Решение № 9851 от 18.10.2023 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Стоянов против решение 88 от 22.03.2023 г., постановено по адм. д. 421/2022 г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът кметът на община Стара Загора не изразява становище по касационната жалба. Становище е постъпило от процесуалния представител на главния архитект на Стара Загора, но същият не е страна по делото. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Стара Загора отхвърля жалбата на Б. Стоянов с искане за обявяване на нищожност на заповед 10-00-532/25.03.2022 г. на кмета на община Стара Загора, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж Стоманобетонов фундамент, находящ се в УПИ ІІ-216, кв. 31 по плана на [населено място], община Стара Загора. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да доведат до нейната нищожност. Излага подробни съображения, обосноваващи, че в случая е налице строеж, за който не са издадени строителни книжа и прави извод, че не са налице пороци, водещи до нищожността на заповедта поради противоречието й с материалния закон. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. За да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежки пороци, които да са пречка актът да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий, нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Противоречието с материалния закон, може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. В съответствие с изложеното и при правило тълкуване и прилагане на закона Административен съд гр. Стара Загора приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съобразно изискванията на чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена в предписаната от закона писмена форма, като съдържа фактически и правни основания за издаването й. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова съществен, че практически се приравнява на липсата на форма и оттам на липсата на волеизявление, което в случая не е налице. При постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват нищожност на същия, и не са налице пороци, които да обосноват нищожност на заповедта поради противоречие с материалния закон. За да е налице такова противоречие следва да е налице пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата правна норма или актът изцяло да е лишен от законово съдържание, или когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв нормативен акт, от нито едни орган. Всички останали несъответствия на административния акт са основания за неговата отмяна като унищожаем, но не и за прогласяването му за нищожен. Правилно съдът приема, че в случая е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. По делото е установено, че процесният обект представлява Стоманобетонов фундамент, изграден над нивото на терена, с височина, замерена от средното ниво на прилежащия терен - 0,30 м. и с площ около 150 кв. м. и представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. В тази насока съдът обсъжда събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и излага подробни мотиви, които на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК се споделят изцяло от настоящата инстанция и не следва да се преповтарят. Правилно съдът не възприема заключенията на приетите по делото съдебно-технически експертизи относно вида на разпоредения за премахване обект, тъй като въпросът дали е налице строеж е правен и следва да се разреши от съда. Следователно като прави извод за неоснователност на искането за прогласяване на нищожността на оспорената заповед Административен съд гр. Стара Загора постановява решение в съответствие с материалния закон, а направените в този смисъл изводи се подкрепят от събраните по делото доказателства. Неоснователни са доводите в касационната жалба за приложимост на чл. 151, ал. 1, т. 4 ЗУТ, тъй като подпорната стена в имота не е предмет на заповедта за премахване на незаконния строеж. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С разпореждане от 06.07.2022 г. съдът разпределя и указва доказателствената тежест на страните, извършва служебна проверка на оспорения акт на всички основания по чл. 146 вр. чл. 168 АПК, обсъжда събраните по делото доказателства и достига до обоснован извод за валидност на оспорения административен акт. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,