Решение № 441 от 26.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5361/2007 г.
ВКСIII гражданско отделение26.05.2009 г.докладчик т Таня Митова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 19.06.2007 г. по гр.д. № 2623/2006 г. на Софийски градски съд. ОСЪЖДА О. С. С. от София да заплати на А. К. И. от София сумата 400 лева (четиристотин лева), съставляваща адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Мотиви
Решение № 441 от 26.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5361/2007 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова Производството е по чл. 218а във вр. с чл. 218и ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на О. С. С. от София, чрез пълномощника му адв. Д от АК-София, срещу решение от 19.06.2007 г. по гр.д. № 2623/2006 г. на Софийски градски съд в частта, с която е оставено в сила решение от 19.03.2003 г. по гр.д. № 3043/2001 г. на Софийския районен съд, 43 състав и са уважени искове на Ц. И. К. и А. К. И. срещу О. С. С. по чл. 7 ЗВСОНИ за 1/4 ид. част от апартамент в София, ул. "П" № 30, първи над партерен етаж. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон - основания за касационно обжалване по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Конкретизира ги в две основни насоки - че искът по чл. 7 ЗВСОНИ, в хипотезата на допуснато нарушение на закона, поради липсата на наемно правоотношение на праводателката му при закупуването на жилището, е предявен след едногодишния преклузивен срок, както и за доказателствената тежест в процеса, свързана с установяването на този спорен факт и произтичащите от това матералноправни последици. Ответниците Ц. И. К. и А. К. И. от София, последната чрез пълномощника си адв. А. Д. от САК, оспорват жалбата и молят да се остави в сила въззивното решение. Жалбата е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд, като взе предвид изложените касационни основания, становището на ответниците и данните по делото, намира следното: За да остави в сила първоинстанционното решение в частта, с която са уважени искове на Ц. И. К. и А. К. И. срещу касатора с правно основание чл. 7 ЗВСОНИ за 1/4 ид. част от апартамент в София, ул. "П" № 30, първи надпартерен етаж, съставът на въззивния съд е приел, че с договор от 31.12.1960 г., сключен между председателя на ИК на К. райсъвет и Г. Х. С., праводателка на ответника, сега касатор, последната е закупила по реда на НПЖДЖФПНС процесния апартамент, със застроена площ от 71,81 кв. м. От представените по делото доказателства обаче - преписка за покупко-продажба по реда на НПЖДЖФПНС, писмо на МФ, писмо на СО Красно село, писмо на ЦДА и др. писмени доказателства, подробно описани в решението, не се установява приобретателката да е била настанена с настанителна заповед в имота, нито да е сключила договор за наем със "С". Също така не се установява тези документи (настанителна заповед и договор за наем) да са изгубени или унищожени. Поради това съдът е приел, че свидетелските показания са недопустими на основание чл. 133, ал. 1, б. "в" във вр. с чл. 134, ал. 1 ГПК (отм.). Независимо от това разпитаните свидетели не твърдят, че са виждали документи с такова съдържание, от което може да произтече извод, че Г. С. е имала качеството "наемател". Докладът на Д. Ч. - зам. председател на ИК на СГНС, в който е посочено, че Г. С. и тричленното й семейство са наематели на имота, е косвено доказателство, което само по себе си не е достатъчно за установяване на твърдяния от ответника факт - относно съществуването на валидно наемно правоотношение между праводателката му и К. РНС. Решението е правилно, а изложените касационни оплаквания - неоснователни. Върховният касационен съд е последователен в разбирането си, че едногодишния преклузивен срок по чл. 7 ЗВСОНИ се смята спазен, ако исковата молба, макар и нередовна, е подадена в срок, а нередовността е отстранена след срока. То се основава на разпоредбата на 100, ал. 4 ГПК (отм.), а в случая се съдържа и като задължително указание по приложението на закона в предходното касационно решение по същото дело. Затова като се е съобразил с него и е приел, че основанието за незаконност на продажбата, поради извършването й в разрез с действащия по това време НПЖДЖФПНС, е въведено в предмета на делото и това е станало в предвидения от закона прекратителен срок, въззивният съд не е допуснал съществено процесуално нарушение, а тъкмо обратно - действал е в съгласие с чл. 218з, ал. 1, изр.посл. ГПК (отм.). Не може да се приеме за основателно и второто оплакване на касатора. Действително всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Основателен е, обаче, доводът на пълномощника на ищците, ответници в това производство, че твърденията им за липса на настанителна заповед и наемен договор за процесното жилище, съставляват твърдения за отрицателни факти в процеса, за които доказателствената тежест пада върху противната страна. Тя трябва да установи, че при извършването на продажбата са спазени изискванията на закона и в частност тези, относими към преюдициалния въпрос за съществуването на валидно наемно правоотношение, което да предхожда покупко-продажбата. Това по делото не е направено и е обусловило изхода на материално-правния спор. Записването в доклада на зам. председателя на СГНС, че сем. С. са наематели на имота, не е достатъчно да се приеме за доказано наличието на наемно правоотношение и неговото валидно съществуване чрез издаването на съответен административен акт -влязла в сила настанителна заповед, на базата на който се развива и гражданското правоотношение - сключването на договор за наем. Освен, че е косвено доказателство, това споменаване не е и конкретно, защото не са посочени индивидуализиращи белези - номер и дата на актовете и кой ги е подписал от страна на администрацията. При положение, че липсват данни документите да са изгубени или унищожени, съдът не е могъл да събира гласни доказателства за съществуването им, още повече с оглед обстоятелството, че съпругът на купувачката и семейството като цяло, е било наемател на началния собственик на имота (преди одържавяването му по ЗОЕГПНС), както и на друг негов имот в същата сграда. Поради това съществуват значителни неясноти относно данните в преписката по закупуване на имота и свидетелските показания, които са в смисъл, че сем. С. е живяло на адреса, без обаче да се посочва в кой апартамент, на какво основание и с кого са били в договорни отношения към момента на продажбата. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г.о.
Цитирани разпоредби
1- чл. 7 ЗВСОНИ