Решение № 2390 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13640/2012 г.

Решение № 2390 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13640/2012 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 4711 от 14.08.2012 г. по адм. дело № 10637/2011 г., в производство по реда на чл. 145 - чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 АПК, Административен съд София - град, Второ отделение, 29 състав: ОТМЕНЯ уведомително писмо изх. № 02-220-2600/1231/2.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в частта относно удържаната сума в размер на 1065,29 лева; ИЗПРАЩА преписката на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция за ново произнасяне в тази част, в едномесечен срок от влизане на това решение в сила, с указания по тълкуването и прилагането на закона съобразно изложеното в мотивите по-горе; ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Вербена" ЕООД против уведомително писмо изх. № 02-220-2600/1231/2.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в останалата й част, и ОСЪЖДА "Вербена" ЕООД да заплати на Държавен фонд "Земеделие", сумата 75 лева - разноски по делото. Срещу така постановеното съдебно решение е постъпила касационна жалба само от Държавен фонд "Земеделие", гр. София, бул. "Цар Борис III" № 136, представляван от Румен Порожанов - изпълнителен директор, чрез Юлиян Щалиянов - гл. юрисконсулт. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно поради несъобразяването му с предписанията на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че е направено прихващане съгласно чл. 51, § 1, абзац трети от Регламент № 796 и по реда на чл. 5б от Регламент № 885/2006 на Комисията от 21 юни 2006 г. относно реда и начина на прилагане на Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета по отношение на акредитирането на агенциите платци и други стопански субекти, както и по отношение на клиринга на счетоводните сметки на ЕФГЗ и ЕЗФРСР. Позовава се и на чл. 103 и чл. 104 от ЗЗД относно действията на Разплащателната агенция по прихващането. Моли на основание чл. 221, ал. 2 in fine от АПК във връзка с чл. 222 от АПК съдебното решение на бъде отменено. Претендира присъждане на направените съдебни и деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата - "Вербена" ЕООД, гр. София не заявява становище по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е допустима, но същата е неоснователна. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. За същото не се установява приложимост на заявените с жалбата касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна. Постановено е при спазени съдопроизводствени правила и правилно приложен материалният закон и е обосновано. Съдът е допуснал и е приел исканите и представените от страните доказателства. Изяснил е релевантните за спора факти. За съдебната проверка по чл. 168, ал. 1 АПК е обсъдил доказателствата, възраженията и относимата и приложима правна уредба. За приетото се е фактически и правно обосновал. Мотивираният извод за основателност на оспорването, диспозиран в отмяна на уведомителното писмо в частта за удържана сума в размер на 1065.28 лв. е в съответствие с фактически установеното и правилно приложени съответните правни регламенти. Преценката на доказаните факти и правната уредба установява за оспореното уведомително писмо в частта за удържане на сумата от 1065 лв. предпоставките за приложимост на основанията по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 от АПК за отмяна както аргументирано е приел и постановил съдът с процесното решение. Настоящият касационен състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14- дневен срок, от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. За да постанови описания по-горе правен резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия, след като е проверил оспорения акт на основание чл. 168, ал. 1 АПК, е констатирал, че същият е издаден от компетентен орган и в установената форма, но при издаването му е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила, в резултат на което процесното УП (уведомително писмо) е частично в несъответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. По-конкретно съдът е посочил, че в обжалваната част на процесното писмо, както всъщност и изцяло в него не са посочени конкретни обстоятелства въз основа на които издателят му е приел, че заявената в случая площ по конкретното заявление е изцяло недопустима за подпомагане. Вместо това, в таблиците на УП и текста към тях са изброени общо различните възможни хипотези на такава недопустимост, без конкретна връзка на някоя от тях към случая и това обстоятелство само по себе си е основание за отмяна на акта, тъй като представлява пълна липса на фактическите основания за постановяването му, а съответно - и приложимите към фактическата обстановка в случая норми. Извън горното съдът е приел от събраните по делото доказателства, в това число и съдебно-техническа експертиза, че отказът за подпомагане на част от площите е в резултат отчасти на неподдържането им, а отчасти - на установено застъпване. С оглед изхода на спора съдът е определил съразмерно и поисканото своевременно юрисконсултско възнаграждение в размер на половината от 150 лева на основание чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така постановеното съдебно решение е правилно. Преди всичко с оглед очертаване рамките на съдебния контрол при касационната проверка следва да се отбележи, че решението на Административен съд София - град (АССГ) не е обжалвано от "Вербена" ЕООД въпреки че е било неблагоприятно за това дружество в частта му по третия и четвъртия диспозитив, поради което е влязло в сила в частта, в която съдът е отхвърлил жалбата против уведомително писмо изх. № 02-220-2600/1231/2.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в останалата й част и е осъдил жалбоподателя "Вербена" ЕООД да заплати на ответника Държавен фонд "Земеделие" разноски по делото в размер на 75 лева. В жалбата си до АССГ жалбоподателят "Вербена" ЕООД е изразил недоволство от частта на Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 г., в която му се налага санкция в размер на 2536,17 лв. по подадено от него общо заявление за плащане на площ. От приложеното към административната преписка уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., с изх. № 02-220-2600/1231 от 2.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, със съответните таблици към него се установява, че е удържана сума в размер на 1065,29 лева, а не претендираната от жалбоподателя сума от 2536,17 лева. В обяснението към Таблица 2 за колоната "удържана сума" по СЕПП (Схемата за единно плащане на площ), за която единствено от всички възможни схеми и мерки за подпомагане е подал Заявление за подпомагане 2010 кандидата - юридическо лице "Вербена" ЕООД, е посочено, че същата "отразява приспаднати от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции от предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ". Вижда се, че са предвидени няколко различни хипотези, но коя от тях е относима за процесния случай, не е конкретизирано. Едва от касационна жалба става ясно, че по отношение на дружеството - жалбоподател е бил издаден Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) с изх. № 01-2600/3042 от 9.04.2011 г., който не е бил обжалван и е влязъл в сила, а с него се уреждат финансови отношения за кампания 2009 г. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че първоинстанционният съдебен състав не е съобразил това обстоятелство, защото пред този съд това обстоятелство не е било наведено, нито е посочено в уведомителното писмо като причина за удържаната сума, за да бъде обсъдено. Въпросът за прихващането се повдига едва пред касационната инстанция, което е недопустимо и в случая е без правно значение. В представената пред АССГ писмена защита няма и дума за издаден АУПДВ, а в същата подробно е описана процедурата за извършване на административни проверки по ИСАК и СИЗП за установяване на допустими, респективно на недопустими за подпомагане площи. Липсващите мотиви, дължащи се от административния орган и то преди издаване, а не след издаване на административния акт, не могат да бъдат заместени впоследствие нито от констатации на вещи лица, нито от обясненията на пълномощника на ДФ "Земеделие", защото излагане на мотиви впоследствие означава дописване на акта, което е недопустимо. С оглед изложеното, решението на АССГ е постановено в съответствие с материалния закон, обосновано е и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК за валидност и допустимост, не се констатира решението да е нищожно или недопустимо и същото следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,