Решение № 8039 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4311/2013 г.

Решение № 8039 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4311/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Димитър Иванов Христов от гр. Варна против решение № 266 от 8.2.2013 г. на Административен съд Варна, постановено по адм. дело № 4495/2012 г. С него се отхвърля жалбата му срещу решение № 75 от 5.11.2012 г. на директора на РУ"СО" гр. Варна, с което се потвърждава разпореждане № 5605317920/17.8.2012 г. на ръководител "ПО" при РУ"СО" гр. Варна в частта за определения размер на пенсията му за осигурителен стаж и възраст 576,11 лв. От съдържанието на касационната жалба се извличат доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяна на решението и определяне на по-висок размер. Ответникът - директор на РУ"СО" гр. Варна не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Пенсионният орган законосъобразно определил размера на пенсията, изчисляването на който е съобразен с чл. 52 от Регламент ЕО № 883/2004 г. за координация на системите на социална сигурност, при отсъствие на законови основания за отмяна на съдебното решение. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Предмет на спора пред административният съд е размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, отпусната на Димитър Христов с разпореждане на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Варна, потвърдено с решение на директора на РУ"СО" Варна. Възраженията са били за незаконосъобразност относно размера на пенсията като счита, че следва да бъде по-висок със зачитане на осигурителен стаж от една година в бившата ГДР. Съдът е разгледал по същество жалбата като от фактическа страна е установено, че осигурителния стаж на жалбоподателя, положен в Република България е достатъчен за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст като е изчислен размер с прибавяне към българските осигурителни периоди и осигурителния период в ГДР. Установено е, че жалбоподателят не е навършил необходимите години за да придобие право на пенсия по законодателството на Германия и при подаване на заявлението си за пенсиониране, е посочил, че към момента не желае пенсия от ГДР. Установено е, че при определяне на пропорционалния размер, по-благоприятния такъв е този, определен от административния орган. Тези изводи от фактическа страна съдът е извел след съобразяване разпоредбите на Регламент ЕО 883/2004, който намира приложение в настоящия случай при осигурителен стаж, придобит на територията и на друга държава, членка на Европейския съюз. При установеното от фактическа и правна страна, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. В настоящият случай са приложими разпоредбите на Регламент ЕО 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и изчисляването на пенсията следва да се извърши съгласно чл. 52 като се определи самостоятелна пенсия, правото на която възниква без да е необходимо сумирането на осигурителни периоди в държави-членки на Европейския съюз. След това следва да се определи пропорционална пенсия след сумиране на осигурителните периоди, при която се определят теоретичен и пропорционален размер. При самостоятелната пенсия се изчислява размер само съгласно приложимото национално законодателство и при сравняване с пропорционалния размер се определя по високият от тях. Съдът е съобразил, че Република България не е направила запис към Регламента при присъединяването си към Европейския съюз и административният орган е бил длъжен да изчисли и пропорционален размер като по-благоприятният е този, определен от административния орган. При изложените съображения не са налице нарушения на материалния закон и необоснованост на решението като основания за отмяната му и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение