Решение № 810 от 20.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11919/2009 г.

Решение № 810 от 20.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11919/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 от АПК във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, при ЦУ на НАП срещу решение № 1274 от 17.07.2009 г. по адм. дело № 1323 от 2009 г. на Варненския административен съд - първо адм. отделение, ХI състав, с което е отменен РА № 030802531 от 12.02.2009 г. на ТД на НАП - Варна, в частта му, потвърдена с решение № 185 от 24.04.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, при ЦУ на НАП, с който на Георги Василев Станев в качеството му на ЕТ "Нона - 73 - Георги Станев" не е признато право на данъчен кредит по фактури № 101 от 30.06.2006 г., № 106 от 5.09.2006 г. и № 99 от 15.12.2006 г., издадени от "Домостроител" ЕООД, и са установени задължения за ДДС за съответните данъчни периоди и лихва за забава. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението и да му бъдат присъдени разноски по делото в размер на 44 367, 20 лв. - юрисконсултско възнаграждение, което счита за съответно на Наредба № 1 от 2004 г., тъй като материалният интерес по делото е в размер на 1337, 34 лева. Ответникът - ЕТ "Нона - 73 - Георги Станев", чрез процесуалния си представител - адв. Колева, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението на Варненския административен съд. Подробни съображения развива в писмено становище, представено в с. з. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество, е неоснователна. За да отмени РА, Варненският административен съд е приел, че незаконосъобразно на ЕТ е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 6 вр. чл. 63 и чл. 65, ал. 4, т. 3 от ЗДДС (отм.) по фактурите, издадени от "Домостроител" ЕООД. За да постанови този резултат, АС е установил от доказателствата по делото, че е налице договор от 1.06.2006 г., сключен между жалбоподателя и "Домостроител" ЕООД, с предмет извършване на СМР - ремонт на 8 бр. конюшни на ДП "Кабиюк" - Шумен, като същият е сключен на основание договор от 5.05.2006 г., сключен след приключила процедура по НВМОП между жалбоподателя като главен изпълнител и възложителя ДП "Кабиюк" - Шумен. По делото са представени протоколи - актове обр. 19, въз основа на които съдът е констатирал, че жалбоподателят (като възложител) е приел извършените от "Домостроител" ЕООД ремонтни работи, както и такива, с които жалбоподателят от своя страна е отчел извършените СМР пред възложителя ДП "Кабиюк" - Шумен, и същите са приети от него като завършени. Самият орган по приходите е установил, че издадените от доставчика - "Домостроител" ЕООД, фактури са отразени в СД и в дневниците за продажби за съответните данъчни периоди, начисленият ДДС е платен по ДДС-сметка, а данъчната основа - по разплащателна сметка. От приетото по делото заключение съдът безспорно е установил, че договорените СМР и СРР са извършени. Според АС всички доказателства, ценени в съвкупност със заключението на в. л., безспорно установяват наличието на реални доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). Прието е, че изводите на органа по приходите за липса на реални доставки по издадените на жалбоподателя фактури от "Домостроител" ЕООД противоречат на представените по делото ПИНП на "Домостроител" ЕООД № 271121/3361 от 14.11.2006 г., както и ПИНП на ДП "Кабиюк" и РА № 2761301 от 12.02.2007 г. на ДП "Кабиюк" - Шумен, в който самият орган по приходите е счел доставките на услуги - СМР, за реално извършени, като на ДП "Кабиюк" - Шумен, е признато право на данъчен кредит по тези доставки. С оглед изложеното АС - Варна, е отменил процесния РА и е признал право на данъчен кредит на жалбоподателя по фактурите, издадени от "Домостроител" ЕООД. Така постановеното решение е правилно. Основният спорен въпрос по делото е налице ли е реалност на доставките по процесните фактури, издадени от "Домостроител" ЕООД. Настоящият състав намира, че в конкретния случай административният съд е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи, които се споделят изцяло от Върховния административен съд. Наведените в касационната жалба доводи са неоснователни. Правилно АС е приел, че процесните доставки са извършени и е налице данъчно събитие, по което е начислен ДДС. Безспорно е установено, че данък е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) и платен по ДДС-сметка на доставчика, като същият е изпълнил всички законоустановени изисквания за начисляване на ДДС и счетоводното му отразяване за възникване на право на данъчен кредит. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква само при осъществена доставка на стоки или услуги по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.), която представлява данъчно събитие по чл. 24 ЗДДС (отм.). Последното от своя страна е един от елементите по определението за данъчен кредит в чл. 63 ЗДДС (отм.), поради което е презумптивно включено в предпоставките за признаване на право на данъчен кредит по чл. 64 ЗДДС (отм.). В конкретния случай, както правилно е приел съдът, са налице безспорни доказателства за реално извършени доставки по спорните фактури. В хода на ревизионното, а така също и в съдебното производство ЕТ е представил безспорни доказателства, с които са оборени направените в РА констатации за липса на доказателства относно материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика. В подкрепа на тези изводи е и заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от страните СТЕ. С оглед горното следва да бъде прието, че решението не страда от пороците, изложени в касационната жалба, и следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на касатора не се следват разноски по делото. За яснота на касатора следва да се посочи, че претендираното присъждане на юрисконсултско възнаграждение от 44 367, 20 лв. не съответства на данните за материален интерес, съдържащи се в кориците на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд - първо А отделение,