Решение № 4022 от 3.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 340/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Пейков срещу Решение 6289 от 25.10.2023 г., постановено по адм. дело 7413/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се доводи за неправилността му, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Костадинов изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Електроразпределение Юг ЕАД не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на П. Пейков срещу Решение Ж-553 от 28.06.2023 г. на КЕВР, с което на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от Закона за енергетиката и чл. 147, ал. 1 от Наредба 3 е прекратено административното производство образувано по жалба на П. Пейков срещу Електроразпределение Юг ЕАД. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган в предвидената от закона форма, в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е постановено при правилно приложение на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Изложените от първоинстанционния съд мотиви са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и правилно приложен материален закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост и съответно неправилност на обжалваното решение. От фактическа страна по делото е установено, че с жалба, подадена до Комисията за енергийно и водно регулиране, П. Пейков е възразил срещу местоположението на електромерно табло, долепено да фасадата на неговата сграда, в което са монтирани електромери - един за обекта на жалбоподателя и четири за съседната сграда и желае изместването му от електроразпределителното дружество. Установено е по делото, че същото е монтирано върху тротоара на границата на имота на клиента. В съответствие със закона при това фактическо установяване е изводът в обжалваното решение за съответствие с приложимите разпоредби на чл. 120, ал. 1 от ЗЕ и чл. 29, ал. 5 от Наредба 6 за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните мрежи (Наредба 6/2014 г.), определящи мястото на монтиране на електромерното табло до или на границата на имота на клиента. При поставяне на таблото, съответно намиращите се в него измервателни устройства, електроразпределителното дружество е спазило законовите изисквания в тази насока и е изпълнило задължението да бъдат монтирани до или на границата на имота на клиента. Посочените разпоредби не въвеждат изискване към електроразпределителното дружество електромерното табло да бъде поставено пред сградата на съответния клиент, каквито твърдения излага касационният жалбоподател. Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 7 от Наредба 6/2014 г., операторът на разпределителната мрежа може да монтира електромерни табла и захранващите им електропроводни линии на фасадите на сградата на клиента, което в случая е и сторено. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател свързани с определянето на мястото за монтиране на електромерно табло, извършено без неговото съгласие, както и тези свързани с броя на поставените в него електромери. Разпоредбата на чл. 120, ал. 3 ЗЕ изрично посочва, че операторът на електроразпределителната мрежа определя вида, броя и мястото на монтиране на измервателните уреди и съоръжения и на управляващите и комуникационните устройства към тях. Подобно и в чл. 29 от Наредба 6/2014 г. е предвидено електромерните табла да се монтират на място, определено от електроразпределителното предприятие. Предвид така посоченото, действащото законодателство е предоставило оперативна самостоятелност на енергийното дружество при преценката относно мястото на монтажа на електромерните табла, стига същите да са до или на границата на имота и не се изисква определеното място да е съгласувано със собственика. С оглед реализацията на ново строителство, каквото жалбоподателят твърди че извършва, изместването на електромерното табло следва да е за негова сметка, въз основа одобрен проект от електроразпределителното дружество, какъвто проект по делото не е представен, и след издаване на разрешение за строеж. По тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че сочените отменителни основания не са налице, изводите на първоинстанционния съд са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички относими доказателства, при съобразяване на спецификата на процедурата и при правилно тълкуване на относимите правни норми от материалния закон. С оглед гореизложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на Комисия за енергийно и водно регулиране за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено, като касационния жалбоподател следва да заплати на КЕВР разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение