Решение № 441 от 26.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5361/2007 г.

Решение № 441 от 26.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5361/2007 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова Производството е по чл. 218а във вр. с чл. 218и ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на О. С. С. от София, чрез пълномощника му адв. Д от АК-София, срещу решение от 19.06.2007 г. по гр.д. № 2623/2006 г. на Софийски градски съд в частта, с която е оставено в сила решение от 19.03.2003 г. по гр.д. № 3043/2001 г. на Софийския районен съд, 43 състав и са уважени искове на Ц. И. К. и А. К. И. срещу О. С. С. по чл. 7 ЗВСОНИ за 1/4 ид. част от апартамент в София, ул. "П" № 30, първи над партерен етаж. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон - основания за касационно обжалване по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Конкретизира ги в две основни насоки - че искът по чл. 7 ЗВСОНИ, в хипотезата на допуснато нарушение на закона, поради липсата на наемно правоотношение на праводателката му при закупуването на жилището, е предявен след едногодишния преклузивен срок, както и за доказателствената тежест в процеса, свързана с установяването на този спорен факт и произтичащите от това матералноправни последици. Ответниците Ц. И. К. и А. К. И. от София, последната чрез пълномощника си адв. А. Д. от САК, оспорват жалбата и молят да се остави в сила въззивното решение. Жалбата е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд, като взе предвид изложените касационни основания, становището на ответниците и данните по делото, намира следното: За да остави в сила първоинстанционното решение в частта, с която са уважени искове на Ц. И. К. и А. К. И. срещу касатора с правно основание чл. 7 ЗВСОНИ за 1/4 ид. част от апартамент в София, ул. "П" № 30, първи надпартерен етаж, съставът на въззивния съд е приел, че с договор от 31.12.1960 г., сключен между председателя на ИК на К. райсъвет и Г. Х. С., праводателка на ответника, сега касатор, последната е закупила по реда на НПЖДЖФПНС процесния апартамент, със застроена площ от 71,81 кв. м. От представените по делото доказателства обаче - преписка за покупко-продажба по реда на НПЖДЖФПНС, писмо на МФ, писмо на СО Красно село, писмо на ЦДА и др. писмени доказателства, подробно описани в решението, не се установява приобретателката да е била настанена с настанителна заповед в имота, нито да е сключила договор за наем със "С". Също така не се установява тези документи (настанителна заповед и договор за наем) да са изгубени или унищожени. Поради това съдът е приел, че свидетелските показания са недопустими на основание чл. 133, ал. 1, б. "в" във вр. с чл. 134, ал. 1 ГПК (отм.). Независимо от това разпитаните свидетели не твърдят, че са виждали документи с такова съдържание, от което може да произтече извод, че Г. С. е имала качеството "наемател". Докладът на Д. Ч. - зам. председател на ИК на СГНС, в който е посочено, че Г. С. и тричленното й семейство са наематели на имота, е косвено доказателство, което само по себе си не е достатъчно за установяване на твърдяния от ответника факт - относно съществуването на валидно наемно правоотношение между праводателката му и К. РНС. Решението е правилно, а изложените касационни оплаквания - неоснователни. Върховният касационен съд е последователен в разбирането си, че едногодишния преклузивен срок по чл. 7 ЗВСОНИ се смята спазен, ако исковата молба, макар и нередовна, е подадена в срок, а нередовността е отстранена след срока. То се основава на разпоредбата на 100, ал. 4 ГПК (отм.), а в случая се съдържа и като задължително указание по приложението на закона в предходното касационно решение по същото дело. Затова като се е съобразил с него и е приел, че основанието за незаконност на продажбата, поради извършването й в разрез с действащия по това време НПЖДЖФПНС, е въведено в предмета на делото и това е станало в предвидения от закона прекратителен срок, въззивният съд не е допуснал съществено процесуално нарушение, а тъкмо обратно - действал е в съгласие с чл. 218з, ал. 1, изр.посл. ГПК (отм.). Не може да се приеме за основателно и второто оплакване на касатора. Действително всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Основателен е, обаче, доводът на пълномощника на ищците, ответници в това производство, че твърденията им за липса на настанителна заповед и наемен договор за процесното жилище, съставляват твърдения за отрицателни факти в процеса, за които доказателствената тежест пада върху противната страна. Тя трябва да установи, че при извършването на продажбата са спазени изискванията на закона и в частност тези, относими към преюдициалния въпрос за съществуването на валидно наемно правоотношение, което да предхожда покупко-продажбата. Това по делото не е направено и е обусловило изхода на материално-правния спор. Записването в доклада на зам. председателя на СГНС, че сем. С. са наематели на имота, не е достатъчно да се приеме за доказано наличието на наемно правоотношение и неговото валидно съществуване чрез издаването на съответен административен акт -влязла в сила настанителна заповед, на базата на който се развива и гражданското правоотношение - сключването на договор за наем. Освен, че е косвено доказателство, това споменаване не е и конкретно, защото не са посочени индивидуализиращи белези - номер и дата на актовете и кой ги е подписал от страна на администрацията. При положение, че липсват данни документите да са изгубени или унищожени, съдът не е могъл да събира гласни доказателства за съществуването им, още повече с оглед обстоятелството, че съпругът на купувачката и семейството като цяло, е било наемател на началния собственик на имота (преди одържавяването му по ЗОЕГПНС), както и на друг негов имот в същата сграда. Поради това съществуват значителни неясноти относно данните в преписката по закупуване на имота и свидетелските показания, които са в смисъл, че сем. С. е живяло на адреса, без обаче да се посочва в кой апартамент, на какво основание и с кого са били в договорни отношения към момента на продажбата. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г.о.