Решение № 9818 от 14.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1401/2010 г.

Решение № 9818 от 14.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1401/2010 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Албена Захариева Митева от гр. Добрич срещу решение № 208 от 19.12.2009 г. по адм. д. № 413/2009 г. по описа на Административен съд гр. Добрич, в частта му, с която жалбата е била отхвърлена. Релевирани са се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Добрич не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. С решение № 208 от 19.12.2009 г. по адм. д. № 413/2009 г., Административен съд гр. Добрич е отменил Решение № 26 от 25.06.2009 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Добрич, с което е потвърдено Разпореждане № 243 от 26.05.2009 г. на началника на отдел "КПК" при Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Добрич, в частта им по отношение на болничен лист № 4244363 от 6.12.2007 г. и е върнал преписката на административния орган в тази й част. В останалата част жалбата е била отхвърлена. Предмет на съдебен контрол пред настоящата инстанция е решението именно в отхвърлителната му част. Съдебното решение, в обжалваната му част, не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било безспорно установено, че на Албена Захариева Митева от гр. Добрич са били изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност по болнични листове, както следва: № 4241364, № 4244332, № 4246552, № 4261947, № 4291402 и № 4291447 и се отнасят за периодите от 16.05.2007 г. до 19.05.2007 г., от 4.10.2007 г. до 5.10.2007 г., от 14.01.2008 г. до 25.01.2008 г., от 5.03.2008 г. до 7.03.2008 г., от 18.06.2008 г. до 20.06.2008 г. и от 10.09.2008 г. до 12.09.2008 г. Предписаният в тях режим изключва осъществяването на трудова дейност. Лицето е с двама работодатели: Областно пътно управление гр. Добрич, на който работодател са представени процесните болнични листове и по които е изплатено обезщетението, и "Саворг" ЕООД гр. Добрич. От персоналния регистър при НОИ е установено, че Митева има отработени дни при втория работодател и е получавала трудово възнаграждение за времето, когато е ползвала отпуск по болест при първия работодател. Тези действия несъмнено представляват неспазен режим на лечение, указан в болничните листове. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 2 КСО, парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на осигурени лица, които нарушават режима, определен от здравните органи за дните на нарушението. Паричното обезщетение за временна неработоспособност цели да замести в патримониума на лицето липсващото трудово възнаграждение, което то не може да получава поради настъпил осигурителен риск "заболяване". В тази връзка очевидно е несъвместимо за един и същи период от време получаването на трудово възнаграждение от един работодател, а чрез другия работодател да се получава обезщетение за временна неработоспособност. След като медицинската експертиза, съдържаща се в болничния лист е преценила, че лицето е неработоспособно, то е такова за всички работодатели. От казаното се налага извода, че първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Оплакванията по отношение на приложението на процесуалния закон също са неоснователни. Фактическата обстановка е била безспорно установена още в административната фаза на производството и не е било необходимо допълнително разясняване пред съда. Въпреки всичко, ако жалбоподателката е искала за установи нови обстоятелства относно случая, тя е трябвало да представи нови доказателства, оборващи тези на административния орган. Това тя не е сторила. С настоящата касационна жалба също не се сочат такива доказателства. Представеното с касационната жалба Решение № 42 от 28.10.2009 г. на директора на ТП на НОИ гр. Добрич не е предмет на съдебен контрол. Що се касае до коментара на решението, в частта му, с която жалбата е уважена, то решението в тази й част е благоприятно за Митева. Изпращането на преписката на административния орган е в съответствие с разпоредбата на чл. 173, ал. 1 АПК. Това е така, защото съдът не може да отпусне обезщетение за временна неработоспособност. Що се касае до оплакванията за необоснованост на съдебния акт, те също са неоснователни. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение, в насоките които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. Грешки от посоченото естество не са били допуснати в процесното решение. По изложените в мотивите съображения решението се оставя в сила в обжалваната му част. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,