Решение № 15941 от 2.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9915/2013 г.

Решение № 15941 от 2.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9915/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Бургас против решение № 1141/23.05.2013 г. по адм. дело № 334/2013 г. на Административен съд - Бургас. Поддържат се оплаквания за неправилност поради неточно прилагане на материалния закон във връзка с чл. 90 КСО и чл. 101, ал. 3 КСО - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Димо Огнянов Фотев, от гр. Бургас счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. С решение № 1141/23.05.2013 г. по адм. дело № 334/2013 г. Административен съд - Бургас е отменил решение № 95-29316-1/21.01.2013 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Бургас и потвърденото с него разпореждане № 3301299084/1/ прот. № 01201/7.11.2012 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ в частта, в която на основание чл. 90, ал. 1 КСО на Димо Огнянов Фотев, от гр. Бургас е отпусната социална пенсия за инвалидност в размер на 25 % на основание чл. 101, ал. 3 КСО. За да постанови решението, съдът е приел, че органите на НОИ недопустимо са смесили приложимото материалноправно законодателство към момента на издаване на оспорените актове като в частта при определяне на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст са приложили разпоредбата на чл. 90, ал. 2 КСО, действаща към 7.11.2012 г., докато за личната социална пенсия за инвалидност е приложена редакцията на чл. 101, ал. 3 КСО, която има действие от 1.01.2013 г. Ирелевантно според съда е наличието или липсата на текста на нормата на § 8 от ПЗР на КСО, тъй като същата предвижда, че пенсиите и добавките към тях, получавани към 31.12.1999 г. отпуснати по отменени закони, продължават да се получават. Достигайки до извода, че оспорените актове са издадени в противоречие с материалноправни разпоредби, административният съд е постановил отмяната им при условията на чл. 146, т. 4 АПК. Решението е неправилно. Съгласно ЕР на НЕЛК № 0393 от зас. № 124/14.09.2012 г. на Димо Фотев е определена 76 % ТНР, с дата на инвалидизиране 27.07.2011 г. и срок на инвалидността - пожизнен. Отпуснатата му с разпореждане № 3301299084/1/ прот. № 01201/7.11.2012 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ социална пенсия за инвалидност е в размер на 27.74 лева (25 % от 110.95 лева) като е отчетено, че лицето получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Спорът между страните касае размера на социалната пенсия за инвалидност и в частност приложението на разпоредбата на чл. 101, ал. 3 КСО. Към момента на подаване на заявлението за отпускане на социална пенсия за инвалидност - вх. № 31485/28.09.2012 г., правото на такава пенсия е регламентирано в чл. 90, ал. 1 КСО, който предвижда, че право на социална пенсия за инвалидност имат лицата, навършили 16-годишна възраст, с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 на сто. Разпоредбата е отменена с § 33 от Закона за изменение и допълнение (ЗИД) КСО, обн. ДВ, бр. 100/2010 г., като съгласно § 65 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на същия закон, § 33 влиза в сила от 1.01.2012 г. Разпоредбата на § 65 ПЗР ЗИД КСО, обн. ДВ, бр. 100/2010 г., изм. ДВ, бр. 60/2011 г., в сила от 5.08.2011 г., е изменена, като според това изменение § 33 влиза в сила от 1.01.2013 г. В редакцията на чл. 101, ал. 3 КСО, която е действала към момента на подаване на заявлението (съгласно ДВ, бр. 64/2000 г.), е предвидено, че при право на повече от една пенсия се получава по избор една от пенсиите в пълен размер и 50 на сто от останалите (изречение първо); когато една от пенсиите е социална пенсия за инвалидност, тя се заплаща в размер на 25 на сто (изречение второ). Разпоредбата е изменена с § 36, т. 2 ЗИД КСО, обн. ДВ, бр. 100/2010 г., като според това изменение изречение второ се заличава, а съгласно § 65 ПЗР на същия закон, това изменение влиза в сила от 1.01.2012 г. Съгласно последвалото изменение, обн. ДВ, бр. 60/2011 г., в сила от 5.08.2011 г., § 65 ПЗР ЗИД КСО, обн. ДВ, бр. 100/2010 г., посочва, че § 36 влиза в сила от 1.01.2013 г. Предвид посочените разпоредби, отмяната на изречение второ от чл. 101, ал. 3 КСО, в което е предвидено, че когато една от пенсиите е социална пенсия за инвалидност тя се заплаща в размер на 25 на сто, влиза в сила от 1.01.2013 г. Това е така, тъй като посоченото изменение на разпоредбата, което е направено с ДВ, бр. 100/2010 г., не е влязло в сила в срока по чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България (3 дни след обнародването в Държавен вестник), нито в общия срок за влизането в сила на ЗИД КСО, обн. ДВ, бр. 100/2010 г., който съгласно § 65 от ПЗР на същия закон е 1.01.2011 г., а е отложено за 1.01.2012 г., което е изрично предвидено в посочения § 65, като законодателят е приложил техниката на т. нар. vocatio legis, т. е. отлагане на влизането на закона в сила, което представлява законодателно регламентиране на определен период от време между публикуването на нормативния акт и влизането му в сила. Срокът на това отлагане е продължен като е изменен § 65 ПЗР ЗИД КСО, обн. ДВ, бр. 100/2010 г. в ДВ, бр. 60/2011 г. и е регламентирано, че § 36 ЗИД КСО, обн. ДВ, бр. 100/2010 г. влиза в сила от 1.01.2013 г. Това означава, че отмяната на изречение второ на чл. 101, ал. 3 КСО влиза в сила на 1.01.2013 г. С последващо изменение и допълнение на КСО с ДВ, бр. 99/2012 г., в сила от 1.01.2013 г. е отменена цялата ал. 3 на чл. 101 КСО и е приета нова алинея в чл. 101, ал. 3а, която има същото съдържание, като тази на чл. 101, ал. 3 КСО преди изменението му с ДВ, бр. 100/2010 г. Предвид изложените съображения, към момента на подаване на заявлението за отпускане на социална пенсия за инвалидност, както и към момента на постановяване на разпореждане № 3301299084/1/ прот. № 01201/7.11.2012 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Бургас, е действала разпоредбата на чл. 101, ал. 3 КСО, в редакцията й съгласно ДВ, бр. 64/2000 г., според която, когато лицето има право на повече от една пенсия и една от тези пенсии е социална пенсия за инвалидност, последната се получава в размер на 25 на сто. В този смисъл първоинстанционният съд не е приложил правилно материалния закон и отменяйки актовете на органите на НОИ е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна и на основание чл. 222, ал. 1 АПК делото следва да бъде решено по същество, като се отхвърли жалбата на Димо Огнянов Фотев, от гр. Бургас срещу решение № 95-29316-1/21.01.2013 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Бургас и потвърденото с него разпореждане № 3301299084/1/ прот. № 01201/7.11.2012 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ в частта, в която е отпусната социална пенсия за инвалидност в размер на 25 % на основание чл. 101, ал. 3 КСО. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение