Решение № 167 от 26.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4731/2007 г.

Решение № 167 от 26.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4731/2007 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по § 2 ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Обжалвано е въззивното решение на Л. окръжен съд, постановено под № 167 на 17.07.2007 г. по в.гр.дело № 84/2007 г., с което е оставено в сила решение № 614 от 28.12.2006 г. по гр. дело № 779/2004 г. на Л. районен съд за отхвърляне установителния иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за земеделски земи, находящи се в землището на гр. Л., Л. област в местността "Т"-нива с площ от 5.834 дка, нива с площ от 13.138 дка и нива с площ от 10.233дка. Недоволен от въззивното решение е касаторът(ищец по спора) С. П. Л. от гр. Л., който го обжалва в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) като счита, че е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения, тъй като не е съобразено влязлото в сила решение по иск с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ и обстоятелството, че от праводателят му С. П. Л. и негов дядо са одържавени през 1951 г. процесните земи, респ. към този момент да са собствени на посочените лица от емлячния регистър. Ответниците по касация - А. М. Т. от гр. Л., И. Н. Д. от гр. С., Н. Н. А., М. К. К., Д. К. П., М. Т. А., Т. Н. К. и Б. М. У., всички от гр. Л., М. М. У. от с. Т., Плевенска област и П. Д. С. от гр. Я. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените оплаквания и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че представения протокол № 28/26.02.1951 г. на Общинска комисия по ТПС в с. Л. представлява писмено доказателство за собственост", защото от него не става ясно на какво основание тези земеделски земи са били притежавани от С. П. Л. към момента на тяхното отчуждаване. Взето е предвид, че с писмо изх. № 1079/14.06.2007 г. Община Л. удостоверява, че в емлячния регистър под № 1* е записан наследодателят на ищеца С. П. Л. и са изброени притежавани 11 имота, между които не фигурират процесните ниви в м. "Т". Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон, не са допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано. Съобразено е, че искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е установителен, по който ищецът не е доказал, че към момента на внасяне на процесната земя в ткзс праводателят му е бил неин собственик. Взето е предвид, че при спор за материално право на посоченото основание предмет на делото е имотът, посочен в исковата молба и следва да се установи при условията на пълно и главно доказване чия собственост е бил към момента на обобществяването му, при пълен идентитет. Съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. Показанията на разпитаните свидетели са кредитирани при отчитане изискването на чл. 136 ГПК (отм.). Влязлото в сила решение по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е неотносимо към спора по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ с оглед характера на установителния иск за собственост към минал момент - създаването на ТКЗС. Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд - потвърди. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2, хип. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение