Решение № 9154 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 762/2018 г.

Решение № 9154 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 762/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Т. Маринов, от [населено място], чрез пълномощника му адвокат Данков, срещу Решение № 1688 от 11.10.2017 г. постановено по адм. дело № 2041/2017 г. по описа на Административен съд Варна, с искане за отмяната му като неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска след отмяната му постановяване на друго по съществото на спора, с което се уважат предявените от него искове, както и да му се присъдят направените пред двете инстанции разноски. Ответникът – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Сливен, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Борнавска в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Варна се е развило по предявените от Т. Маринов, срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Сливен обективно съединени искове за заплащане на обезщетение в размер на 300 лева за претърпени имуществени вреди, произтичащи от заплащането на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в съдебно производство по обжалването на наказателно постановление издадено от Началник сектор ПП-КАТ при ОД на МВР Сливен, с което му е наложена глоба, приключило с отмяната му, сума в размер на 69. 31 лева, представляващи законна лихва, считано от 2.04.2015 г. до 10.07.2017 г., както и законна лихва от момента на постановяване на съдебното решение по настоящото производство до окончателното изплащане на задължението. На страните е дадена възможност да ангажират доказателства по делото, като след събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по спора. С обжалваното решение административният съд е приел, че не са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), основаващи обезщетяване на твърдяните за причинени имуществени вреди, при което е отхвърлил предявените искове. Решението е валидно допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за неоснователност на исковата претенция. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Настоящата инстанция споделя напълно мотивите на решаващия съд досежно изводите, че в случая не са налице всички изискуеми от специалния закон – ЗОДОВ - предпоставки, за да бъде реализирана безвиновната отговорност на държавата. От анализа на писмените доказателства, приложени по делото съдът обосновано е направил заключение, че не се установява ищецът да е претърпял имуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление. В исковите производства, по реда на чл. 203 и сл. АПК, доказателствената тежест е на ищеца, който с допустимите от АПК и ГПК доказателства и доказателствени средства следва да докаже наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В случая не е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, да е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отменения акт. В производството по НАХД № 67/2015 г. по описа Районен съд Сливен, приключило с отмяна на обжалваното от ищеца наказателно постановление не е представен изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд. Представеният в производството по чл. 203, ал. 1 АПК договор, като документ с недостоверна дата не може да бъдат съотнесен към извършените процесуални действия по развилото се пред Районен съд Сливен производство. Като частен документ той има достоверна дата за трети лица само в хипотезите на чл. 181, ал. 1 ГПК, а именно "от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа.". В случая не е налице нито една от хипотезите на посочената разпоредба, тъй като от представените по делото писмени доказателства такова установяване не може да бъде извършено. Правилно е прието в обжалваното решение, че този договор няма материална доказателствена сила за извършеното плащане, такова не е установено и с други допустими доказателства. При така изложените съображения обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника по делото за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Приложимата специална разпоредба на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ в относимата и редакция не предвижда заплащане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховния административен съд, трето отделение