Решение № 13890 от 16.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11078/2015 г.

Решение № 13890 от 16.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11078/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Ц. Б. срещу решение № 4630 от 30.06.2015 г., постановено по административно дело № 9587/2014 г. от Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 322 от 11.09.2014 г. на Комисия за защита от дискриминация. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което да отмени обжалвания административен акт. Ответникът по касационната жалба - Комисия за защита от дискриминация (КЗД) чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. О. А. А. М., в качеството й на законен представител на М. А. А. и Началникът на РУ "Полиция" - П. не изпращат представител и не вземат становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. За да постанови този резултат съдът приема, че в случая Б. е осъществила тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) по признак етническа принадлежност по отношение на малолетната М. А. А.. Съдът е изяснил фактическата обстановка в пълнота, но въз основа на събраните доказателства е извел неправилен извод, тъй като не е обсъдил същите поотделно и в съвкупност. От събраните доказателства безспорно е установено, че на 19.05.2013 г. Б. след като установила, че малолетната М. А. без разрешение е късала от розите, растящи до оградата на дома на майка й в с. Л. я отвела, държейки я за едната ръка при кмета на селото за да го уведоми за извършената кражба, както обстоятелството, че на 21.05.2013 г. Асенова е имала телесна повреда, описана в приложеното медицинско удостоверение. При подаване на жалбата до административния орган законният представител на М. А. сочи, че конфликтът е по повод късане на розите от двора на Б., описва фактическата обстановка така, както я установява и Б., но твърди, че на детето е нанесен побой от Б., но не излага твърдения, че поведението на Б. е обусловено от етническия произход на детето. При извършеното предварително проучване от КЗД също не е установена такава връзка. Едва на проведеното открито заседание на 13.05.2014 г. Първи постоянен специализиран състав, след като свидетелят М. подробно обяснява случая като възникнал битов инцидент, на въпрос от страна на докладчика установява, че Б. по принцип не използва думата цигани, тъй като си служи с думата роми, а на след което на допълнително поставен въпрос на чл. на състава е посочил, че мисли, че е споменала думата цигани, като и в двата случая не е установено със сигурност дали тези думи са употребени в конкретния случай или изобщо. Разпитаната по делото свидетелка Е. М. също не установява Б. да е предприела действията си с оглед етническия произход на детето, а отделно от това обясненията й не са обсъдени през призмата на установените лоши междусъседски отношения с майката на Б., не е съобразен и факта, че показанията й са противоречиви и нелогични, като дори описанието на собственото й поведение в случая е житейски нелогично. От анализа на доказателствата безспорно е установени са единствено фактите, че на 19.05.2013 г. детето М. А. е късало рози от дома на майката на Б. без разрешение, както и че същото е отведено от Б. при кмета на селото Мавров за да бъде уведомен същия за стореното, което поведение за разлика от административния орган настоящият състав намира за житейски оправдано, доколкото по делото е установено, че липсват правоохранителни органи в селото. Установен е и факта, че три дни по-късно детето има телени повреди, описани приложеното медицинско, но липсват доказателства за начина и механизма на възникването им, които да потвърждават твърденията на пострадалата, че са нанесени от Б.. При тези факти изводът за осъществен тормоз по смисъла чл. 5 във вр. с § 1, т. 1 от ДР основата на защитен по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. признак "етническа принадлежност" в обжалваното решение е неправилен и необоснован. При извършената неправилна оценка на доказателствата, както от страна на първоинстанционния съда, така и от страна на административния орган необосновано и в нарушение на закона е прието, че в случая действията на Б. са приети за осъществяващи дискриминация. Напротив, макар от доказателствата се установява, че в случая се касае свада, възникнала по повод битова кражба, за която Б. е уведомила кмета на селото, който обаче необяснимо не е реагирал по отношение на извършеното от детето противоправно деяние, в случая не е налице осъществена дискриминация във формата на "тормоз". Това е така, тъй като липсват доказателства нежеланите от М. А. действия на Б. по отвеждането й при орган на местната власт, какъвто е кмета на селото да е на основата на признак "етническа принадлежност". От доказателствата по делото се установява, че същите са провокирани от противоправните действия на М. А., а не от етническия й произход. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Следва да бъде постановено ново, с което бъде отменен и обжалвания от Б. административен акт като незаконосъобразен. В случая административният орган в хода на производството е нарушил основни принципи на административното право и процес като принципа на законност по чл. 4 АПК, съразмерност по чл. 6 АПК и на истинност по чл. 7 АПК, а преценката на доказателствата е извършена в нарушение на изискванията на чл. 36, ал. 3 АПК, като не са обсъдени всички доказателства. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение