Решение № 14342 от 27.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4859/2017 г.

Решение № 14342 от 27.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4859/2017 г., III о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Е., гражданин на Ш. Л. срещу Решение № 1292 от 28.02.2017 г. постановено по адм. дело № 666/2017 г. на Административен съд С.-град. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново за отмяна на административния акт. Ответникът по касационната жалба - председателят на ДАБ не представя отговор по касационната жалба. В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Процесуалният представител на ответника изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на П. Е., гражданин на Ш. Л. срещу Решение № 13360/16.12.2016 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, вр. чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да мотивира този резултат, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и в съответствие с целта на закона. След подробен анализ на приложимата нормативната уредба, съдът е развил съображения за това, че по отношение на чужденеца не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - не се доказва наличие на основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Предвид актуалната ситуация в държавата на произход, на следващо място, първоинстанционният съд е приел, че не са налице и материалните предпоставки за уважаване молбата на кандидата за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено в съответствие с приложимия материален закон - чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците и е обосновано. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касатора и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Изводът на първоинстанционния съд, че не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е обоснован и правилен. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. В случая касационният жалбоподател обосновава страх от преследване поради политическо мнение и/или убеждение, без да конкретизира в какво се състои членството му в групировката "Тамилски тигри" и в какво се изразява преследването по отношение на него. Съдът е обсъдил оплакванията в тази насока и е дал обоснован и верен отговор, че опасенията на касационния жалбоподател не се подкрепят от актуалната политическа обстановка в страната. Правилно също така са преценени относимите факти и обстоятелства от бежанската история, които сочат на липса на материалните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ. Не е налице и хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, в която основание за предоставяне на хуманитарен статут е налице и когато чужденецът е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че съдът не е преценил правилно представените доказателства относно конкретната ситуация в страната на произход. В съответствие с информацията, съдържаща се в представената по делото справка, административният съд правилно е приел, че не е налице заплаха за молителя поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. Въз основа на анализа на релевантните за правния спор факти и обстоятелства съдът е формирал обоснован от фактическа и правна страна извод за законосъобразност на обжалвания отказ за предоставяне на международна закрила. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховния административен съд, трето отделение,