Решение № 9391 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6417/2017 г.

Решение № 9391 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6417/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби против решение № 1058/22.02.2017 г. по адм. д. № 5745/2016 г. на Административен съд - С.-град. В касационната жалба на "Ц. г. м." ЕАД гр. С. се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Оспорва се изводът на съда, че е увеличен дисбаланса между цената на превозен документ за еднократно пътуване и дългосрочната абонаментна карта за транспорт. Излагат се доводи относно икономическите разчети, които са обусловили определянето на цените на транспортните услуги. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от юрисконсулт Г. и служител с юридическо образование П.. Молят да бъде отменено обжалваното решение, а алтернативно правят искане за обезсилване на решението и за прекратяване на делото на основание чл. 159, т. 4 АПК, поради това че оспорената Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на СО /Наредбата/ е отменена и не е част от правния мир. Касационният жалбоподател Столичен общински съвет оспорва решението като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че е спазена процедурата по приемане на оспорените изменения на Наредбата и че е налице финансова обосновка на формираната нова цена. Моли да се отмени обжалваното решение. В писмена молба излага становище за прекратяване на производството по делото, поради това че СОС е отменил изцяло оспорената Наредба и вместо нея на 05.04.2018 г. е приел нова Наредба, която урежда същите обществени отношения. О. М. О. Т., лично и с адвокат Б., моли да се отхвърлят жалбите. Оспорва искането за прекратяване на делото, поради това че към датата на постановяване на решението оспорването е било допустимо. О. Н. В. В., редовно призован, явява се лично. Моли да бъде оставено в сила решението. Твърди, че е подал жалба и е поискал отмяна на решението, с което е приет новият нормативен акт. О. Л. Р. К., редовно призован, явява се лично. Счита първоинстнационното решение за правилно и обосновано. О. Е. Н. Б., Б. Я. Б., Д. И. Д., М. В. П., С. Д. К., Р. Н. Г., В. А. М., редовно призовани, не се явяват, представляват се от адв. Х.. Молят да се отхвърлят жалбите. По отношение на твърдението за липса на правен интерес, заявяват, че оспорените разпоредби са част от новата Наредба, поради което правният интерес на първоначалните жалбоподатели е запазен. О. В. В. К., редовно призован, явява се лично. Поддържа заявеното от останалите ответници. Твърди, че приемането на нова Наредба е опит да се заобиколи съдебният контрол. Моли да се потвърди решението и претендира разноски по делото. О. Р. К. А., редовно призована, не се явява и не се представлява. О. Т. Й. Т., редовно призован, явява се лично. Моли да се отхвърлят касационните жалби и искането за прекратяване на делото. О. М. Т. М., редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът СНЦОП "Център за законодателни оценки и законодателни инициативи", редовно призован, не изпраща представител. О. М. В. В., редовно призован, не се явява и не се представлява. О. И. М. П., редовно призован, явява се лично и с адв. И., надлежно упълномощен. Заявява, че в момента действат и двете Наредби, се позовава на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗНА. Общинският съвет има правомощие да приема разпоредби по въпроси от местно значение, а когато въпросите са от национално значение, уредбата следва да е със закон. Не може по нормативен начин произволно да се налагат цени, защото по форма това е противоконституционно. Претендира разноски по делото. О. Л. Р. Х., редовно призован, явява се лично. Моли да се остави в сила решението. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са допустими, но разгледани по същество са неоснователни. Решението е правилно като краен резултат. В настоящия случай мотивите на проекта нямат изискуемото съдържание. Не са мотивирани начинът, редът, принципите за образуване на базисна цена на еднократно пътуване и цените на превозните документи, не е мотивирано формирането на цената на картата за еднократно пътуване и на талона за десет еднократни пътувания. В § 41 от Наредбата е посочено, че цените на превозните документи се определят съгласно утвърдените с Икономическата рамка на обществения градски транспорт в СО за съответната година приходи и разходи за дейността. По отношение на приходите и разходите, утвърдени с посочената икономическа рамка, приета в деня на приемането и на оспорената наредба, липсва отчет, с оглед преценка за обоснованост, респективно законосъобразност на приетите промени. Липсата на мотиви, съответни на императивните изисквания на чл. 28, ал. 2 ЗНА, противоречи на въведените с разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗНА принципи и възпрепятства преценката за законосъобразност на акта. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби са подадени от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими. След като разгледа касационните жалби по същество, Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, установи следното: Административен съд - С.-град е сезиран с жалба на М. О. Т., Н. В. В., Л. Р. К., Е. Н. Б., Б. Я. Б., Д. И. Д., М. В. П., С. Д. К., Р. Н. Г., В. А. М., В. В. К., Р. К. А., Т. Й. Т., М. Т. М., СНЦОП "Център за законодателни оценки и законодателни инициативи", М. В. В., И. М. П. и Л. Р. Х. срещу Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на СО и приложенията към нея, приета с т. 1 от решение № 270 от 14.04.2016 г. на СОС, § 16 от цитираната наредба и приложение 4, т. 1.1, 1.2, 1.4 - 1.7 към нея, § 16 от цитираната наредба и приложение 1 и 4 към нея, § 16 от цитираната наредба и приложение 4, т. 1.1 - 1.9 от нея. С обжалваното решение съдът е отменил Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на СО и приложенията към нея, приета с т. 1 от решение № 270 от 14.04.2016 г. на СОС. Приел е в решението си, че в наредбата не е посочено по какъв механизъм и по каква формула приходите и разходите, посочени в Икономическата рамка, се отчитат, така че да образуват именно тези цени на превозните документи, посочени в Приложение 4 и 7 към наредбата, а не други. Липсват данни за себестойността на еднократното пътуване, както и дали към нея са добавени някакви компенсиращи разходи - инфлация, застраховка на пътници, и др. съдът счита, че от доклада на вносителя не става ясно по какъв начин необходимостта от стимулиране на закупуването на дългосрочни превозни документи е обвързана от предложеното увеличение в размера на цената на карта за еднократно пътуване и на картата - талон за 10 пътувания. Няма данни да са извършени и промени в тарифната политика на СО, както е предвидено в т. 5 от решение № 720 на СОС от 19.12.2013 г. Според съда изложените мотиви не съответстват на изискването по чл. 28, ал. 2, т. 1 ЗНА, като не дават възможност за преценка на съответствието на процесната наредба с Регламент № 1370/2007 г. на ЕС. С молба от 18.04.2018 г. Столичен общински съвет е поискал да бъде прекратено производството по делото поради отпаднал правен интерес на първоначалните жалбоподатели. Заявил е в молбата, че с решение № 178 по протокол № 51 от 05.04.2018 г. Столичен общински съвет е приел изцяло нова Наредба за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на СО, като е отменил действащата до приемането й наредба. Видно от сайта на Столична община, след постановяване на обжалваното решение, е настъпила промяна, касаеща оспорения подзаконов нормативен акт. С оглед приетата нова Наредба за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на СО, която регулира същите обществени отношения, подадените жалби срещу Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на СО, приета с решение № 270 от 14.04.2016 г. на СОС, са процесуално недопустими поради липса на предмет и отпаднал правен интерес на жалбоподателите. Наличието на правен интерес от търсената правна защита е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на оспорването, респективно - за съдебното производство, като съдът е задължен да следи служебно за наличието на тази предпоставка по време на цялото производство. Правният интерес от оспорването следва да е пряк и непосредствен и неговото наличие следва да бъде преценявано от съда независимо от предмета на оспорването и вида на оспорения административен акт. Изискването за наличие на непосредствен правен интерес на оспорващия означава същият да цели настъпването на благоприятни за него правни последици от отмяната на оспорения административен акт, тъй като този акт по неблагоприятен начин засяга неговата правна сфера - създава задължения, или ограничава неговите права, свободи или законни интереси. Когато предмет на оспорването е подзаконов нормативен акт, както е в конкретния случай, правният интерес от търсената правна защита се състои в премахването на този акт от действащото право като акт, който регулира съответния кръг обществени отношения. След като нормативният административен акт е отменен, той е престанал да бъде част от позитивното право и затова за оспорващите не е налице непосредствен правен интерес от отмяната на този акт, респективно от продължаване на съдебното производство, което е образувано по оспорването. Що се отнася компетентността на общинския съвет да отмени наредбата и да приеме нова наредба за уреждане на същите обществени отношения, такова правомощие е уредено в разпоредбата на чл. 11, ал. 3 ЗНА, съгласно която нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на новия, изменящия или допълващия акт. От посочената регламентация следва, че общинският съвет има право винаги, когато прецени, да отмени предходен свой подзаконов нормативен акт и да приеме нов, който да уреди същият вид обществени отношения. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. След като към настоящия момент оспорената наредба е неприложима поради отмяната й, то действието й за периода от приемането й до настоящия момент, не може да бъде отменено по силата на чл. 195, ал. 1 АПК и за жалбоподателите липсва правен интерес от оспорването на посочената наредба. Поради липсата на правен интерес у първоначалните жалбоподатели, жалбите им са недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане. Постановеното решение по недопустими жалби също е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по делото следва да бъде прекратено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,