Решение № 10476 от 13.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5665/2010 г.

Решение № 10476 от 13.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5665/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Космо България Мобайл" ЕАД гр. София (Глобул) против Решение № 187/25.02.2010 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка № КЗК-1023/2009 г., с което е установено, че не е извършено нарушение на чл. 30 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) от страна на "Българска телекомуникационна компания" АД (БТК). Твърди се, че решението е неправилно и необосновано. Иска се отмяната му. Ответникът, Комисията за защита на конкуренцията, редовно призован, представител не се явява и не ангажира становище по жалбата. Заинтересованата страна - "Българска телекомуникационна компания" АД, чрез процесуалния си представител, ангажира становище за неоснователност на жалбата. Като доказателства по делото са приложени представените с административната преписка писмени доказателства. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваният административен акт, КЗК е установила, че не е извършено нарушение на чл. 30 от ЗЗК от страна на Българска телекомуникационна компания" АД. Производството пред КЗК е образувано по молба на "Космо България Мобайл" ЕАД с твърдения за извършени нарушения по чл. 30 от ЗЗК от БТК, във връзка с писмо от 26.08.2009 г. до Комисията за защита на потребителите (КЗП) и Комисия за регулиране на съобщенията (КРС), в което БТК е изложила факти и правни изводи, които не отговарят на истината и увреждат доброто търговско име на Глобул. След извършеното проучване и идентификация на страните, КЗК е констатирала, че двете дружества са предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от ЗЗК, които извършват стопанска дейност, поставяща ги в конкурентни отношения - дейност, свързана с предоставяне на далекосъобщения чрез обществена далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа по стандарт GSM и по стандарт UMTS с национално покритие и предоставяне на фиксирана телефонна услуга. Установено е, че БТК е разпоредила в центровете на дружеството да бъдат приемани писмени жалби във връзка с преносимостта на използвани от абонати на Глобул номера, в резултат на което са събрани десет жалби, изпратени от БТК до КЗП и КРС, с писмо, съдържащо мнение за извършване на проверка за установяване липса или наличие на нарушения на чл. 68г от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 28 от Функционалните спецификации. В писмото е посочено още, че "В цялата страна зачестяват случаите на оплаквания от страна на абонати на мобилни услуги на "Космо България Мобайл" ЕАД (Глобул) за създаване на пречки при отправяне на искания за преносимост на използваните от тях номера"; "С оглед нееднократно декларираната подкрепа за своевременно въвеждане на преносимостта на номера и осъществяване на процеса без необосновани пречки..." и "Видно от подадените жалби, Глобул не е предложил на своите абонати/потребители да попълнят образеца на заявление". Отчетено е, че за периода от м. юли до м. декември 2009 г. в КЗП са постъпили 19 жалби от потребители, свързани с проблеми при издаване на сертификат за преносимост на номера от Глобул към друг мобилен оператор. КЗК е счела, че установяване на самостоятелно въведени допълнителни изисквания за приемане на заявление за преносимост на мобилни номера не е от нейна компетентност. Комисията е приела, че твърдението на неверни сведения предполага изрично посочване на факти, каквито не съществуват в обективната действителност или изцяло не отговарят на действителното положение, а представянето на факти в изопачен вид се свежда до такова интерпретиране на обективно съществуващи факти, при което същите придобиват съдържание, смисъл или внушение, различни от действителните, като разпространяването на невярна или изопачена информация представлява действие до довеждането й до знанието на трети лица. Изложени са мотиви, че в случая е извършено препращане от страна на БТК на постъпили в дружеството жалби до компетентните държавни органи - КЗП и КРС, при което не може да се приеме, че е налице разпространение на определени сведения или факти. Наведени са доводи, че държавните органи осъществяват дейността си при съблюдаване на служебно установени правила, сред които е и опазването на служебна тайна. Крайният извод е, че писмата и изнесените в тях твърдения не са добили публичност, която би могла да увреди доброто име, доверието към Глобул и предлаганите от него услуги. Изводите на КЗК относно липсата на извършено нарушение по чл. 30 от ЗЗК от страна на заинтересованата страна се подкрепят от доказателствата по делото. Оспореното решение на КЗК има за предмет установяване наличието на хипотезата на чл. 30 от ЗЗК или нарушение на общата забрана по чл. 29 ЗЗК. Разпоредбата на чл. 29 от ЗЗК забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. По смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗК добросъвестна търговска практика са правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави. Съгласно нормата на чл. 30 от ЗЗК, забранява се увреждането на доброто име и доверието към конкурентите, както и на предлаганите от тях стоки или услуги чрез твърдение или разпространяване на неверни сведения, както и чрез представяне на факти в изопачен вид. Анализът на доказателствения материал по делото налага извод, че в случая не са осъществени елементите от фактическия състав на нарушението по чл. 30 ЗЗК. В съответствие със закона и с установените факти административният орган е приел, че не е налице нарушение на чл. 30 от ЗЗК. Цитираната разпоредба очертава едно резултатно противоправно деяние, осъществявано чрез действие - твърдение или разпространяване на неверни сведения или изопачаване на факти (изпълнително деяние), чийто вредоносен резултат се изразява в накърняване на доброто име и доверието към конкурентите, на предлаганите от тях стоки или услуги, респективно - в наличието на реална опасност от настъпване на такова увреждане. Твърдението на неверни сведения предполага изрично посочване на факти, каквито не съществуват в обективната действителност или изцяло не отговарят на действителното положение (факти, противоположни на обективната истината), а разпространяването на такива представлява действия по довеждането им до знанието на неограничен (неопределен) брой субекти. Представянето на факти в изопачен вид се свежда до преиначено, видоизменено или неточно интерпретиране на обективно съществуващи факти, при което същите придобиват съдържание, значение или смисъл, различен от действителните. При всички случаи за съставомерността на деянието е необходимо неверните или изопачените факти да са насочени към конкретен конкурент, в резултат на което се причинява действително увреждане на репутацията или възниква заплаха от злепоставяне на доброто име на същия или на подронване на доверието в него. Ангажирането на отговорността на конкурентното дружество за увреждане на доброто име на Глобул изисква да са налице всички предпоставки, визирани в чл. 30 от ЗЗК. Правилно е заключението на комисията, че в писмото на БТК не са установени неверни сведения или изопачаване на факти, а е изложена достоверна информация и изнесените в него твърдения не са добили публичност, която би могла да увреди доброто име, доверието към Глобул и предлаганите от него услуги. Събраните по делото доказателства не подкрепят по никакъв начин наведените от жалбоподателя твърдения за нарушение на чл. 30, вр. чл. 29 от ЗЗК. Комисията е обсъдила всички доводи на страните и е изпълнила задължението си за пълно и всестранно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за спора, поради което приетите за установени фактически констатации се подкрепят от събраните доказателства. Административният орган е извършил обстойно и обективно изясняване на случая, като за целта е взел становища, изслушал е страните и е събрал всички възможни доказателства, необходими за правилното решаване на спора. Приетата от него идентификация на страните и фактически обстоятелства напълно кореспондират със събраните данни по преписката. При извършената служебна проверка, с оглед предвидените в чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от АПК основания за отмяна на административните актове, настоящият съдебен състав констатира, че в случая такива не са налице. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че жалбата на "Космо България Мобайл" ЕАД гр. София е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. При този краен извод в полза на"Българска телекомуникационна компания" АД, следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150.00 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,