Решение № 16705 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4038/2019 г.

Решение № 16705 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4038/2019 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-229 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулта Н. Й.-процесуален представител на директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" ( ОД на ДФЗ) – В., срещу решение № 12 от 1.02.2019 г., постановено по адм. д. № 185/2018 г. от Административен съд-В.. С него съдът е отменил заповедта на касатора в настоящото производство, с която е отказано финансиране на подадено заявление за подпомагане. Върнал е преписката на административния орган за ново разглеждане и произнасяне и е осъдил ОД на ДФЗ-В. да заплати разноските, направени от жалбоподателя. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. За тяхното обосноваване касаторът твърди, че съдът не бил обсъдил прието заключение на съдебно-агрономическата експертиза, както и не бил обсъдил непредставянето на доказателства по чл. 5, ал. 12, т. 5 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., наричана в изложението само "Наредба № 10". По изложените съображения в касационната жалба и представените писмени бележки моли съда, да отмени обжалваното решение и спорът да се реши по същество от касационната инстанция. Прави искане за присъждане на разноските, представляващи платено възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и за двете съдебни инстанции. При условията на евентуалност прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК относно размера на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответната страна по касация. От ответната страна по касация Н. Д. от [населено място] е постъпил писмен отговор, подаден от адвокат Р. Длъгнекова, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. В отговора ответната страна противопоставя възраженията си на твърденията в касационната жалба, като ги намира а неоснователни. По изложените съображения в него и в допълнително представените писмени бележки моли съда, да остави в сила съдебното решение. Прави искане за присъждане на разноските по представения списък на разноските. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът излага подробни мотиви за правилност на съдебното решение. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. От данните по делото се установява, че Н. Д. е подал жалба срещу заповед № 03-050-РД/19 от 31.05.2018 г., издадена от директора на ОД на ДФЗ-В., с която му е отказано финансиране на подадено заявление за подпомагане № 05/06/3/0.0.3231 от 11.08.2016 г. по мярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства". Условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по посочената мярка, одобрението им и отказ за одобрение се уреждат от Наредба № 10. Административният съд-В. е приел жалбата за допустима, а по същество и за основателна, поради което е отменил обжалваната заповед на директора на ОД на ДФЗ-В.. За да постанови този резултат, съдът е установил фактите по спора относно подаденото заявление за подпомагане, регистрацията на Н. Д. като земеделски стопанин на 25.07.2016 г., подаденият бизнес план, представените писмени доказателства за ползване на собствена и наета земеделска земя, включително и подадената от него годишна данъчна декларация, с деклариран доход от земеделска дейност. Между страните не е било спорно и обстоятелството, че заявлението му за подпомагане е било непълно и относно попълнените данни в него е имало неясноти, поради което Н. Д. е бил уведомен за тяхното отстраняване. В дадения срок Н. Д. е отстранил нередовностите и неяснотите. В резултат на това е получил отказ за финансиране на подаденото заявление за подпомагане, поради редуциране на доходите, получени от земеделска дейност за 2015 г. Редукцията е била направена въз основа на Методика за определяне на обосновани (пазарни) продажни цени на селскостопанска продукция и обосновани добиви от селскостопански култури/животни, нужни за оценка на реалистичността на предложените продажни цени/добиви в бизнес планове към заявленията за подпомагане по подмерки от ПРСР за периода 2014-2020 г., наричана в изложението само "Методика", утвърдена от изпълнителния директор на ДФЗ. Н. Д. е декларирал добив от 0, 32 дка домати - 3 200 кг, които е продал по 1, 20 лв., за които е получил 3840 лв.; добив от 0, 3 дка картофи в размер на 975 кг, които е продал по 0, 80 лв. и е получил доход от 780 лв. и добив от 0, 223 дка сини сливи в размер на 99, 999 кг, които е продал по 0, 80 лв. и е получил приход от 80 лв. Или общия му приход от земеделска продукция бил в размер на 4 700 лв. Спрямо получения доход през 2015 г. от трудово правоотношение и извън трудово правоотношение процентът на дохода от земеделската дейност е бил в размер на ЗЗ, 48%. След редукцията на добитата продукция от земеделската дейност, според посочената Методика, доходът му от селскостопанска дейност е бил в размер на 19, 03 % спрямо общия доход, поради което и на основание чл. 27, ал. 2, чл. 24, ал. 1, т. 1 и 4 във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10 е получил отказ от финансиране на подаденото заявление за подпомагане. Относно така утвърдената Методика съдът е изложил мотиви, че утвърждаването й е станало преди подаване на заявлението за подпомагане, а освен това нито в ЗПЗП, нито в Наредба № 10 изпълнителният директор на ДФЗ е имал правомощието да я издава, поради което тя не е била подзаконов нормативен акт и съответно съдът не я е съобразил. Съдът е приел, съобразно останалите доказателства, че обжалваната заповед е била издадена от компетентен орган, в съответната форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е била в нарушение на материалния закон. Съдът е обсъдил всички представени документи от Н. Д. към заявлението му за подпомагане и е приел, че те отговарят на изискването на чл. 5 от Наредба № 10, а с издадената заповед прихода му от земеделска дейност за 2015 г. е бил незаконосъобразно редуциран, поради което е отменил обжалваната заповед. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е оплакването в касационната жалба относно това, че съдът не бил обсъдил заключението на агротехническата експертиза. Вещото лице е дало минималните количества добив на съответните земеделски продукти от съответните количества заявени за обработване площи. Това не означава, че добивът не може да е по-голям от количеството по експертизата. Освен това Н. Д. носи и наказателна отговорност за попълнените данни да доходите от земеделската продукция в данъчната си декларация. Не може да бъде споделено и становището на касатора относно това, че земеделския производител е задължен да представи приходно/разходни документи, с които да докаже добитите количества продукция и тяхната продажба. В разпоредбата на чл. 5, ал. 12, т. 5 от Наредба № 10, която урежда доказването на чл. 5, ал. 2, т. 2-материалното право на доход в размер на ЗЗ%, изрично е посочено, че се представят приходно/разходни документи, в случай че са издадени по ЗСч, ЗДДФЛ и ЗКПО, свързани със земеделската дейност, от която са сформирани приходите/доходите за предходната календарна година от годината на кандидатстване. От това следва, че изискването за представянето на такива документи не е императивно. Този извод се налага от употребеното понятие "в случай, че са издадени". Ако такива документи не са били издадени, доказването може да стане по друг начин, както в случая е станало със свидетелски показания. Отделно от това в уведомителното писмо с изх. № 01-050-6500/67 от 15.03.2017 г. на директора на ОД на ДФЗ-В., с което Н. Д. е бил уведомен за установени липси /нередности на документите никъде не е поискано представянето на такива приходно/разходни документи, за да се счита, че изискването на чл. 5, ал. 12, т. 5 от Наредба № 10 не е изпълнено. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение с оглед на изхода на спора. Ответната страна по касация също е поискала присъждане на направените разноски. Искането й е основателно и следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК. Възражението на касатора по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено в условията на евентуалност, не следва да се уважава, с оглед на разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото договореното и заплатено възнаграждение за правна помощ и съдействие е в минимален размер. ОД на ДФЗ-В. ще следва да заплати на Н. Д. разноски в размер на 500 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение