Решение № 36 от 4.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5960/2009 г.

Решение № 36 от 4.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5960/2009 г., V о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 79, ал. 1 от Закона за българските лични документи (Загл. изм. ДВ, бр. 82/2009 година). Образувано е по касационна жалба на Мирослав Кънчев Кънев, ЕГН .........., с постоянен адрес гр. Русе, ул. "Петрохан" № 65, вх. 3, ет. 5 против Решение № 8 от 16.03.2009 година по адм. д. 657/2008 година по описа на Административен съд - Русе, с твърдение за наличие на касационно основание за отмяна поради нарушение на материалната разпоредба на чл. 5, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс. Наличието на касационното основание е обосновано с довода за противоречие на нормата на чл. 75, т. 5 от ЗБЛД (Загл. изм. ДВ бл. 82/2009 г.) на чл. 27, т. 1 от Директива 2004/38, по силата на която на българските граждани трябва да бъде гарантирано правото на свободно излизане от страната, като не се допуска ограничаването му с актове, основани на икономически цели. Оспорват се изложените в обжалваното решение съображения за хармонизиране на българския закон, уреждащ процесните отношения с Европейското законодателство, както и становището за приложението на Директива 2004/38 по отношение на държави - членки различни от тези по произход на съответния гражданин, като българските граждани не са бенефициенти на тази Директива на територията на Република България. Жалбоподателят се позовава на решения на ЕС. Ответната страна Директорът на Областна дирекция на МВР - Русе не е изразил становище по жалбата. Ответната страна Териториална дирекция на НАП - Русе не е изразила становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид: С оспореното решение Административен съд - Русе отхвърля жалбата на Мирослав Кънчев Кънев против Заповед № З-ДС-3689 от 07.11.2008 година, издадена от Директора на ОД на МВР - Русе, с която му е наложена забрана за напускане на страната и/или издаването на паспорти или заместващите ги документи до отпадане на основанието за налагането й, на основание чл. 75, т. 5 от ЗБЛД (Загл. изм. ДВ бр. 82/2009 г.). По делото не се спори по фактите, въз основа на които са изградени изводите на съда. Административния орган е сезиран с искане на публичен съдебен изпълнител до директора на ОД на МВР Русе за налагане на жалбоподателя, в качеството му на управител на "Кънев инструмент ООД", със седалище гр. Русе, принудителна мярка по чл. 75, т. 7 ЗБЛД (Загл. изм. ДВ бр. 82/2009 г.) поради наличие на непогасени публични задължения на дружеството в размер над 5000 лв., на основание чл. 182, ал. 2, т. 2 от ДОПК и чл. 221, ал. 6 т. 1, б. "А" и б. "б" ДОПК, за които не е представено обезпечение. Като съобразява обвързаната компетентност за органа да наложи предвидената в закона принудителна административна мярка при установяване наличието на предвидените в закона предпоставки, съдът обосновава извода си за законосъобразно постановяване на обжалваната заповед. В решението са обсъдени възраженията за издаване на процесната заповед в противоречие с разпоредбите на Директива 2004/38/ЕО и са приети за неоснователни поради осъщественото хармонизиране на Закона за българските лични документи (Загл. изм. ДВ бр. 82/2009 г.) с Европейското законодателство с измененията обн. ДВ бр. 105/2006 година и конкретните разпоредби на чл. 1 и чл. 3 от Директива 2004/38/ЕО, включително т. 1 на чл. 3 посочваща кръга от лица, спрямо които е приложима директивата, сред които не попада жалбоподателя като бенефициент по чл. 3. Изводите на първоинстанционния съд относно наличието на предвидените в закона предпоставки за налагане на принудителната административна мярка и законосъобразното постановяване на оспорената заповед се споделят от настоящата инстанция. Статутът на жалбоподателя на гражданин на държава - членка определя приложимостта спрямо него на актовете на Европейския съюз доколкото попада в кръга на лицата, адресати на конкретна правна норма. Съдържанието на разпоредбата на чл. 1 на Директива 2004/38/ЕО, очертаващо предмета й - уреждане на условията за упражняване от гражданите на държавите - членки на правото им на свободно движение и пребиваване на територията на държавите - членки, както и проследяването на конкретните норми на директивата, налагат извод, че не е налице колизия между тях и нормите на чл. 75 от Закона за българските лични документи, които, приети с оглед преценен от законодателя обществен интерес са в прерогативите на националното законодателство на държавата. Разпоредбата на чл. 27, т. 1 от Директива 2004/38, на която се позовава жалбоподателя, се намира в Глава VI, уреждаща ограниченията за граждани на държави-членки при влизане и пребиваване на територията на друга държава членка, поради което правилно е преценена като неприложима в конкретната хипотеза, в която предмет на регулиране е правото на излизане, на напускане на територията на страната на произход. Още повече, правото на държавата - членка да въведе ограничения на свободното движение и пребиваване е изрично предвидено от Договора за учредяване на европейската общност, както и в чл. 22 на Директива 2004/38 на ЕО, когато то е продиктувано от съображения на обществен интерес. Предвидената законодателна мярка с разпоредбата на чл. 75 от Закона за българските лични документи е съобразена и с изричната норма на чл. 2 от Протокол № 4 на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, която изрично допуска ограничения на правото на придвижване, доколкото те са предвидени в закон и има необходимост от прилагането им в интерес на националната или обществената сигурност, за поддържане на обществения ред, за предотвратяване на престъпления, за защита на здравето и морала или правата на другите. Изложените съображения обосновават извода за недоказаност на наличието на твърдяното касационно основание за отмяна на обжалваното решение, поради което, Върховният административен съд, състав на пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс.