Решение № 13275 от 6.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6314/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез процесуалния представител юрисконсулт Хичовски, против решение 3037 от 09.05.2024г., постановено по адм. дело 1487/2024г. по описа на Административен съд София град. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави искане за отмяна на съдебния акт и за произнасяне по същество като бъде отхвърлена жалбата срещу оспореното решение на органа. Преценяват се като недоказани предпоставките за предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на гражданина на Руската федерация, като се претендира неправилна преценка и изводи при обсъждане интервюто на ответника по касация. Поддържа тезата, че липсват доказателства както за подлагането на кандидата на преследване в страната му по произход до момента, така и за опасност от бъдещо такова тъй като, позовавайки се на изготвената справка и самото интервю, сочи за установено това, че за кандидата е налична възможност да откаже да бъде изпратен в Украйна, от която той не се е възползвал. Подчертава по-натам, че несъгласието и недоволството с правителствената политика на официалните власти сами по себе си не водят до извод за подобен статут, като липсват наведени доводи или представени доказателства кандидатът да е бил подложен на преследване по см. на чл.8, ал.4 и ал.5 ЗУБ, като дори се подчертава липсата на доказателства за авторството на публикуваното и оспорва обстоятелството до подобен вид действия да е резултирало и поведението му по заплащане на дарение в подкрепа нa организацията TO BE OR тъй като липсва посочено лице изпращач на превода. Подчертава възможността за доброволно напускане на страната, което според органа още веднъж обосновава липсата на доказателства за конкретна лична заплаха от преследване на кандидата или неговите близки. Поддържа становище за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразило се в необсъждане на част от бежанската история на кандидата, което се сочи като самостоятелно основание за отмяна на постановения съдебен акт. Претендира за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и за отхвърляне жалбата на заявителя.

В съдебно заседание, касаторът лично чрез пълномощника си, поддържа доводите, изложени в жалбата,

Ответникът П. М., гражданин на Руската Федерация, чрез пълномощника си адв. Стоянов, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваното решение за обосновано и правилно и прави искане да бъде оставено в сила. В съдебното заседание поддържа становището си.

Представителят на Върховната прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, като отговаря на императивните изисквания на чл.201 и чл.213 АПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение, административният съд е отменил решение 1145/12.01.2024г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на П. А. М., гражданин на Руската федерация, е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, като е върната преписката на органа за ново произнасяне съгласно дадени указания по тълкуване и прилагане на закона.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел за доказано от събраните по делото доказателства, че М., роден на [дата]. в Руската федерация и гражданин на същата държава, руснак по народност, [вероизповедание], женен , отслужил редовна военна служба през 2015-2016г., е напуснал легално Русия на 18.08.2023г. с полет до Република Турция, а с последващ такъв на следващия ден 19.08.2023г. е пристигнал легално в България, след като майка му е получила по негови твърдения призовка да се яви на 17.09.2023г. пред комисия за мобилизация , във връзка с издаден от Президента на Руската федерация указ, с който е била обявена частична мобилизация, което е породило у него съмнение, че ще бъде мобилизиран и изпратен да воюва. По делото е представено копие на призовка и на военна книжка на заявителя. От призовката е видно нареждане за явяване на жалбоподателя пред военна комисия.

От страна на органа е представена пълната административна преписка, която съдържа и протокола от преведеното интервю с кандидата, в което същият заявява, че е напуснал страната си по произход след като е бил призован чрез своята майка да е яви пред съответната военна комисия на Района, в който пребивава, като обяснява, че с цел да не бъде открит от тази комисия се е изместил със семейството си от официалния адрес, на който са регистрирани, като това е станало през м. март 2022г. Твърди, че по съвет на антивоенна неправителствена организация е напуснал страната си, тъй като съществувала опасност да бъде зачислен и по отношение на него да стане приложимо военното законодателство на страната. Твърди, че неявяването му на комисия в датата, посочена в призовката е основание да бъде задържан още на летището при евентуалното му завръщане и да бъде изпратен да воюва в Украйна. Изразява хуманното си отношение към Република Украйна и украинския народ и категорично заявява, че не желае да участва във военни престъпления спрямо тези хора, нито да има морални угризения пред сина си. По причина на изложеното, твърди, че е правел антивоенни постове в социалните медии, които представя на хартиен носител, ведно с дигитално изображение на благодарност за подкрепа към сайт ТО BE OR, като сочи, че е внесъл по сметка на същото сдружение сумата от 1000 рубли.

По делото е била приложена и справка от дирекция Международна дейност на ДАБ при МС относно актуалната ситуация в Руската федерация с данни включително за военната служба и законодателните мерки при отклонение от същата.

При горните доказателства, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Първоинстанционният съд е стигнал до извода, че обжалваният административен акт е издаден, без да е изяснена действителната фактическа обстановка, като не са били обсъдени доказателствата в подкрепа на твърденията на кандидата, а само формално е посочено, че не са налице предпоставки за предоставяне на международна закрила. Не е бил възприет извода на административния орган за отсъствие на предпоставките по чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съдът счел, че фактите макар и правилно установени и в пълнота, не са довели органа до правилни правни изводи. Преценил е наличието на изискуемите доказателства, за да заключи, че действително опасения от преследване по см. на чл.8, ал.5 от ЗУБ са налични. Наличието на действия на преследване по отношение на кандидата било обосновано с представената призовка, която е преценена от съдебния състав като установяваща реална възможност за мобилизиране и включване във военни действия, както и с данните в справката за актуалната ситуация в Руската федерация за обявена частична военна мобилизация, увеличени наказания за военни престъпления в Наказателния кодекс на Руската федерация и множеството граждански и административни ограничения при отказ за явяване в армията, промяната на възрастовите граници за мобилизация на резервистите и комплексните последици от цялостната промяна в отношението на държавата към военните й намерения.

При преценка на доказателствената съвкупност съдът е направил извод и за наличие на хипотезата на чл.170 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на организацията на ООН, както и основанията за предоставяне на хуманитарен статут поради реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ.

Решението е валидно, допустимо, но неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, явяващи се касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК.

На първо място, спорен настоящата съдебна инстанция първоинстанционният съд при кредитирането на представените копия от писмени доказателства от страна на заявителя, не е отчел обстоятелството, че макар от една страна военната книжка да отговаря на разпространените в публичното пространство образци на подобни документи, издавани от компетентните органи на Руската федерация, то от друга представената призовка не съответства на публикуваните в публичното пространство от страна на правозащитни руски организации такива образци. В тази връзка полезни на съдебния се явяват автентични руски сайтове на адвокати, извършващи защита на граждани по въпросите на мобилизацията и представяните на тях изображения на такъв род документи, какъвто е например сайтът https://www.prizyv.net/povestka-v-voenkomat/. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че значителните отлики във външния вид на документа обичайно са индиция за неистинност на същия. Налице е одобрен от държавните органи образец 2 на призовка, на който представеното копие на съответства напълно.

Що се отнася до съществото на спора, въз основа на цялостно изяснената фактическа и правна обстановка, след внимателно обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти и след изключване на негодните да бъдат кредитирани писмени доказателствени средства настоящият съдебен състав достига до извод, че административният съд е достигнал до необоснован извод, че обжалваното решение на председателя на ДАБ е незаконосъобразно.

От съществено значение за предоставяне на статут на бежанец съгласно Закона за убежището и бежанците, е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Преценката следва да е конкретна и съобразена с фактите, изложени в бежанската история. Понятието "преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ, е дефинирано като нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като съгласно ал. 5 действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от военна служба, което би довело до извършване на деяния по чл. 12, ал. 1, т. 1 т. 3 от ЗУБ. За да се квалифицират като преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, събитията, които са претърпени или представляват заплаха, трябва да са достатъчно тежки, според тяхното естество или повторение, или да представляват сериозно посегателство на основни човешки права, гарантирани и защитени от международната общност като ООН, Съвета на Европа, ЕКПЧ, ХОПЕС и др., сред които са правото на живот, на свобода, неприкосновеност и физическата цялост, като бъде установено с достатъчна степен на достоверност, че това въздействие не позволява на лицето, което е претърпяло примерноизброените посегателства, да продължи да живее в страната по произход, като при условията на кумулативност те следва да се основават на една от причините за преследване по чл. 8 от ЗУБ - раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политически убеждения.

По настоящото дело предвид опорочените писмени доказателства, касаещи съществени твърдения от бежанската история на М., както и представените справки за актуалната обстановка в Русия не обосновават реална опасност за конкретното лице в страната му на произход. Липсват конкретни и необорими данни за лична конкретна заплаха за касатора или негови близки. Напротив същите продължават да пребивават на територията на Руската федерация и не се излагат твърдения или представят доказателства, че те са били подложени на унизително и нечовешко отнасяне, мъчения или тормоз заради неговото поведение, поради което неправилно съдът е достигнал до правните изводи за наличие на законовите предпоставки по чл.8 и чл.9 от Закона за убежището и бежанците за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Принципното неприемане на войната и военните действия, извършвани от една държава, само по себе си не е основание за предоставяне на статут на бежанец, по смисъла на ЗУБ. Доказани следва да бъдат с висока степен на достоверност основателни опасения от преследване заради тях. От М. не се твърди да е бил преследван в Русия поради тези свои убеждения. Обстоятелството по изпращането и получаването на призовка /повиквателна/ за явяване на военна комисия за установяване здравния му статус не би могло да бъде обсъждано в настоящото производство поради опороченото доказателствено средство, но дори и документът хипотетично да бъде възприет за годно такова, то доказани е следвало да бъдат какви са предвидените регламентирани последствия от неявяването на посочената дата, както и това дали те се спазват или се проявява друг тип поведение спрямо такива лица. Необосновано би било да се прави извод за опасността от тежки посегателства спрямо лицето заради изразени подобни страхове и съмнения.

Както бе посочено вече, от известни и публично достъпни канали на руски адвокатски и правозащитни организации и техни публикации в You Tube, като например следното видео : https://www.google.com/search?sca_esv=88608bc906ee84a4&q=%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BA%D0%B0+%D0%B2%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D0%B9+%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B0%D1%82&spell=1&sa=X&ved=2ahUKEwiP5eTH0v6JAxW8nf0HHWxpMn8QBSgAegQIDxAB&biw=1920&bih=953&dpr=1#fpstate=ive&vld=cid:5b654ec7,vid:NQ62ObkLfjM,st:0, ясно бива обяснено, че връчването на призовките за явяване пред военен комисариат се извършва чрез пощите, а не чрез длъжностни лица, както е обяснил това заявителят. Наред с това се обяснява, че според законодателството на страната, поставянето на призовката в пощенската кутия не се счита за надлежно връчване и не влече след себе си последствия или ангажименти за адресата, което е обстоятелство различно от твърденията на заявителя, че се счита, че е бил призован, не се е явил и подлежи на наказание. Посочените различия са толкова съществени, че дискредитират бежанската история на П. М. до степен да не бъде възприета достоверността й. Правилно при така възприетите обстоятелства е направен и изводът, че липсват данни, които да указват, че молителят може да бъде принудително мобилизиран и изпратен да воюва. В подкрепа на този извод е отразен и фактът, че М. не е получавал друга, по-късна призовка и не е бил търсен нито за пролетния, нито за есенния набор през 2024г.

В призовката е цитиран Указ за обявяване на частична мобилизация от 21.09.2022г., който е коментиран от страна на първоинстанционния състав във връзка с приетите по-късно поправки в Наказателния кодекс на РФ за засилване на отговорността за някои престъпления срещу военната служба, включително за неявяване на призованите на военно обучение от запаса, заради завишените сроковете на наказанието лишаване от свобода за действия като неизпълнение на заповед на командир, дезертьорство, нарушаване на правилата за бойно дежурство, отказ от участие във военни или бойни действия, самоволно напускане на поделение по време на мобилизация или във военно време или бойни действия и др. Тези наказания касаят единствено мобилизирани граждани, какъвто не се доказа да е М.. Наред с това, отчетено следва да бъде и обстоятелството, че този указ е претърпял множество по-късни изменения, сред които:

• Указ Президента РФ 664 от 24.09.2022 «О предоставлении отсрочки от призыва на военную службу по мобилизации»

• Указ Президента Российской Федерации от 05.10.2022 712 «О внесении изменения

• Постановление Правительства РФ 1677 от 22.09.2022 «О внесении изменений в особенности правового регулирования трудовых отношений и иных непосредственно связанных с ними отношений в 2022 и 2023 годах»

Всички те представляват последващи правни документи, въвеждащи отлагане на военната служба в редица хипотези. Коментарът единствено на първоначалния Указ, без вземане предвид на множеството изключения от него и без изследване дали заявителят не попада в някое от тях прави анализа непълен.

Необосновани са и правните изводи на съдебния състав, свързани със съответствие положението на М. с т. 170 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците, тъй като обстоятелството, че той осъжда политиката на агресия срещу Украйна и не желае да воюва сочат на лична позиция, каквато имат много граждани на Руската Федерация. Но категорично, представените доказателства не показват полагането на лични усилия по см. на т. 170 от Наръчника, да докаже, че военните действия, в които има вероятност да участва, противоречат на неговите действителни морални убеждения. Напротив, доказателствата, които представя са анонимни и не водят до извод за неговата лична активност и ясна позиция. Анонимността при всички случаи означава неразкриване, запазване на маргиналността и оттам липса на опасност за конкретната личност.

Според доклад на Европейската агенция за убежището, именован Русия като страна на произход, Руските мъже на възраст между 18 и 27 години действително подлежат на наборна военна служба с продължителност една година, но съществуват изключения от правилата за наборна военна служба, например мъжете имат право да поемат невоенна вместо военна служба, ако религиозните им убеждения или вярвания противоречат на военната служба. М. е отбил военната си служба и не се е възползвал от алтернативната възможност, което отново оборва твърдението за действителните му морални съображения. Освен това §170 от Цитирания Наръчник указва, че не всяко убеждение, колкото и истинско да е то, представлява достатъчно основателна причина за искане на статут на бежанец след дезертиране или бягство от военна служба. Не е достатъчно лицето да не е съгласно с правителството по отношение на политическата мотивировка за конкретно военно действие.

Действително, според същите указания, където дадено военно действие, с което лицето не желае да има нищо общо, е осъдено от международната общност като противоречащо на основните правила за човешко поведение, наказанието за дезертиране или бягство от военна служба, в светлината на всички други изисквания на определението, може да се счита за преследване. Това уточнение на §171 обаче се отнася до хипотезата на §169, разглеждаща случаи на дезертиране или бягство, а не до §170, който разглежда по-ранни във времево отношение хипотези на необходимост от воюване, в каквато ситуация би могъл да се окаже М.. Освен това, наказанието визирано в §171 следва да бъде конкретно, а не вероятно и то следва да бъде за дезертиране или бягство от военна служба, каквито действия могат да бъдат извършени единствено след мобилизиране на съответното лице и зачисляването му към структурите на армията. В настоящият случай не се твърди нито доказва, както реализирана спрямо заявителя мобилизация, нито наложено или предстоящо наказание за отклоняването му от нея. Изразяват се опасения, че е възможно да бъде наказан, тъй като не се е явил на медицински преглед в съответното военно окръжие, което е различно. Вътрешните страхове и опасения не са елемент от обективната действителност, която единствено се явява релевантна за крайните изводи по спора.

Всички тези съображения не са взети предвид от първоинстанционния съд при обосноваване на правните му изводи за наличие на основателен страх от преследване в държавата по произход спрямо М., по см. на чл.8, ал.5, т.5 от ЗУБ, или риск от осъществяване на такова при завръщането му в държавата по произход. Що се отнася до опасенията за бъдещи посегателства, сочени от кандидата при евентуалното му завръщане, настоящият съдебен състав намира за необходимо да припомни, че същите следва да не бъдат хипотетични и от обективните находки на конкретни събития в руската федерация следва да се достига до извода, че те ще бъдат тежки по смисъла на чл.9, ал.1 ЗУБ, каквито данни по отношение на гражданите на Руската федерация в момента са налице за единични случаи, обективиращи явно, категорично и безусловно публично несъгласие с конкретни действия на длъжностни лица от администрацията на режима на Путин, каквато позиция М. не демонстрира. Наред с последното обобщение, следва да бъде отчетено и това, че призоваването за явяване пред военните структури на Руската федерация е единствено и само лично и след като същото не е надлежно реализирано лицето не се счита за уведомено, поради което не подлежи на наказателна отговорност или други санкции.

Изложените съображения относно доказателствените средства при преценка основанията за придобиване на бежански статут съдът съобразява и при произнасяне по въпроса за наличието на "други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ, въз основа, на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход.

По настоящото дело, от изложената бежанска история ясно личи, че в конкретния случай не се касае за чужденец, който е бил принуден да напусне родината си поради възникнала и реалносъществуваща към момента на напускане на страната опасност за живота или личността му. В този смисъл липсва основание и за предоставянето на хуманитарен статут, тъй като не се доказва М. да е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход поради реална опасност от тежки посегателства. При положение, че бежанската му история не разкрива факти за съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в Русия (чл. 9, ал.1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ), нито се установява наличието на безогледно насилие на територията на Руската федерация, (макар същата държава да е участник в международен военен конфликт, но извън територията на същата страна), което да води на извод за съществуването на тежки заплахи срещу живота или личността му като цивилно лице (чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ) административният съд незаконосъобразно е отменил оспореният акт.

По тези съображения, настоящият съдебен състав на ВАС намира касационната жалба за основателна. Обжалваното с нея съдебно решение е неправилно и поради това следва да бъде отменено, а жалбата против решението на административния орган отхвърлена.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение