Решение № 1734 от 10.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8604/2016 г.

Решение № 1734 от 10.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8604/2016 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на кмета на община М. против решение № 1183/10.06.2016 г., постановено по адм. дело № 3009/2015 г. по описа на Административен съд-П., с което е отменена негова заповед № РД-09-1449 от 02.11.2015 г., издадена на основание чл. 178, ал. 6 ЗУТ за забрана достъпа и ползването на невъведения в експлоатация по законоустановения ред строеж " Масивна сграда", намираща се в УПИ II-77 от кв. 92 / ПИ № 73242.501.77 по КККР на с. Т., общ. М., обл. П. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Иска се отмяна и постановяване на друго по същество, с което да се отхвърли оспорването на заповедта. Ответната страна Всестранна кооперация "С. В." с. Т. оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема, че оспорената заповед е издадена при допуснати особено съществени нарушения на административно производствените правила-липса на описание и индивидуализация на строежа, непосочване на времето на извършването му и свързаните с това условия за търпимост, които препятстват контрола за законосъобразност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е в съответствие с материалния закон и без съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Административният съд е достигнал до обосновани фактически установявания и верни правни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. От събраните по делото доказателства е установено, че в посочения в заповедта ПИ са изградени 14 бр. сгради, като само част от тях са собственост на оспорващата кооперация. Описанието на процесната сграда единствено като "масивна сграда", намираща се в ПИ, без посочване на идентификатора й по одобрената КК, не позволява отграничаването от останалите обекти в имота. Правилно решаващият съд приема, че липсата на индивидуализация на обекта, чрез точно описание с площ и разположение в имота, отразено в окомерна скица към констативния акт, представлява съществено нарушение на административно производствените правила и препятства преценката относно изпълнението на условията за издаване на заповедта ( вкл. дали се касае за обект, който да подлежи на въвеждане в експлоатация по реда на чл. 177 ЗУТ) и определянето на адресата. Непосочването в заповедта на времето на извършване на строежа и на обстоятелства относно търпимостта му също представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което прави невъзможна проверката за материална законосъобразност. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на касатора и следва да се присъдят в полза на ответната кооперация, по своевременно направеното искане и до доказания размер за платено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,