Решение № 10620 от 20.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6330/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, подадена чрез процесуалния представител юрк. Д. Петрова, и касационна жалба на Данконсулт ЕООД, подадена чрез процесуалния представител адв. Златкова Манолова, срещу решение 411 от 25.01.2021 г., постановено по адм. дело 7671/2020 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена виза за проектиране от 19.03.2020 г., издадена от главния архитект на Столична община на основание чл. 140, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с § 2, ал. 5 от ПЗР на Закона за устройство и застрояване на Столична община /ЗУЗСО/, за промяна на предназначението на УПИ IV-2354 от жилищно в нежилищно и инвестиционно проектиране на ниско застрояване с функция за център за охрана, офис и склад в УПИ IV-2354, кв. 18, м. в. з. Американски колеж I част и е осъдена Столична община да заплати разноски по делото. В касационната жалба на главния архитект на Столична община се излагат доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и нарушения на процесуалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора неправилно съдът е приел, че оспорената виза за проектиране е незаконосъобразна, тъй като не е спазена ограничителната линия на застрояване, без да съобрази, че тези линии са били относими към правилата и нормативите към 1958 г. и не намират приложение към настоящия момент, още повече, че със заповедта от 1958 г. е одобрен само регулационен план. Твърди се, че първоинстанционният съд не е взел предвид нормата на чл. 140, ал. 5 от ЗУТ, а неправилно е приел, че в случая е приложим чл. 134, ал. 6 във връзка с чл. 140, ал. 3 от ЗУТ. Излагат се доводи за законосъобразност на издадената виза за проектиране. Твърди се също така, че по Общия устройствен план на Столична община /ОУП на СО/ от 2009 г. почти целият имот попада в устройствена зона Жилищна зона с малкоетажно застрояване с допълнителни специфични изисквания /Жм2/, поради което са налице условията на чл. 140, ал. 5 от ЗУТ. Претендира се отмяна на съдебното решение, както и присъждане на направените съдебни разноски. В касационната жалба на Данконсулт ЕООД се излагат доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и нарушения на процесуалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съобщаването на визата за проектиране е извършено законосъобразно в съответствие с § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ. Твърди се, че при постановяване на съдебното решение съдът не е взел предвид, че са налице условията на чл. 140, ал. 5 от ЗУТ за издаване на оспорената виза, както и че жалбата срещу нея е просрочена. Възразява се също така, че неправилно съдът е приел, че приложима в случая е нормата на чл. 134, ал. 6 от ЗУТ. Излагат се доводи за законосъобразност на издадената виза. Претендира се отмяна на съдебното решение, както и присъждане на направените съдебни разноски. Ответникът Ч. Донков, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Бабачев, изразява становище за неоснователност на касационните жалби по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски за настоящото производство. Ответникът Ж. Енчева, редовно призована, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационните жалби за допустими, като подадени от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на Ч. Донков срещу виза за проектиране от 19.03.2020г., издадена от главния архитект на Столична община на основание чл. 140, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от ЗУТ във връзка с § 2, ал. 5 от ПЗР на ЗУЗСО, за промяна на предназначението на УПИ IV-2354 от жилищно в нежилищно и инвестиционно проектиране на ниско застрояване с функция за център за охрана, офис и склад в УПИ IV-2354, кв. 18, м. в. з. Американски колеж I част. Видно от приетите по делото писмени доказателства Ч. Донков, с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот 023, том II, рег. 4981, дело 183/2003 г., се легитимира като собственик на УПИ ІІІ-156, кв.18, м. в. з. Американски колеж Малинова долина, съставляващ поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 68134.4094.810 от кадастралната карта, който имот е съседен на УПИ IV-2354 /ПИ с идентификатор 68134.4094.808/, собственост на касационния жалбоподател Данконсулт ЕООД. В съдебното производство е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, съгласно която действащият подробен устройствен план /ПУП/ за процесните УПИ ІІІ-156 и УПИ ІV-2354 е ПУП - плана за регулация /ПР/ на м. в.з. Американски колеж І част, в частта за кв. 18, одобрен със заповед 5309/28.09.1958 г. на министъра на комуналното стопанство, благоустройството и пътищата. Установено е от вещото лице, че с този ПУП - ПР са определени и задължителни строителни линии на разстояние 10 м. от уличната регулация и не е посочено конкретно отреждане за имотите, като на място пред лицето на имотите на жалбоподателя и на заинтересованите страни е изпълнена павирана улица /ул. 191/ с ширина 2.70 м. по-малка от предвидената с действащия регулационен план. Според предвижданията на ОУП процесните УПИ ІІІ-156 и УПИ ІV-2354 попадат в зона Жм2, съгласно т. 6 от Приложението към чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО със следните параметри: макс. плътност 25%, макс. кинт 0.8, мин. озеленяване 60%, макс. кота корниз 8.5 м., като минимална част от УПИ ІV-2354, с площ 40 кв.м., попада в зона Смф2 смесена многофункционална. Съгласно заключението на вещото лице графично измереното разстояние от застрояването, предвидено с процесната виза в УПИ ІV-2354 до регулационната граница с УПИ ІІІ-156 е 3.50 м. към лицето на имота и 5 м. към дъното, при графично измерена дълбочина на застрояването 22 м., а графично измереното разстояние до съществуващата сграда в УПИ ІІІ-156 е 9.50 м. За да отмени процесната виза за проектиране първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с допустима жалба, подадена от заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 4 от ЗУТ и в законоустановения срок, доколкото по делото не е установено оспорената виза да е била редовно връчена по реда на § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ. Прието е от съда още, че актът е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с приложимите материално-правни норми и целта на закона. Според първоинстанционният съд, доколкото във визата липсва указание в коя от хипотезите по чл. 140, ал. 3 от ЗУТ попада строежът, за чието инвестиционно проектиране е издадена, то по метода на изключването може да се предположи, че в случая е обосновано приложението на чл. 134, ал. 6 от ЗУТ. Съдът е обосновал извод за незаконосъобразност на визата, като е приел, че процесната виза е издадена в нарушение на действащите нормативи и на ПУП, тъй като с нея не е спазена ограничителната линия на застрояване, определена с действащия регулационен план, одобрен със заповед 5309/1958 г. на министъра на комуналното стопанство, благоустройството и пътищата. Позовавайки се на заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, административният съд е приел, че в съответствие с ПУП от 1958 г. ограничителната линия на застрояване следва да отстои на 10 м. от уличната регулационна линия, а не както е предвидено с оспорената виза застрояването в УПИ ІV-2354 да е на по-малко от 5 м. от уличната регулационна линия. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната виза за проектиране. Правилно първоинстанционният съд е приел жалбата за подадена в срок, тъй като съобщението за издадения административен акт не е било редовно връчено на жалбоподателя Донков по реда на § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ. Съгласно разпоредбата на § 4, ал. 2, изр. 2 и сл. от ДР на ЗУТ, след като лицето не е намерено на посочения от него адрес, което се удостоверява с подписите на две длъжностни лица, съобщението за издадената заповед следва да се залепи на жилището или на недвижимия имот, за който се отнася, и да се постави на таблото за обявления в сградата на района или интернет страницата на органа за времето за подаване на възражения, предложения и искания. Така направеното съобщение, както и датата на поставянето и свалянето му от таблото за обявления или от интернет страницата на органа, се удостоверява с подписите на две длъжностни лица. За да е приложим реда на съобщаване по § 4, ал. 2, изр. 2 от ДР на ЗУТ е необходимо адресът на лицето да не е известен или то да не е намерено на посочения от него адрес, което според цитираната законова разпоредба се удостоверява с подписите на две длъжностни лица. В случая обаче, както и правилно е отбелязал съдът, в съставеният протокол от 10.06.2021 г. от две длъжностни лица, че лицето не е намерено по смисъла на § 4, ал. 2, изр. 2 от ДР на ЗУТ, не стана ясно на кой адрес не е намерено лицето. В протокола не се цитира нито приложеното по делото известие за доставяне, нито изпратеното с него писмо РМЛ20-ВК08-450/3/, за да се приеме, че под посочени адреси се има предвид вписания в известието и писмото адрес. Следва да се има предвид също така, че и в приложеното по делото известие за доставяне е посочено само, че пратката е непотърсена, което обстоятелство не води до извод, че лицето не е открито на посочен от него адрес. Въпреки че редът на съобщаване по § 4, ал. 2, изр. 2 от ДР на ЗУТ е привидно спазен, органът не е представил необходимите доказателства за факта, обуславящ неговото прилагане, т. е. не е установено по определения в закона начин отсъствието на адресата на съобщението за издадената виза на посочен от него адрес, поради което и правилно съдът е приел подадената жалба за процесуално допустима. От анализа на приложимите разпоредби на чл. 140, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ следва извод, че визата за проектиране е или копие от действащия ПУП - план за регулация и застрояване /ПРЗ/ или конкретизира и допълва предвижданията на действащия застроителен план. С оглед на това визата за проектиране има отношение и е част от подробния устройствен план - план за застрояване. Според определението, дадено в чл. 12, ал. 1 от ЗУТ "застрояване" е разполагането и изграждането на сгради, постройки, мрежи и съоръжения в поземлените имоти, като в съответствие с чл. 25 от ЗУТ застрояването в урегулирани поземлени имоти се определя с външни и вътрешни линии на застрояване, до които според предвиждането на подробния устройствен план могат да се разполагат или по които задължително се разполагат сградите в приземното им ниво. В съответствие с чл. 75 от Наредба 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /Наредба 7/2003 г./ застрояването в урегулираните имоти се извършва съобразно линиите на застрояване, определени с подробния устройствен план, които линии могат да бъдат: 1. задължителни линии, до които е задължително да се разположи застрояването; 2. или ограничителни линии, до които застрояването може да се разположи /или може да отстъпи навътре от тях/. В процесния случай оспорената виза за проектиране е издадена за промяна на предназначението на УПИ IV-2354 от жилищно в нежилищно и инвестиционно проектиране на ниско застрояване с функция за център за охрана, офис и склад в УПИ IV-2354, кв. 18, м. в. з. Американски колеж I част. От приетите по делото писмени доказателства, включително и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, се установява, че за м. в. з. Американски колеж I част, в която попада УПИ IV-2354, действащ е ПУП ПР, одобрен със заповед 5309/28.09.1958 г. на министъра на комуналното стопанство, благоустройството и пътищата. Видно от заключението на вещото лице, както и текстовата и графична част на цитираната заповед, с последната се одобрява освен общ регулационен план, така също и задължителни строителни линии, без обаче да е одобрен цялостен застроителен план. Съгласно заключението на вещото лице за обособения с регулацията УПИ IV-2354, кв. 18, в действащия ПУП ПР не е посочено конкретно отреждане, а са определени само задължителни строителни линии на разстояние 10 м. от уличната регулационна линия, като на издадената виза е котирано разстояние от оста на предвидената с регулацията улица до застрояването от 5 м. При така установеното по делото правилно първоинстанционният съд е приел, че процесната виза за проектиране е издадена в нарушение на действащите нормативи и на ПУП. В тази връзка следва да се има предвид, че в конкретния случай дори и в хипотезата на чл. 140, ал. 5 от ЗУТ, сочена като основание за издаване на процесната виза и на която се позовават касаторите, визата за проектиране трябва да съответства на нанесените в действащия ПУП ПР от 1958 г. линии на застрояване - задължителни линии по смисъла на чл. 75, ал. 2, т. 1 от Наредба 7/2003 г., доколкото изрично и в разпоредбата на чл. 140, ал. 5 от ЗУТ е регламентирано, че във визата се указват изискванията за застрояване съобразно действащите нормативи, един от които е нормата и на чл. 75 от Наредба 7/2003 г. В процесната виза за проектиране е следвало да се укажат и конкретизират изискванията за застрояване с оглед на промяната на предназначението на УПИ IV-2354, кв. 18, от жилищно в нежилищно, но при спазване на одобрена с действащ и неотменен ПУП ПР от 1958 г. задължителна линия на застрояван към уличната регулационна линия, като ирелевантно в случая относно приложението на плана е обстоятелството, че той е одобрен при действието на закон, който вече е отменен. Действително, в конкретния случай, както и правилно е отбелязал административният съд, промяната на предназначението на един имот от жилищно в нежилищно е допустима с виза за проектиране, без да се изисква изменение на ПУП, в съответствие с указанията по т. 1, колона 6 от Приложението към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО. В тази хипотеза обаче отново при конкретизиране на предназначението на бъдещата сграда следва да се спазят задължителните линии на застрояване, определени с действащия ПУП ПР. За пълнота на изложеното следва да се има предвид, че неправилно административният съд приема, че по отношение на оспорената виза за проектиране е обосновано приложението на чл. 134, ал. 6 от ЗУТ, тъй като същата се явява неприложима в процесния случай. Законодателят е предвидил, че в определени случаи е допустимо застрояването за имота да се определи с визата по чл. 140, ал. 3 от ЗУТ - когато издаването на виза за проектиране е задължително, с нея се допуска строителство, различно или непредвидено в плана за застрояване, без да се изменя самия план - чл. 12, ал. 3, чл. 41, ал. 2, чл. 50, чл. 51, чл. 58, чл. 59, чл. 133, ал. 6 и чл. 134, ал. 6, ал. 7 и ал. 8 от ЗУТ. В процесния случай обаче с подаването на заявлението за издаване на виза за проектиране не е поискана промяна на разположението и конфигурацията на предвидените сгради, в т. ч. при пристрояване и надстрояване на съществуващи сгради, в съответствие с чл. 134, ал. 6 от ЗУТ, а е поискано промяна на предназначението на УПИ-то от жилищно в нежилищно. Това обаче не променя правилността на крайния извод на съда, че процесното изменение на ПУП с визата за проектиране е недопустимо, тъй като противоречи на императивните норми на закона и на правилата и нормативите за устройство на територията. Поради това като достига до изводи в този смисъл и отменя процесната виза за проектиране, първоинстанционният съд постановява решение, което съответства на материалния закон и се обосновава от събраните в хода на съдебното производство доказателства. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза е обсъдена заедно с останалите доказателства. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София - град е правилно и не са налице сочените от касаторите основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила.