Решение № 11673 от 8.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7532/2009 г.
ВАСVI отделение08.10.2009 г.докладчик т Иван Трендафилов
Диспозитив
Оставя в сила решението от 7.05.2009 г., постановено по адм. д. № 311 от 2009 г. на Пловдивския административен съд. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 11673 от 8.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7532/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 7.05.2009 г. по адм. д. № 311 от 2009 г. Пловдивският административен съд е потвърдил разпореждане № 3902066284 от 11.04.2008 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" и оставилото го в сила решение № 149 от 27.05.2008 г. на директора на Териториалното поделение на НОИ - Пловдив, с което е отказано право на пенсия по чл. 68, ал. 4 КСО на Атанас Янков Тенев от Първомай. Това решение на административния съд е постановено след като предходното решение на съда за потвърждаване на отказа за отпускане на пенсия неправилно е било отменено и делото върнато за ново разглеждане с решение по адм. д. № 12572 от 2008 г. на ВАС. Против това решение на административния съд Атанас Янков Тенев е подал касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Оплакването, така както е изложено и формулирано в касационната жалба, е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от правна страна. Административният съд е констатирал, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия на основание чл. 69, ал. 1 КСО, на 08.01.2008 г. Атанас Янков Тенев (касатор в това производство) е навършил 65-годишна възраст, не работи от 15.08.1979 г., има 10 години, 1 месец и 27 дни действителен осигурителен стаж и 5 години закупен осигурителен стаж по реда на § 9, ал. 2 ПЗР на КСО . При тези констатации, за които не са спорили страните, е приел, че не е изпълнено условието за минимум 12 години действителен осигурителен стаж, поради което лицето няма право на пенсия при условията на чл. 68, ал. 4 КСО. Това становище на административния съд е правилно. На основание чл. 68, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) лицата придобиват право на пенсия при навършване на 65-годишна възраст и 15 години осигурителен стаж, от които 12 години действителен стаж. От това следва, че наличието на 12 години действителен стаж е едно от условията за правото на пенсия по чл. 68, ал. 4 КСО. Липсата на това условие е достатъчно основание да бъде отказана пенсията на това основание. След като касаторът не работи от 15.08.1979 г., то действителният стаж по чл. 68, ал. 4 КСО следва да се преценява във връзка с чл. 351 КТ. За трудов стаж по смисъла на Кодекса на труда се признава времето, през което работникът е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено. В съответствие с § 2 ДР на НПОС административният съд правилно е признал за действителен стаж само отслуженото време по трудово правоотношение. Очевидно е, че закупеният осигурителен стаж не може да бъде зачетен за действителен стаж, защото не представлява действително изслуженото време. С оглед на това, закупеният осигурителен стаж не може да допълва липсващия действителен стаж по чл. 68, ал. 4 КСО. Закупеният осигурителен стаж може да допълва само общите 15 години осигурителен стаж, даващи право на пенсия по чл. 68, ал. 4 КСО. Освен това, закупуването на осигурителен стаж не е означава, че лицето се е осигурявало за своя сметка по смисъла на § 2 ДР на НПОС . Това е така, защото осигуряване за своя собствена сметка възниква само за лица, които упражняват трудова дейност самостоятелно, т. е. за самоосигуряващите се лица. Разглежданият случая не е такъв, защото касаторът не е извършвал трудова дейност за времето на закупения осигурителен стаж. Касаторът не е бил самоосигуряващо се лице за периода на закупения осигурителен стаж, защото не е внасял задължителни осигурителни вноски от дейността си. След като действителният стаж е по-малко от 12 години, лицето няма право на пенсия по условията на чл. 68, ал. 4 КСО. Така е преценил и административният съд. Останалите доводи са неотносими към възникналия спор. Ето защо решението на административния съд поради това, че е правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,