Решение № 734 от 19.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5417/2009 г.

Решение № 734 от 19.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5417/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационни жалби на директора на Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР) и на министъра на вътрешните работи, подадени срещу решение № 1375 от 16.01.2009 г., постановено по адм. дело № 4185 от 2008 г. по описа на Административния съд - София-град, както и срещу определение от 17.02.2009 г. за присъждане на разноски по делото, постановено на основание чл. 248 от ГПК по адм. дело № 4185 от 2008 г. по описа на съда. В касационните жалби се поддържа, че решението е неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбите, намира, че са подадени от надлежни страни, за които решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са допустими, като разгледани по същество, са неоснователни. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 145, ал. 1 от АПК, образувано по жалба на Бранимир Владимиров Романски, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № АЗ-2933 от 16.06.2008 г. на директора на Национална служба "Полиция" - МВР, за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в МВР. Преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед на основанията за отмяна, поддържани от оспорващия, въз основа на представените от страните доказателства по делото и приложимия закон, съдът е приел, че жалбата е основателна, и заповедта е отменена. Обжалваното решение е неправилно, като съдът не е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. С обжалваната заповед е постановено, че през втората половина на м. септември 2007 г. в района на "Мол-София" (находящ се на бул. "Ал. Стамболийски", гр. София) държавният служител категория "Е", полицай II степен Бранимир Вл. Романски - ст. полицай в група "Охрана на обществения ред", сектор "Опазване на обществения ред и превенция" на 03 РПУ, с униформа на полицейски служител при извършена проверка е взел парична сума (парични купюри), поставени в личните документи на водачи на два автомобила. Извършеното е станало обществено достояние чрез любителски видеозапис, излъчен на 03.03.2008 г. в предаването "Господари на ефира" по "Нова телевизия". Деянието е определено като несъвместимо с етичните правила на поведение на държавния служител в МВР, с което се уронва престижът на службата, и на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР на държавния служител е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на държавен служител в МВР. От основанията, поддържани в жалбата за отмяна на административната заповед, се установява, че жалбоподателят е оспорил да е извършил посоченото нарушение на служебната дисциплина по изложени съображения "че на любителския видеозапис не е разпознат да е заснет като лицето в полицейска униформа, не е установено на коя дата е заснет материалът и на кое място в столицата", които съществени нарушения на административните правила при постановяването на заповедта са основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК. От събраните в административното и съдебното производство доказателства съдът необосновано и в нарушение на приложимия закон е приел, че дисциплинарно разследващият орган не е установил на коя дата е извършено дисциплинарното нарушение, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, и правното основание за издаване на заповедта - нарушения на изискванията на чл. 246, ал. 1 ППЗМВР във вр. с чл. 225, ал. 1 от ЗМВР при издаване на заповедта. От приложените към административното производство доказателства: справка от 12.03.2008 г. относно извършена проверка по назначаване на наряд на служители от група "ООР" при 03 РПУ на ежедневните ведомости, приложение № 7 от ИППД на V взвод, група "ООР", за периода м. август-ноември 2007 г. за маршрута на наряда на старши полицай Бранимир Романски и придружаващите го полицаи; докладна записка вх. № 10191 от 20.03-2008 г. относно извършена проверка в 12-ДКЦ - гр. София; докладна записка от 18.04.2008 г. относно разпознаване на лице по предоставен видеоматериал и образувано дисциплинарно производство със заповед № К-1379 от 05.03.2008 г. на министъра на вършените работи; предложение с рег. № 3906 от 05.03.2008 г. за образуване на дисциплинарно производство; становище с рег. № 13599 от 14.04.2008 г. на комисията относно извършено разследване по образувано дисциплинарно производство за извършено тежко дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР и справка с рег. № 12275 от 03.04.2008 г. относно извършено разследване по образувано дисциплинарно производство със заповед № К-1379 от 05.03.2008 г. (с която полицейският служител се е запознал лично с поставен подпис на 04.04.2008 г. и е заявил, че ще представи възражение), следва да се приеме за установено, че обжалваната административна заповед е издадена след изпълнена административна процедура, в предвидените форма и съдържание по чл. 246 от ППЗМВР, като са спазени административнопроизводствените правила на дисциплинарното производство, и заповедта съответства на приложимия материален закон. Жалбоподателят е оспорил, че е извършил посоченото в заповедта нарушение на служебната дисциплина, но не се позовава на факти и обстоятелства от значение за случая, установени и събрани служебно от административния орган, нито е представил доказателства, с които да установи, че административната заповед не се основава на действителни факти от значение за случая. От представените към дисциплинарното производство писмени доказателства: покана за полифизиографско изследване с рег. № 10389 от 21.03.2008 г. (за допълнително изясняване на фактическата обстановка, като е дадена възможност на служителя да посочи и доказателства за твърдените от него факти и обстоятелства), на която полицейският служител писмено е декларирал, че отказва да се яви на психологично експертно оценяване; протокол с рег. № 13597 от 14.04.2008 г. относно неявяване на служителя за даване на писмени възражения по справката от проведеното дисциплинарно производство и протокол с рег. № 12311 от 04.04.2008 г. относно даване на писмени възражения от полицейския служител по справка с рег. № 12275 от 03.04.2008 г., съставен на основание чл. 243, ал. 3 и 4 от ППЗМВР, следва да се приеме, че възраженията му са само защитна позиция, като поведението на служителя по време на дисциплинарното производство не съответства на поведение, което следва да има служителят, който отстоява правата си по приложимия закон. На основание доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, които имат доказателствена сила и пред съда на основание чл. 171, ал. 1 от АПК, следва да се приеме, че заповедта е издадена, след като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, и е законосъобразна на основание изискванията на чл. 146 от АПК. За конкретния административен спор следва да се приеме, че дисциплинарно наказващият орган е извършил всички процесуални действия за доказване на дисциплинарното нарушение на полицейския служител по време и място, като обосновано и обективно действията и поведението на служителя са квалифицирани като тежко дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 1 и 4 от ЗМВР, за което на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от закона и чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР при условията на обвързана компетентност административният орган е длъжен да наложи дисциплинарно наказание "уволнение". По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени като постановено в грубо нарушение на приложимия закон и настоящата инстанция да постанови решение по съществото на делото, като жалбата на полицейския служител се отхвърли като неоснователна. Следва да се отмени и определението от 17.01.2009 г., постановено по делото, с което на основание чл. 143, ал. 1 от АПК са присъдени разноски на жалбоподателя Бранимир Романски за водене на делото пред Административния съд - София-град. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,