Решение № 14283 от 18.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9094/2020 г.

Решение № 14283 от 18.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9094/2020 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 3231 от 25.06.2020 г., постановено по адм. д. № 12943/2019 г. Административен съд – София град, трето отделение, 45-ти състав, е отхвърлил жалбата на "Напоителни системи" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район "Овча купел" бул. "Цар Борис III" № 136, ет. 3, представлявано от изпълнителния директор С. Динева, против Акт за установяване на публично държавно вземане № 183/2019/01.11.2019 г., издаден от председателя на Управителния съвет на Фонд "Сигурност на електроенергийната система", като е осъдил жалбоподателя да заплати на Фонд "Сигурност на електроенергийната система" разноски по делото в размер на 670 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Напоителни системи" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район "Овча купел" бул. "Цар Борис III" № 136, ет. 3, представлявано от изпълнителния директор С. Динева, пълномощника му юрк. А. Петков. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на жалбата. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – София град и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане. Ответният по касационната жалба председател на Управителния съвет на Фонд "Сигурност на електроенергийната система" – София чрез своя процесуален представител, взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд – София град е отхвърлил жалбата на "Напоителни системи" ЕАД, ЕИК: *********, против Акт за установяване на публично държавно вземане № 183/2019/01.11.2019 г., издаден от председателя на Управителния съвет на Фонд "Сигурност на електроенергийната система", с който на дружеството са установени задължение в общ размер на 5 951, 51 лв., от които 4 456, 01 лв. главница, представляващи 5 % вноски за периода 24.07.2015 г. – 31.08.2019 г. съгласно чл. 36е ЗЕ и лихва към същата дата в размер на 1 495, 50 лв. Административният съд е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорения АУПДВ, основанията за неговото издаване и начина на определяне на задължението. Изложени са мотиви, че актът е издаден от компетентен орган съгласно чл. 36з, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съдържа фактически и правни основания за издаването му. След това решаващият съд е пристъпил към обсъждане на възраженията на жалбоподателя за материалната незаконосъобразност на оспорения акт. На първо място като неоснователно е определено възражението на жалбоподателя, че актът следва да бъде отменен поради извършено плащане на задълженията, като е прието, именно издаденият АУПДВ е основанието а започване на изпълнителното производство, съответно извършването на плащане. Първоинстанционният съд е определил като неоснователно и възражението на жалбоподателя за недължимост на сумите поради обстоятелството, че ВЕЦ /по-точно съоръженията които произвеждат електрическа енергия, върху продажбата на която се дължи такса фонд в размер на 5 % /не функционират и не са собственост на дружеството. Мотивите в тази насока са изложени на стр. 3 и 4 от решението, л. 252 от делото, като съдът е обсъдил поотделно всяко едно съоръжение, за което са определени задължения с акта. Изложени са аргументи, че задълженията на дружеството са определени съобразно доказателствата, събрани в хода на административното производство, като е съобразено до кой момент съоръженията са били собственост на дружеството, през кой от периодите са произвеждали електрическа енергия и т. н. Първоинстанционният съд е посочил, че данните за това са взети на база справки на "ЧЕЗ" и "ЕВН" в качеството им на електроразпределителни дружества, които са надлежен източник на информация за ФСЕС съгласно чл. 11 и чл. 12 от Наредбата за реда и начина на набиране, разходване, отчитане и контрол на средствата на ФСЕС и предвид липсата на подадени справки от "Напоителни системи" ЕАД, каквото задължение дружеството има по силата на чл. 10 от същата Наредба. Изложен и аргумент, че размерът на задълженията е потвърден и от заключението на вещото лице по назначената в съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза. Първоинстанционният съд е направил и тълкуване на относимите разпоредби от Закона за енергетиката, въз основа на които са определени задълженията на дружеството. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд – София град е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на "Напоителни системи" ЕАД се правят оплаквания за неправилност на решението на Административен съд –София град поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По същество те преповтарят съдържанието на жалбата до първоинстанционния съд и се изразяват в това, че според касатора неправилно е прието, че издаденият акт е мотивиран и в съответствие с материалния закон. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Оплакването на касатора, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че издаденият АУПДВ е правно валиден и мотивиран, е неоснователно. Видно от първоинстанционното решение, административният съд е обсъдил този довод на жалбоподателя и правилно е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен органи съдържа фактически и правни основания за издаването му. Оплакването на касатора за неправилно приложение на закона и необоснованост на съдебния акт е неоснователно. Обосновани и законосъобразни са изводите на съда за наличие на законовите предпоставки за възникване на вземане за такса по чл. 36е ЗЕ. В тази насока решаващият съд е обсъдил всички правопогасяващи възражения на задълженото лице, в това число за извършено плащане или че електропроизводителните съоръжения не са работили или от определен период нататък не са собственост на жалбоподателя. Изводите му в тази насока е обосновани на събраните доказателства по делото и се споделят от настоящата съдебна инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. Първоинстанционният съд е дал тълкуване и на правните разпоредби, въз основа на които възниква публичното задължение на "Напоителни системи" ЕАД, както и е обсъдил доказателствата, въз основа на които е определен размера на задълженията. В тази насока е била допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, която по същество е потвърдила размера на дължимата такса. Това заключение е възприето от първоинстанционния съд при условията на чл. 202 ГПК във вр. с чл. 144 АПК при съобразяване правилното определя на размера на задълженията. Соченото в касационната жалба решение № 3006 от 7.05.2019 г. на Административен съд – София град, постановено по адм. д. № 229/2019 г., действително касае сходни задължения на дружеството, но за друг период и при други доказателства и фактическа обстановка, поради което се явява неотносимо към настоящия спор. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд – София град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото дружеството касатор следва да бъде осъдено да заплати на ответната страна юрисконсулско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 150 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,