Решение № 6694 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3001/2018 г.

Решение № 6694 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3001/2018 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от "Т. К." АД, в ликвидация, чрез адв. С. Е. против решение № 175/02.02.2018 г. постановено по адм. д. № 2138 по описа за 2017 г. на Административен съд Б., с което е отхвърлено оспорването на Ревизионен акт № Р-02000216001983-091-001/10.05.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Б., потвърден с Решение № 175/26.07.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Б. при ЦУ на НАП за установени задължения по чл. 177 ЗДДС - солидарна отговорност за ДДС в размер на 38 054,58 лева и лихви 8 337, 20 лева по фактури издадени от "РТС Пропърти" ООД.

Касаторът поддържа съображения за незаконосъобразност на решението, с което е потвърден акта с установените задължения на основание чл. 177 от ЗДДС като са изложени конкретни възражения. Твърди, че не са налице основанията по чл. 177 от ЗДДС, не е установено знание или задължение за знание на получателя по смисъла на чл. 177, ал. 2, предложение 1 от ЗДДС. Иска се отмяна на решението, съответно - отмяна на ревизионния акт и присъждане на разноски. В съдебно заседание се представлява от адв. Симеонов.

Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Б. не изразява становище по касационната жалба.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Спорът е за материалната законосъобразност на РА с установените задължения за ДДС по чл. 177 ЗДДС - солидарната отговорност на ревизираното лице.

Сочената разпоредба предвижда солидарна отговорност, установена по силата на закона по отношение на регистрирано по ЗДДС лице - получател по доставката за невнесен данък добавена стойност от друго лице, доколкото е ползвано право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък.

Отговорността по чл. 177 от ЗДДС се реализира при следните кумулативни условия: 1/ лицето, чиято отговорност са ангажира да има качеството получател по облагаема доставка; 2/ да е ползвало данъчен кредит по доставката, 3/ дължимият ДДС да не е внесен в бюджета като резултат за съответния период и 4/ лицето да знаело или да е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен съгласно чл. 177, ал. 2 от ЗДДС.

В нормата на чл. 177, ал. 3 от ЗДДС е установена презумпция, по силата на която се за целите на ал. 2 се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия:

1. дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчен период, от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид;

2. облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната.

По данни от приложените към административната преписка и приети по делото писмени доказателства е установено, че касатора е упражнил право на данъчен кредит в общ размер на 38 054,58 лева.

Допусната и приета е съдебно - счетоводна експертиза със задачи да бъде установен размера на начисления ДДС от "РТС" по доставката и какъв е размера на ползвания данъчен кредит от ревизираното лице по нея, както и има ли съпоставимост между сумата внесен данък по данъчната сметка на "РТС" като дължим ДДС - от една страна и данъчния кредит, ползван от получателя "Траста комерсбанка" по същата сделка.

На поставените въпроси експертът е отговорил, че по процесната фактура "РТС" е начислило общ размер на ДДС 39 483,67 лева, а "Траста комесбанка "АД е ползвало данъчен кредит в размер на 38 054,58 лева. Установило е, че на 10.12.2014 г. от страна на "РТС" е внесен ДДС в размер на 38 054,58 лева, а сметката му в НАП е била заверена с 37 980,06 лева. Вещото лице е уточнило, че констатираната разлика се дължи на автоматично удържана банкова такса при извършването на превода.

Не се спори, че към датата на продажбата на апартаментите - 25.11.2014 г., "РТС" и "Траста комерсбанка"АД са се явявали "свързани лица" по смисъла на § 1, т. З б. "ж" във връзка с т. 4 б. "д" от ДОПК, а не както е прието в РА - по смисъла на § 1, т. З б. "б" от ДОПК.

В дадения случай е изпълнена основната предпоставка за реализиране на правните последици на чл. 177 от ЗДДС, а именно: регистрираното лице - дружеството-касатор да е знаело или да е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен от страна на доставчика му "РТС" ООД. На 10.12.2014 г. последният е извършил плащане към данъчната си сметка в НАП, без, обаче изрично да е указал за каква конкретна доставка или за кой точно данъчен период заплаща дължим ДДС, поради което законосъобразно приходната администрация е приложила към получената сума разпоредбата на чл. 169, ал. 3 изр. последно от ДОПК, като внесената парична сума е послужила за съразмерно погасяване на съществуващи към онзи момент значителни публичноправни задължения на дружеството-доставчик.

Безспорно е и обстоятелството, че към датата на продажбата на процесните три апартамента, дружеството-касатор и доставчикът му "РТС" ООД са се явявали "свързани лица" по смисъла на § 1, т. 3 б. "ж" във връзка с т. 4 б. "д" от ДР на ДОПК.

Правилно е посочил АС Б., че К. - управителят на "РТС", е бил служител на получателя "Траста комерсбанка" АД. В действията си по придобиването и последващата продажба на недвижими имоти той се е ръководил изцяло от условията на договора за кредит между банка - работодател и собственото си дружество, и задължението си да се отчита непрекъснато за начина на изразходване на отпуснатите му средства. Тази обвързаност се установява и от представения с жалбата протокол от заседание на управителния орган на банката от 08.12.2014 г., в който изобщо не се поставя под съмнение възможността "Траста комерсбанка" АД да не успее да придобие от "българските фирми" по своя "български проект" собствеността върху купените с кредита общо 57 апартамента, а напротив - решено е незабавно да бъдат предприети действия по "влизане във владение" на апартаментите на българските дружества. В този смисъл, съдът правилно е приел, че "Траста комерсбанка" АД е упражнявало контрол върху доставчика си "РТС" посредством управителя К. и двете дружества се явяват "свързани лица" по смисъла на ДОПК.

Установените в хода на ревизията взаимовръзки между участниците сочат на знание от страна на дружеството-касатор за невнасяне на дължимия данък и правят същото отговорно за невнесеното задължение. С издадения ревизионен акт правилно органът по приходите е приел наличие на основание за вменяване на отговорност по чл. 177 от ЗДДС на дружеството-касатор за невнесения ДДС от страна на "РТС" ООД. Като е приел този извод за обоснован, първоинстанционният съд е постановил правилно решение което следва да бъде потвърдено, а касационната жалба отхвърлена като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, осмо отделение