта на предоставения на "Кроношпан БГ" заем било извършването на инвестиция в построяване на нов производствен обект (производствена база в гр. Хасково), който проект обаче не се е реализирал, а реално получените средства са разходени за закупуване от страна на заемополучателя на дружествените дялове на "Кроношпан България" ЕООД. От друга страна, от представеното кратко резюме във връзка с планираната от групата на Кроношпан инвестиция в гр. Хасково е посочено, че същата е планирана за осъществяване през 2007 г. – 2010 г., а "Кроношпан БГ" е регистрирано през 2007 г. именно с цел осъществяване на тази инвестиция. Не са кредитирани и писмените обяснения на ревизираното лице, че инвестицията не е реализирана, поради настъпилата криза през 2008 г. и следващите периоди, тъй като договорите за заем са сключени едва през 2010 г. и към този момент не е било започнало реализирането на проекта. По делото не са представени доказателства водещи до извод, че така планираната инвестиция е предприета по някакъв начин и достигнала до някакво ниво след сключването на тези договори, както и липсват доказателства обосноваващи причините същата да не бъде реализирана и след този момент. На следващо място, липсвали и доказателства обосноваващи налагането на точно избраната посока на вливане (майка към дъщерно дружество), които да удостоверят, че именно по този начин ще се достигне до възможно най-ниски икономически разходи. А напротив, в случая, чрез извършеното вливане приемащото дружество е получило в патримониума си задължения, произтичащи от предоставен на преобразуваното дружество заем за закупуване от него на собствените на приемащото дружество дялове. Възприет е извода на приходната администрация, че не може да се приеме, че тези действия отговарят на нормалната стопанска логика, доколкото по този начин се достига до задължаване на едно дружество да заплати цената, за която са закупени дяловете му от трето лице. От така извършените действия по вливане не се е достигнало до положителни икономически резултати. Единствения резултат бил включването в пасивите на дружеството голям размер на задълженията на преобразуваното дружество, довело единствено до намаляване на регистрираната данъчна печалба, респективно отразяване във финансовия резултат на загуби. Посочил е, че единствено отчитането на загуби в работещото предприятие в следствие на сливането не е достатъчно да се приеме, че не са налице валидни търговски съображения за вливането. Последното обстоятелство произтичало, както от посочените по-горе данни относно неговата цел, така и от обстоятелството, че приемащото дружество в крайна сметка не е получило никаква финансова изгода от тези действия, доколкото в патримониума са влезли единствено пасиви и никакви активи или бъдещи приходи. По изложените съображения, съдът е направил извод, че в случая не може да се приеме, че е налице валидно търговско съображение за осъществяване на вливането, поради което и следва, че същото е извършено в отклонение на данъчното облагане. Дори да се приеме, че резултатът от вливането е логичен по някакви други причини (по-нисък размер на лихвите по заема за придобиване на акциите, или обезпечаване на вземането на кредиторите чрез сливане на активи и пасиви в едно дружество), то подобна схема е неприемлива за фиска като водеща до отклонение от данъчно облагане, при условие, че същият краен резултат би могъл да бъде постигнат и по други правни конструкции, без да е налице отклонение от облагане. Посочил е, че следва де си има предвид и разпоредбата на чл. 15 от Директива 2009/133/ЕО, съгласно която една държава членка може да оттегли предимства, когато се установи, че сделката не е извършена по валидни търговски причини, тогава се прилага презумпция, че тази операция има за основна цел или една от основните цели е измама или укриване на данъци.

Съдът е приел за правилен изводът на органите по приходите, че включените във финансовия резултат задължения по сключените договори за заем от "Кроношпан БГ" не представляват разходи за дейността на ревизираното дружество, а поемане на задължение за чужд дълг. Посочил е, че тези задължения произтичат от сключени заеми за придобиване на дружествените дялове на "Кроношпан България" от влялото се в него дружество. Срещу задължението на "Кроношпан БГ" е възникнал актив под формата на дялове в ревизираното дружество. От друга страна, след извършеното вливане за ревизираното дружество не са възникнали или придобити нови активи, които да се отнесат към тези разходи, напротив стигнало се е до там, че ревизираното дружество единствено е понесло разходите по закупуване на собствените си дялове преди извършване на самото вливане. В този смисъл съдът споделил извода, залегнал в РА, че за резултата от извършена сделка, не може да се търси съпоставимост на приходи и разходи при жалбоподателя, след като срещу направените разходи за лихви не са установени насрещни приходи. При тези съображения, съдът приел, че правилно разходите за главница, лихви и такси по сключените договори за заем на основание чл. 26, ал. 1, т. 1 от ЗКПО не са признати за данъчни цели, доколкото не представляват разходи за дейността на дружеството.

Съдът е споделил извода на органите по приходите, че с изплащането на задълженията по сключените заеми дефакто се погасяват задължение на едноличния собственик на капитала на дружеството - "Коникато Холдингс Лимитед", доколкото именно това дружество е станало собственик на дяловете на "Кроношпан България" ЕООД след закупуването им от "Кроношпан БГ" ЕООД. Към момента на изкупуване на дяловете "Коникато Холдингс Лимитед" е било собственик на "Кроношпан БГ" ЕООД, а след осъщественото вливане е станал едноличен собственик на капитала и на ревизираното дружество. За правилна е приета и тезата на приходния орган, че е без значение, че в случая задълженията са изплащани на трети лица – заемодателите, доколкото по своята същност погасяват задължение на едноличния собственик на капитала. С оглед на изложеното следвал извод, че разходите отчетени от "Кроношпан България" ЕООД във връзка с описаните заеми представляват разход от името на едноличния собственик на капитала, поради което правилно са приети като скрито разпределение на печалба и същите на основание чл. 26, ал. 1, т. 11 от ЗКПО не следва да се приемат като разходи за данъчни цели.

Решението, в тази му част е правилно.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което при липса на съществени процесуални нарушения са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи.

Основните доводи на касатора за неправилност на решението, в тази му част са, че неправилно е разрешен спорния по делото въпрос - доколко извършеното вливане е в съответствие с разпоредбите на ЗКПО и Директива 90/4348 ЕО, кодифицирана с Директива 2009/133/ЕО, които предвиждат, че данъчната неутралност на вливане на търговски дружества може да бъде оспорена единствено, ако бъде доказано от органите по приходите, че основната или една от основните цели на вливането е отклонение от данъчно облагане. В тази насока се твърди, че първоинстанционният съд е оставил РА в сила без да анализира причините за извършване на вливането и без да изложи мотиви дали органите по приходите са доказали основанията предвидени в Директивата за сливанията. Отделно от това твърди, че от решение на СЕС по дело С-126/10, Foggia, цитирано като приложимо за случая следва различен извод, а именно, че не е решаващо обстоятелството, че "Кроношпан БГ" е било холдингово дружество, което към момента на вливането не е имало друга дейност с изключение на дейността по притежаване на участията в жалбоподателя, както и че то не е прехвърлило активи на жалбоподателя, а само елементи на собствения капитал и задълженията по заемите.

Направените доводи са неоснователни.

Няма спор, че в случая чл. 151 ЗКПО е приложим при преобразуване на предприятия и с него е налице транспониране на Директива 90/434/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/133/ЕО. Разпоредбата на чл. 11, §. 1, б. "а" от Директива 90/4348 ЕО и съответната и разпоредбата на чл. 15, §. 1, б. "а" от Директива 2009/133/ЕО регламентират, че една държава-членка може да откаже да приложи всички или част от разпоредбите на членове 4—14 или да оттегли предимствата, когато една от операциите, посочени в член 1 има за своя основна цел или като една от основните си цели измама или укриване на данъци; фактът, че операцията не е извършена поради реални търговски причини, като преструктуриране или рационализация на дейностите на дружествата, участващи в операцията, може да представлява презумпция, че тази операция има за основна цел или като една от основните си цели измама или укриване на данъци.

Разпоредбата на чл. 151 ЗКПО, на която се позоват органите по приходите регламентира, че разпоредбите на Раздел Втори "Специфичен режим на облагане при преобразуване" не се прилагат, когато преобразуването е насочено към отклонение или избягване на данъчното облагане. Смята се, че е налице отклонение от данъчно облагане и когато липсва икономическа обоснованост за предприетото преобразуване или то прикрива разпореждането с активи.

Няма спор по делото, а трайно с приема в практиката на ВАС, че чл. 151 от ЗКПО транспонира точно разпоредбата на чл. 11, §. 1, б. "а" от Директива 90/4348 ЕО. Генерирането на голям пасив в ревизираното дружество, без срещу него да има насрещна престация – доход (актив) не може да обуслови извод за наличие на валидни търговски съображения по смисъла на чл. 11 от Директивата и правилно първоинстанционният съд се е позовал на съдебна практика на СЕС – решение по дело С-126/10. Съгласно посоченото решение на СЕС, чл. 11, параграф 1, буква а) от Директива 90/434/ЕИО на Съвета от 23 юли 1990 година относно общата система за данъчно облагане, приложима спрямо сливанията, разделянията, прехвърлянията на активи и замените на акции по отношение на дружества от различни държави членки, следва да се тълкува в смисъл, че в случай на сделка по сливане на две дружества от същата група обстоятелството, че към датата на сделката по сливане придобитото дружество не извършва никаква дейност, не притежава никакви финансови участия и прехвърля на придобиващото дружество само данъчни загуби в голям размер и с неопределен произход, може да представлява презумпция, че тази сделка не е осъществена от "валидни търговски съображения" по смисъла на тази разпоредба, макар да има положителен ефект с оглед на икономията от структурни разходи за тази група. Същите факти са установени и в настоящото производство, поради което доводите на касатора за неприложимост на решение по дело С-126/10 са неоснователни.

Неоснователен е довода на касатора, че първоинстанционният съд е оставил РА в сила без да анализира причините за извършване на вливането и без да изложи мотиви дали органите по приходите са доказали основанията предвидени в Директивата за сливанията. Първоинстанционният съд е изложил своите мотиви защо възприема тезата на приходния орган, че извършените действия по вливането на дружеството имат за резултат отклонение от данъчно облагане. При липса на спор между страните, че заемът не е усвоен от ревизираното дружество, то за него не се формира икономическа полза, а финансовият му резултат се намалява с поетите, вследствие на вливането разходи за лихви по заема в голям размер. Изводите на първоинстанционния съд се споделят от настоящата съдебна инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. В тази насока решаващият съд се е позовал на съдебната практика на Върховния административен съд по аналогичен спор между същите страни за предходен период, изразена по цитираното по-горе адм. д. № 9902/2014 г. Освен това са изложени и подробни мотиви, поради които се приема, че сочените от ревизираното лице причини за извършване вливането не могат да се приемат за икономическа обосновка на предприетото преобразуване. Правилно е прието, че твърдяното преструктуриране на цялата холдингова група с цел обособяване на райони, не може да бъде икономическа обосновка след като влелите се дружества са на територията на България и имат общ собственик "Коникато Холдингс Лимитед". Правилно също така е прието, че не представлява такава обосновка и необходимостта да се обезпечат заеми, които предстоят да бъдат отпуснати, защото инвестиционни наврения не са доказани и в крайна сметка, в резултат на преобразуването ревизираното дружество е поело чужд дълг по заеми, които не са инвестирани в неговата дейност и разходите по тях не са свързани с дейността на дружеството. Важно е в случая да се посочи, че решаващите мотиви на органите по приходите, за да примат отклонение от данъчно облагане не е липсата на икономическа обосновка, макар, че и това е доказано, а че с извършеното вливане се прикрива разпореждане с активи – скрито разпределение на печалба. Едноличен собственик на капитала на "Кроношпан БГ" ЕООД е "Коникато Холдингс Лимитед". Сумите по заемите са изтеглени от "Кроношпан БГ" ЕООД, но след вливането, собствеността е в патримониума на "Коникато Холдингс Лимитед", а ревизираното дружество изплаща лихвите по заемите. Доколкото този модел на преобразуване има за последица отклонение от данъчно облагане /намаляване на дължимия корпоративен данък от ревизираното дружество/, то в изпълнение на дадените им от закона правомощия органите по приходите не вземат предвид някои особености на сделката. Няма нормална стопанска логика едно дружество да бъде задължено за цената /в случая лихви по заема/, за която са закупени акциите му от трето лице. Дори да се приеме, че това е логично по някакви други причини /обезпечаване на вземането на кредиторите чрез сливане на активи и пасиви в едно дружество/, то подобна схема е неприемлива за фиска като водеща до отклонение от данъчно облагане, при условие, че същият краен резултат би могъл да бъде постигнат и по други правни схеми, без да е налице отклонение от облагане.

1. По отношение на установените задължения за корпоративен данък на основание чл. 194, ал. 1 от ЗКПО в общ размер на 633 679, 28 лв. - произтичащ от квалифицирането на платените суми по заемите към IFC и ЕССМ, като "скрито разпределение на печалба", както и начислените лихви за забава върху същите задължения в размер на 345 347, 86 лв.;

С РА е определен данък при източника по чл. 194, ал. 1 от ЗКПО върху стройността на изплатените лихви по заемите, като е прието, че по § 1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО е налице скрито разпределение на печалбата. Съгласно § 1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО скрито разпределение на печалбата са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б". По § 4, б. "в" от ЗКПО скритото разпределение на печалбата в полза на лице, произтичащо от неговия дял в капитала на друго лице е дивидент. По чл. 12, ал. 4 от ЗКПО доходите от дивиденти от участие в местни юридически лица са от източник в страната, които по чл. 194 от ЗКПО се облагат с данък при източника.

АС - Бургас е приел, че са налице условията § 1, т. 5 от ЗКПО, за да се приеме, че е налице скрито разпределение на печалбата, тъй като с изплащането на задълженията по сключените заеми дефакто се погасяват задължение на едноличния собственик на капитала на дружеството - "Коникато Холдингс Лимитед". Към момента на изкупуване на дяловете "Коникато Холдингс Лимитед" е било собственик на "Кроношпан БГ" ЕООД, а след осъщественото вливане е станал едноличен собственик на капитала и на ревизираното дружество.

При скрито разпределение на печалба, по арг. от чл. 194, ал. 3 от ЗКПО се прилага чл. 194, ал. 1 от ЗКПО.

Съдът е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя за приложение на чл. 5 от Директива 2011/96 ЕС, съгласно който "Печалбите, които се разпределят от дъщерно дружество на дружество майка, се освобождават от данък, удържан при източника". Посочил е, че разпоредбата касае нормативно предвидения ред за определяне на печалба и е неотносима при установеното "скрито разпределение на печалбата", което представлява отклонение от данъчното облагане и не следва да се толерира. В този смисъл била и редакцията на чл. 194, ал. 3 от ЗКПО. Посочил е, че при скрито разпределение на печалбата са неприложими приложимите законови норми при нормално развитие на тези отношения, поради което и самият закон ги въвеждал като изключения.

Решението в тази част е правилно.

Основните доводи на касатора за неправилност на решението, в тази му част са за нарушение на правото на ЕС. Поддържа се, че дори да се приеме тезата на органите по приходите, че вливането не отговаря на изискванията за данъчна неутралност и че сумите представляват "скрито разпределение на печалбата", то тези суми следва да бъдат освободени от облагане с данък върху дивидентите въз основа на чл. 5 от Директива 2011/96/ЕС. В тази връзка се поддържа, че националната правна уредба в чл. 194, ал. З от ЗКПО, предвиждаща облагане с данък дивидента на "скритото разпределение на печалбата" е в противоречие с правото на ЕС.

Тези доводи са неоснователни.

Директива 2011/96/ЕС от 30 ноември 2011 година относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави-членки, на която се позовава касатора предвижда в чл. 1, § 1, че всяка държава членка прилага настоящата директива по отношение на: а) разпределението на печалба, получена от дружества от съответната държава-членка, която е била реализирана от техните дъщерни дружества в други държави-членки; б) разпределението на печалба от дружествата от съответната държава-членка на дружества в други държави-членки, на които те са дъщерни дружества; в) разпределението на печалбите, получавани от място на стопанска дейност, което се намира в съответната държава-членка, на дружествата от други държави-членки, които печалби се получават от техни дъщерни дружества от държава-членка, различна от тази, в която се намира мястото на стопанска дейност; г) разпределението на печалбите от дружествата от съответната държава-членка към място на стопанска дейност, което се намира в друга държава-членка, на дружествата от същата държава-членка, на които те са дъщерни дружества.

В чл. 5 от директивата е предвидено, че печалбите, които се разпределят от дъщерно дружество на дружеството майка, се освобождават от данък, удържан при източника.

Правилно съдът е приел, че цитираната разпоредба е приложима при разпределение на декларирана печалба, но не и при скрито разпределение на печалба какъвто е процесния случай.

Директива 2011/96/ЕС в нито една от разпоредбите си не урежда хипотеза на скрито разпределение на печалба, с чл. 1, § 4 предвижда, че настоящата директива не изключва прилагането на вътрешни разпоредби или такива, основаващи се на споразумения, които се изискват с цел предотвратяване на укриването на данъци, данъчните измами или злоупотребите.

Ето защо в случая е приложима разпоредбата чл. 194, ал. 3 от ЗКПО по силата на която при скрито разпределение на печалба, каквото безспорно е установено се прилага чл. 194, ал. 1 от ЗКПО и с данък при източника се облагат дивидентите и ликвидационните дялове, разпределени (персонифицирани) от местни юридически лица в полза на чуждестранни юридически лица.

Като е достигнал до същите крайни изводи, първоинстанционният съд постановил решене в съответствие с материалния закон.

1. По отношение на установените на основание чл. 175, ал. 2, т. 3 от ДОПК задължения за лихви в размер на 40 605. 84 лв., начислени върху данък за 2014 г., удържан при източника по чл. 195, ал. 1 от ЗКПО за периода от датата на изтичане на срока за внасяне на данъка до доказване на обстоятелствата от страна на Дружеството, обосноваващи прилагането на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане ("СИДДО") между България и Швейцария, правилно съдът е приел, че спор по фактите няма и същите са правилно установени в хода на ревизията и се свеждат до следното:

"Кроношпан България" ЕООД е начислявало доходи по чл. 12 от ЗКПО в полза на "KRONOPLUS TECHNICAL" AG, Швейцария за предоставяне на лиценз за ползване на ноу - хау за продукт OSB и ламинирани плоскости от дървени частици, въз основа на сключени споразумения за лиценз от 2005 г. Предоставянето на ноу – хау в изпълнение на лицензионните договори е извършено посредством посещения, регулярни срещи, обучителни курсове и презентации в България.

Предвид обстоятелство, че се касае за доход на чуждестранно лице, които са реализирани от източник в страната, на основание чл. 195, ал. 1, във вр. чл. 12, ал. 5, т. 3 от ЗКПО, върху същите се дължи данък при източника.

С оглед дължимост на данък при източника от авторски и лицензионни възнаграждения в хода на ревизията "Кроношпан България" ЕООД е направило искане с вх. № 26-К-8412/13.07.2016 г. за прилагане на СИДДО между Р България и Конфедерация Швейцария. От получената информация и предоставена декларация от "KRONOPLUS TECHNICAL" AG, Швейцария от 14.12.2016 г., се е установило, че дружеството е местно лице за Швейцарската конфедерация и е действителния притежател на доходите от авторски и лицензионни възнаграждения, както и че не притежава място на стопанска дейност в България. Въз основа на така събраните доказателства, приходният орган е приел, че доходите начислени през 2014 г. от ревизираното дружество в полза на "KRONOPLUS TECHNICAL" AG, Швейцария за предоставен лиценз за ползване на ноу-хау, въз основа на подписани между двете дружества споразумения и СИДДО между РБългария и Конфедерация Швейцария, следва да се облага с данък само в Швейцария.

Въпреки това, ревизиращият екип е приел, че на основание чл. 135, ал. 2 от ДОПК спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане се прилага след удостоверяване на основанията за това, като до този момент платецът на доходите е бил задължен по българското законодателство да внася данък при източника, което не е сторено от ревизираното лице за периода 2014 г. Приходният орган приема, че удостоверяването на посочените основания е станало едва с подадената декларация от "KRONOPLUS TECHNICAL" AG, Швейцария, че той е действителния притежател на доходите от предоставените лицензии, а именно на 14.12.2016 г. При тези изводи е прието, че през 2014 г. ревизираното лице е следвало да внесе данък по смисъла на чл. 195 от ЗКПО в общ размер на 180 885. 21 лева (изчислен на база изплатени възнаграждения в общ размер на 3 617 704, 01 лева). Доколкото данъкът не е внесен и не е имало основания за прилагане на СИДДО през този период, то за невнасянето му в срок до 14.12.2016 г. на основание чл. 175, ал. 2, т. 3 от ДОПК са начислени лихви в общ размер на 40 605, 84 лева.

АС – Бургас е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя, че определянето на лихви по силата на цитираната разпоредба на ДОПК е в нарушение на европейското законодателство и в противоречие с постановеното Решение от 25.07.2018 г. по дело С-553/16. В тази насока е изложил съображения, че разпоредбата на чл. 56 от ДФЕС визира забрана за "ограниченията на свободното предоставяне на услуги в рамките на Съюза по отношение на гражданите на държавите-членки, които са се установили в държава-членка, различна от тази, в която се намира лицето, за което са предназначени услугите. ", като тази разпоредба за разлика от чл. 63 от ДФЕС не разпростира забраната и спрямо държавите-членки и трети страни, породи което Решение от 25.07.2018 г. по дело С-553/16 е неприложимо в настоящата хипотеза, тъй като тълкуването в него е прието при търговски отношения на ЮЛ, които са установени в държави членки на ЕС, като изрично е посочено данък "който по принцип се дължи съгласно данъчното право на посочената държава членка", а Конфедерация Швейцария не е член на ЕС, както и на Европейското икономическо пространство.

По отношение на възражението за непропорционалност, съдът е приел, че лихвата е определена в законодателството, за да стимулира своевременното доказване на приложението на СИДДО.

Решението и в тази му част е правилно постановено.

Основните доводи на касатора са, че определянето на лихви на основание чл. 175, ал. 2, т. 3 от ДОПК е в нарушение на Европейското законодателство, в частност - ограничава свободното движение на капитали и услуги, което е в нарушение на разпоредбите на ДФЕС и при несъобразяване с решението му по дело С-553/16 на СЕС, постановено на 25 юли 2018 г.

Тези доводи са подробно разгледани от първоинстанционния съд и настоящата инстанция споделя изводите на АС – Бургас за тяхната неоснователност.

Правилно първоинстанционния съд е приел за неприложимо в случая решение по дело С-553/16 на СЕС, поради различие на фактите, а именно в настоящото производство предоставянето на услугите не е в рамките на Съюза, тъй като "Кроношпан България" ЕООД предоставя лиценз за ползване на ноу - хау в полза на "KRONOPLUS TECHNICAL" AG, Швейцария, което не е установено на територията на Съюза, докато спорът в главното производство, по което е постановено решение по дело С-553/16 на СЕС е касаел ограничение при предоставяне на услуги в рамките на съюза, тъй като платец на дохода е било местно лице на Р България, а получател на дохода местно лице на друга държава – членка.

В случай, когато получател на дохода е лице, установено на територията на Съюза, съгласно мотивите на посоченото решение на СЕС /т. 45/ член 56 ДФЕС не допуска прилагането на каквато и да е национална правна уредба, вследствие на която предоставянето на услуги между държавите членки е по-трудно отколкото предоставянето на услуги в рамките на определена държава членка. Всъщност в съответствие с практиката на Съда член 56 ДФЕС изисква премахването на всички ограничения по отношение на свободното предоставяне на услуги, които се основават на факта, че доставчикът на услугата се е установил в държава членка, различна от тази, в която се предоставя услугата.

Освен това, както е посочено и в т. 39 и т. 40 от решението на СЕС, забраната, гарантирана в чл. 63, § 1 от ДФЕС за ограничаване движението на капитали между държави –членки и между държави – членки и трети страни е неприложима при случай, когато не се касае до мерки, които могат да възпрат чуждестранните лица да инвестират в държава членка или да възпрат местните лица от тази държава членка да инвестират в други държави, каквито обстоятелства в случая на предоставяне на услуги не са налице.

А споменатото данъчно задължение е възникнало вследствие на търговски договори, сключени от местно лице с контрахент - чуждестранно лица, по които договори местното дружество е осъществило плащания в полза на чуждестранните дружества, които са реализирали доход.

След като в настоящия случай данъчно задължение е възникнало вследствие на лицензионен договор, сключени от местно лице "Кроношпан България" ЕООД с контрахент - чуждестранно лице "KRONOPLUS TECHNICAL" AG, Швейцария, по който договор местното дружество е осъществило плащания в полза на чуждестранното дружество, което е реализирало доход не е приложима нито разпоредбата на чл. 56 от ДФЕС, предвиждаща забрана за ограничавания на свободното предоставяне на услуги в рамките на Съюза по отношение на граждани, установени в различни държави- членки, нито забраната по чл. 63 от ДФЕС, предвиждаща забрана за ограничавания на свободното движение на капитали между държави –членки и между държави – членки и трети страни.

По отношение на задълженията по ЗДДС

Административния съд е приел, че на "Кроношпан България" ЕООД е отказано право на данъчен кредит по фактури № 111/18.02.2014 г. и № 112/26.02.2014 г., издадени от "МЕЙБИ КАР" ЕООД, ЕИК 160123880, с които е фактурирана дървесина, доставена през месец март 2014 г., а разплащането е извършено на 21.05.2014 г. От представените доказателства, съдът е приел, че към датите на издаване на процесните фактури не е прехвърлено право на собственост, тъй като дървесината е доставена през следващия месец, не е извършено и плащане, поради което не е налице данъчно събитие. Отделно от изложеното, процесните фактури не били включени в справката декларация по чл. 125 от ЗДДС, в дневник за продажби на доставчика "МЕЙБИ КАР" ЕООД за месец февруари 2014 г., който бил дерегистриран, считано от 27.02.2014 г.

Основните доводи на касатора са, че след като са доказани реални доставки, извършени през месец март 2014 г., непризнаването на право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени през м. февруари 2014 г. е в противоречие с принципа за данъчен неутралитет.

Тези доводи са неоснователни. В случая няма нарушаване на принципа на данъчен неутралитет, тъй като от една страна правилно съдът е установил, че не са доказани реални доставки към датата на издаване на фактурите, а от друга страна безспорно по тези фактури данък не е начислен от доставчика, който не ги е включил в дневниците си за продажби и справки декларации по ЗДДС, поради което данъкът не е дължим за внасяне в бюджета.

С писмена молба от 18.05.2020 г. жалбоподателят "Кроношпан България" е поискал отправяне на преюдициалното запитване до Съда на Европейския съюз по следните въпроси:

1. Разпоредбата на чл. 15, пар. 1, б. "а" от Директива 2009/133/ЕО следва ли да се тълкува в смисъл, че операция по вливане може да се третира като отклонение от данъчно облагане за целите на същата разпоредба само в случай, че единствената цел или една от основните цели на тази операция е ползване на данъчно предимство? Допуска ли горепосочената разпоредба национална правна уредба и практика, която приема, по силата на необорима законова фикция, че вливането представлява операция по отклонение от данъчно облагане във всички случаи, при които придобиващото дружество поема заемни пасиви на преобразуващото се дружество, които не са свързани с дейността на придобиващото дружество след вливането (но са били свързани с дейността на преобразуващото дружество преди вливането), без придобиващото дружество да има възможност да докаже, че са били налице търговски съображения за извършване на вливането?

1. Според правилното тълкуване на разпоредбата на чл. 15, пар. 1, б. "а" от Директива 2009/133/ЕО в светлината на решението на Съда от 10 ноември 2011 година по дело С-126/10, следва ли да се приеме, че вливане, при което преобразуващото дружество към момента на вливането е имало само холдингова дейност и е прехвърлило на придобиващото дружество единствено елементи на собствения си капитал и заемни пасиви, представлява ситуация на отклонение от данъчно облагане, или такъв извод може да се направи, само ако се установи, че единствената цел или една от основните цели на вливането е било ползване на данъчно предимство?

1. Разпоредбите на чл. 49, чл. 54 или тази на чл. 63, пар. 1 от ДФЕС допускат ли национална административна практика, по силата на която се приема, че една операция по вливане представлява отклонение от данъчно облагане, поради това че икономическият ефект на вливането е могъл да бъде постигнат и по друг алтернативен начин, при който лихвите по заеми, получени от преобразуващото се дружество с цел придобиване на участие в придобиващото дружество, не биха били отчетени като разход в държавата - членка на придобиващото дружество, а биха представлявали разход на акционер в преобразуващото се дружество, установен в друга държава - членка?

1. Следва ли разпоредбата на чл. 5 от Директива 2011/96/ЕС да се тълкува в смисъл, че предвиденото в нея освобождаване от облагане с данък при източника върху печалбите се прилага за всички форми на печалби, третирани като такива в законодателството на съответната държава - членка, включително и за скрито разпределение на печалбата, квалифицирано като дивиденти за целите на данъчното облагане на същата държава - членка? При отрицателен отговор, допуска ли разпоредбата на чл. 49 от ДФЕС суми, квалифицирани като скрито разпределение на печалбата и съответно, като дивидент, изплатени в полза на съдружник - дружество, установено в друга държава - членка, да бъдат облагани с данък при източника, след като аналогични суми, изплатени на българско дружество не биха подлежали на облагане с такъв данък?

Съобразно чл. 628 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, отправянето на преюдициално запитване до СЕС е обусловено от необходимостта от тълкуването на разпоредба на общностното право. Нормата на чл. 267 от Договора за функционирането на ЕС, както и практиката на СЕС, свързват преценката за необходимостта от преюдициално запитване с прякото значение на тълкуването на общностното право при постановяване на решението по конкретен правен спор. По аргумент от чл. 288 от ДФЕС, директивите са актове, които обвързват държавите - членки, адресати на същите със задължението да осигурят чрез националното законодателство указания им резултат, което само по себе си не изключва възможността засегнатите лица, в защита на свои права, да се позовават на директния ефект на съдържащи се в тях правни норми. Тази възможност обаче е предпоставена от установяването на неизпълнение на задължението на държавите - членки за пълно и точно транспониране на съответната директива, чиито общностноправни разпоредби също подлежат на тълкуване от СЕС, но при спазване на принципите за ясната правна норма и съблюдаване на наличието на отговори по преюдициални запитвания по идентични въпроси. Както вече е отбелязано в практиката на Съда на Европейския съюз, само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени предвид особеностите на делото, както необходимостта от преюдициално заключение, така и релевантността на въпросите, които поставя на съда. Съгласно решение на СЕО по дело № С – 238/81, най-висшата съдебна инстанция в държава членка не е длъжна да отпрати преюдициално запитване, когато въпросът е ирелевентен или е идентичен с предишно запитване по подобно дело.

В случая, искането за преюдициално запитване, свързано с тълкуване на разпоредбата на чл. 15, пар. 1, б. "а" от Директива 2009/133/ЕО относно вливанията, разделянията, прехвърлянията на активи, и замените на акции по отношение на дружества от различни държави членки, е направено без да се твърди, че е налице несъответствие на визираните норми с националните. От друга страна, в свое решение от 10.11.2011 г., постановено по дело № С – 126/10 по подобно дело Съдът на Европейския съюз се е произнесъл, че чл. 11, пар. 1, б. А от Директива 90/434/ЕИО на Съвета от 23.07.1990 г. относно общата система за данъчно облагане, приложима спрямо сливанията, разделянията, прехвърлянията на активи и замените на акции по отношение на дружества от различни държави членки, следва да се тълкува в смисъл, че в случай на сделка по сливане на двете дружества от същата група обстоятелството, че към датата на сливането придобитото дружество не извършва никаква дейност, не притежава никакви финансови участия и прехвърля на придобиващото дружество само данъчно загуби в голям размер, може да представлява презумпция, че тази сделка не е осъществена от валидни търговски съображения по смисъла на разпоредбата, макар да има положителен ефект с оглед на икономията от структурни разходи за тази група, като запитващата юрисдикция следва да провери с оглед на всички обстоятелства, характеризиращи спора, по който следва да се произнесе, дали в рамките на този спор са налице съставните елементи на презумпцията за данъчна измама или избягване на данъци по смисъла на тази разпоредба. В случая няма спор, че нормата на чл. 151 ЗКПО транспонира разпоредбата на чл. 11 от Директивата и по повдигнатите в искането въпроси има дадено тълкуване от страна на Съда на Европейския съюз.

По отношение на останалите въпроси по т. 1 и т. 2 от искането за отправяне на преюдициално запитване настоящата инстанция счита, че същите са неотносими, тъй като фактите по делото са различни от твърдените в искането. Така например е безспорно установено, че придобиващото дружество "Кроношпан България" ЕООД е имало възможност да докаже, че са били налице търговски съображения за извършване на вливането, но не е доказало такива. Освен това, по делото е установено, че вливането е насочено към отклонение на данъчно облагане, тъй като то прикрива разпореждане с активи, което е достатъчно да се приеме, че една от основните цели на вливането е било ползване на данъчно предимство.

Ирелевантен за спора е и въпросът, поставен в т. 3 от искането, доколкото с настоящото решение се дава отговор, че в случая точно е приложена транспонираната в националното законодателство разпоредба на чл. 15, §. 1, б. "а" от Директива 2009/133/ЕО, която регламентират, че една държава-членка може да откаже да приложи всички или част от разпоредбите на членове 4—14 или да оттегли предимствата, когато една от операциите, посочени в член 1 има за своя основна цел или като една от основните си цели измама или укриване на данъци.

Ирелевантен за спора е и въпросът, поставен в т. 4 от искането, доколкото с настоящото решение се дава отговор, че Директива 2011/96/ЕС в нито една от разпоредбите си не урежда хипотеза на скрито разпределение на печалба, с чл. 1, § 4 от същата се предвижда, че Директива 2011/96/ЕС не изключва прилагането на вътрешни разпоредби или такива, основаващи се на споразумения, които се изискват с цел предотвратяване на укриването на данъци, данъчните измами или злоупотребите.

В заключение, установената в случая данъчна злоупотреба не може да намери защита нито в националното, нито в правото на ЕС и не може да бъде постигната чрез тълкуване на норми от общностното право.

Като е стигнал до изводи за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и е отхвърлил жалбата на "Кроношпан България" ЕООД като неоснователна, Административен съд – Бургас град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба, и което при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция по приходите разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 12 613 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,