Решение № 239 от 10.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4704/2023 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на И. Кръстева, от гр. София против решение 1093 / 21.02.2023 г. по адм. дело 8151 / 2022 г. на Административен съд София град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ - Пазарджик, чрез юрисконсулт Манева изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 1093 / 21.02.2023 г. по адм. дело 8151 / 2022 г. Административен съд София град е отхвърлил оспорването по жалба на И. Кръстева, от гр. София срещу решение 1012 12 196#1 / 11.07.2022 г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик и потвърденото с него разпореждане РВ-3-12-01129939 / 13.05.2022 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Пазарджик, с което е разпоредено възстановяване на неоснователно получено от жалбоподателката парично обезщетение поради общо заболяване за периода 12.05.2019 г. 15.06.2019 г. в размер на 2639,08 лева, от които 2035,53 лева главница и 603,55 лева лихви. Присъдил е разноски. Решението е правилно. При извършена проверка от контролните органи на ТП на НОИ София град при осигурителя Селект 43 ЕООД, гр. София е констатирано, че И. Кръстева не е осъществявала трудова дейност, която да е основание за осигуряването й по чл. 4, ал.1, т.1 КСО за периодите 01.03.2019 г. 30.09.2019 г. и от 01.11.2019 г. 30.11.2019 г., за които са подавани осигурителни данни за осигуряване по реда на чл. 5, ал.4, т.1 КСО. По време на проверката осигурителят не е представил документи, свързани с осъществяваната от дружеството и наетите лица дейност. Управителят М. Лепаров е дал обяснения, че фирмата отдавна не извършва дейност, не знае къде са първичните документи и това състояние датира от 2015 г.. Съгласно информационните масиви на НОИ, от осигурителя са подадени уведомления по чл. 62, ал.5 от Кодекса на труда за сключени трудови договори за 80 лица, като за 46 от тях това е станало след 2015 г.. За нито едно от тези лица няма данни за внесени осигурителни вноски, чийто размер за периода 2015-2020 г. възлиза на сумата от 170 782,02 лева. Във връзка с горните констатации и неосъществяваната търговска дейност от осигурителя и трудова дейност от осигурените лица на основание чл. 108, ал.1, т.3 КСО контролните органи на ТП на НОИ София град са дали задължителни предписания за заличаване на подадени данни за И. Кръстева. Приемайки, че същата неоснователно се е ползвала от осигурителни права те са разпоредили възстановяване на получените суми под формата на парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист за периода 12.05.2019 г. 15.06.2019 г. в размер на 2639,08 лева, от които 2035,53 лева главница и 603,55 лева лихви. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че доказателствата по делото установяват, че жалбоподателката не е извършвала трудова дейност по смисъла на чл. 10, ал.1 КСО и не е била осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО за периода 12.05.2019 г. 15.06.2019 г. като данните по чл. 5, ал.4, т.1 КСО законосъобразно са били заличени от Регистъра на осигурените лица. В рамките на оспорването (в условията на косвен съдебен контрол) И. Кръстева не е оборила констатациите на контролните органи на ТП на НОИ във връзка със задължителните предписания. Съгласно чл. 40, ал.1 КСО, осигурените лица за общо заболяване имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение, ако имат 6 месеца осигурителен стаж, като осигурени за този риск. Съгласно чл. 10, ал.1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал.1 КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. С §1, ал.1, т.3 ДР на КСО е дадена легална дефиниция за понятието осигурено лице, съгласно която това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал.1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване на осигурителното правоотношение. Върховният административен съд многократно е имал възможност да се произнесе в смисъл, че от съдържанието на цитираното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от кодекса. Наличието на валидно сключено и непрекратено трудово или служебно правоотношение не е достатъчно, за да възникне осигурителното правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение. Не съществува идентичност на трудовото, респективно - служебното и на осигурителното правоотношение. Наличието на трудово или служебно правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето да упражнява трудова дейност, т. е. не е достатъчно лицето да има валидно възникнало трудово или служебно правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, че Кръстева е получила паричното обезщетение недобросъвестно в хипотезата по чл. 114, ал. 1 от КСО, според която недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 КСО. Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение: 1. по чл. 40, ал. 7, чл. 42, ал. 2, чл. 54 е и чл. 54 м, ал. 2, т. 2 от КСО; 2. когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане; 3. на изменение или прекратяване на обезщетение или пенсия в резултат на получени доказателства при прилагане разпоредбите на международни договори, по които Република България е страна. В случая не са налице изчерпателно изброените хипотези по чл. 114, ал. 2, т. 1-3 КСО. Добросъвестността на лицето се предполага до доказване на противното. Административният орган въз основа на извършената проверка и събраните доказателства е направил фактически и правно обоснован извод за недобросъвестност на лицето, който не се опровергава по безспорен начин от доводите и възраженията на касатора. Не може да се приеме за достоверно и доказано становището на Кръстева, че субективно не е съзнавала, че получава суми за обезщетение в значителен размер, които не й се дължат. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания. При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост на съдебното решение. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100,00 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение