Решение № 10170 от 23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11418/2019 г.
ВАСIII отделение23.07.2020 г.докладчик Юлиян Киров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4802/09.07.2019 г. по административно дело № 4002/2019 г. на Административен съд - София- град. ОСЪЖДА "Овергаз Мрежи" АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Филип Кутев" № 5, да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране, гр. София, бул. "Княз Дондуков" № 8-10, направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. ОСЪЖДА "Овергаз Мрежи" АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "Филип Кутев" № 5, да заплати на разноски "М- Газ" ЕООД със седалище и адрес на управление: град Русе, площад Хан Кубрат № 1, ет. 8 направените по делото разноски, в размер на 1680 лева с ДДС. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 10170 от 23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11418/2019 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Овергаз Мрежи" АД, подадена чрез юрисконсулт Николова, в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение № 4802/09.07.2019 г. по административно дело № 4002/2019 г. на Административен съд - София- град (АССГ). В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на съдебното решение, като постановено при наличие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в нарушение на материалния закон- представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател счита, че са налице допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не са обсъдени становищата на страните в мотивите на съдебния акт. Намира, че не са обсъдени представените доказателства. Визира липсата на обосновани правни изводи. Счита, че първоинстанционното решение е постановено в нарушение на материалния закон - Закон за енергетиката (ЗЕ) и Наредба № 7 от 9 юни 2004 г. на МЕЕР за присъединяване към газопреносната и газоразпределителните мрежи (Наредба № 7 от 2004 г.). Моли да се отмени решението на АССГ и да се отмени Решение № ПП92 от 6.03.2019 г. на КЕВР, като незаконосъобразен административен акт. Ответникът- Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/ в подадения писмен отговор оспорва касационната жалба, като неоснователна и недоказана. Счита обжалваното решение на АССГ за постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Ответникът "М-ГАЗ" ЕООД в писмен отговор, подаден чрез пълномощниците - адв. Андреев и адв. Велкова оспорва изцяло касационната жалба и моли за нейното оставяне без уважение и за потвърждаване на атакуваното решение на АССГ. Касационният жалбоподател "Овергаз Мрежи" АД, в открито съдебно заседание, чрез юрисконсулт Николова моли за отмяна на обжалваното решение, постановено от АССГ, като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Булгаргаз" ЕАД, в открито съдебно заседание, чрез юрисконсулт Търничкова оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила решението, което е постановено от АССГ. Ответникът "М- Газ" ЕООД, в открито съдебно заседание, чрез адв. Велкова и адв. Андреев моли да се постанови решение, с което се отхвърли касационната жалба, като неоснователна, и се потвърди атакуваното решение на АССГ. Претендира сторените по делото разноски, изразяващи се в адвокатски възнаграждения, съобразно представен към отговора на касационната жалба списък. Ответникът Комисия за енергийно и водно регулиране, в открито съдебно заседание, чрез юрк. Николова, юрк. Башлиева и юрк. Тренева моли да се остави в сила първоинстанционното решение на АССГ, като правилно и законосъобразно. Поддържа аргументите, изложени в писмения отговор, приложен по делото. Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Намира, че обжалваният съдебен акт е правилен и по отношение на него не са налице релевираните с касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1-3 от АПК. Предлага да се остави в сила Решение № 4802/09.07.2019 г. по дело № 4002/2019 г. на Административен съд – София град. Алтернативно, предлага да се обезсили решението на първоинстанционния съд, поради липса на правен интерес и недопустимост на жалбата пред първоинстанционния съд. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалвания съдебен акт- Решение № 4802/09.07.2019 г. по административно дело № 4002/2019 г. на Административен съд - София-град е била отхвърлена жалбата на "Овергаз Мрежи" АД срещу Решение № ПП - 2 от 06.03.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. В другата част е ОСЪДИЛ "Овергаз Мрежи" АД да заплати на Комисия за енергийно и водно регулиране, юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., както и да заплати на "М- Газ" ЕООД, адвокатско възнаграждение размер на 2 000 лева. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - София- град е приел, че Решение № ПП – 2 от 06.03.2019 г. на КЕВР е законосъобразно и правилно, постановено от компетентен държавен орган в рамките на очертаната му от Закона за енергетиката /ЗЕ/ материална компетентност, при спазване на установените процесуални правила и в съответствие с целта на закона. Установил е, че заинтересованата страна "М- Газ" ЕООД е с предмет на дейност- покупка на стоки или други вещи с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид, продажба на стоки, собствено производство, комисионни сделки, хотелиерски и туристически услуги. Съгласно класификацията на икономическите дейности, основната дейност на дружеството е търговия на едро с твърди, течни и газообразни горива и подобни продукти. Намерил е, че обектът, собственост на фирма "М-Газ" ЕООД, който използва природен газ е метанстанция и е свързан с газопровода ниско налягане от АГРС "Запад" – град Русе до Централна промишлена зона на град Русе (бивш завод Петър Караминчев АД), с дължина 8892 метра, който е пряко присъединен към газопреносната мрежа. Към 16.04.2013 г., когато е датата на сключване на договор за доставка на природен газ с "Булгаргаз" ЕАД дружеството притежава идеални части от посочения газопровод. Счел е, че по силата на правото си на собственост върху част от този газопровод, обектът е присъединен посредством цитирания газопровод към газопреносната мрежа и в този смисъл "М-Газ" ЕООД има качеството на клиент, присъединен към газопреносната мрежа и може да сключва договор за доставка на природен газ с обществения доставчик. Отчел е това, че договорните отношения между "Овергаз Мрежи" АД и "М-Газ" ЕООД са били прекратени, считано от 01.12.2013 г., като служители на "Овергаз Север" ЕАД са извършили демонтаж на съоръжението на обекта за отчитане на доставките на природен газ. Преценил е, че към датата на прекратяване на договора от 01.12.2013 г., са били в сила Правила за търговия с природен газ, приети с Решение № П – 3/14.05.2007 г. на ДКЕВР (обн. ДВ бр 45 от 2007 г.), в които не е била регламентирана процедура по смяна на доставчик. В заключение съдът е намерил, че КЕВР е постановила законосъобразно решение и поради това е отхвърлил жалбата, по която е образувано съдебното производство, като неоснователна. Според настоящият съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за наличието на съществено процесуално нарушения, поради това, че в съдебния акт не са обсъдени представените по делото доказателства. Решаващият съд в проведеното съдебно производство е събрал и анализирал относимите доказателства, като е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства. С оглед на извършеният анализ на събраните доказателства, поединично и в тяхната съвкупност е извел приетите фактически и правни изводи. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за това, че съдът не е обсъдил в мотивите на съдебния акт доводите на страните. Съдът е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146, т. 1-4 от АПК. На база изяснената фактическа обстановка и след коректно приложение на относимата правна уредба са изложени правно- логични и обосновани правни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани на съобразно възприетите факти и дават конкретни и ясни отговори на спорните въпроси - чл. 172а, ал. 1 и ал. 2 АПК. Неоснователно е и твърдението на касационния жалбоподател, че решението е издадено в нарушение на материалния закон. При правилно установена фактическа обстановка съдът е изградил правни изводи в съответствие с материалния закон. Обосновал е правилен правен извод за наличието на отменителни основания по отношение на оспорения административен акт. Правилно и обосновано административният съдът е приел, че при сключване на договора от 16.04.2013 г. със страни Булгаргаз ЕАД и М- Газ ЕООД са били спазени административните изисквания по ЗЕ и действащите към този момент Правила за търговия с природен газ. По делото съдът обосновано е установил, че Булгаргаз ЕАД има право да извършва "обществена доставка на природен газ", предвид издадена Лицензия № Л-214-14 от 29.11.2006 г. за дейността "обществена доставка на природен газ" територията на република България, а "М- Газ" ЕООД има качеството клиент, присъединен към газопреносната мрежа. Налице е валиден договор между Булгаргаз ЕАД, който има качество на лице с лицензия "обществен доставчик" по чл. 177, ал. 1 ЗЕ и М- Газ ЕООД, който има качеството "краен небитов клиент"- чл. 178а, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 27б ЗЕ. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за нарушение на Наредба № 7/2004 г., тъй като М- Газ притежава идеални части от газопровода на територията на град Русе, което съоръжение е присъединено към газопреносната мрежа. Не е налице нарушение на изискванията, заложени в разпоредбата на чл. 180, ал. 1 от Закона за енергетиката, тъй като клиентът, присъединен към газопреносната мрежа, е избрал доставчик на природен газ, като няма данни доставчикът да не е спазил правилата по чл. 173, ал. 1 ЗЕ и изискванията за сигурността на доставките. Дружеството М Газ ЕООД е било пряко свързано с газопреносната мрежа, като лице, което има качеството на собственик на газопровод, директно присъединено същата мрежа- § 1, т. 12 ЗЕ. Видно от Договор за присъединяване № 116 от 17.05.2006 г. за обекта на М- Газ ЕООД, в град Русе, булевард Липник е пряко присъединен към газопреносната мрежа. Правилно решаващият съд е преценил, че за "М- Газ" ЕООД не е възникнало задължение за подаване на уведомление до "Овергаз Мрежи" АД за извършена смяна на доставчик, вкл. не са възникнали и задължения за "Булгаргаз" ЕАД, във връзка с процедура по смяна на доставчика на "М-Газ" ЕООД. В случая договорните отношения между "Овергаз Мрежи" АД и "М- Газ" ЕООД са били прекратени, считано от 01.12.2013 г., като служители на "Овергаз Мрежи" АД са извършили демонтаж на съоръжението за отчитане на доставките на природен газ. След тази дата "Овергаз Мрежи" АД не е бил доставчик на "М- Газ" ЕООД. Според чл. 180, ал. 3 от Закона за енергетиката, смяната на доставчика при спазване на договорните условия не е съпроводена с допълнителни задължения за клиента. Към момента 01.12.2013 г., който касационният жалбоподател твърди да е момент, в който не е спазена процедурата, поради която е подал сигнал в КЕВР, между "М- Газ" ЕООД и "Овергаз Мрежи" АД, не само не са налице договорни отношения, поради това, че същите са били прекратени по взаимно съгласие, но "Овергаз Мрежи" АД вече е бил демонтирал измервателното съоръжение за доставка на газ на дружество "М- Газ" ЕООД, с което е налице воля, че не се явява доставчик на "М- Газ" ЕООД. По тази причина за "Овергаз Мрежи" АД неоснователно е сезирал административния орган- КЕВР, за провеждане на процедура по санкционирането, поради неспазена от него адм. процедура по уведомяване на така наречения досегашен доставчик, каквото качество "Овергаз Мрежи" АД вече не е притежавал. Налице са били предприети от двете страни фактически действия в резултат на прекратяването на договорните отношения и не е било необходимо да следва ново, повторно уведомяване за известни вече факти и обстоятелства. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от посочените с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание на чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, касаторът следва да заплати на ответника своевременно поисканите разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 100 лева, който размер е определен в съответствие с нормите на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На заинтересованата страна "М- Газ" ЕООД на основание на чл. 143, ал. 4 АПК се дължат разноски, съобразно представените ДПЗС и разходооправдателни документи в размер на 1680 лева с ДДС. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,