Решение № 6065 от 03.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2184/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Н. В., подадена чрез пълномощника адвокат П. Иванова, срещу решение № 3355 от 15.12.2025 г., постановено по адм. дело № 492/2025 г. по описа на Административен съд Русе, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № ОСОС-44/25.06.2025 г. на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно, с изложени доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Възразява срещу изводите на съда, че не е налице идентичност между функциите на длъжността, изпълнявани от нея по трудово и служебно правоотношение, в един и същи отдел, за повече от 20 месеца, като е налице хипотезата на § 36 от ПЗР на ЗИД на Закона за държавния служител (ЗДСл), обн. ДВ, бр. 24 от 2006 г. Счита също, че атакуваната заповед е постановена в несъответствие с целта на закона. Моли за отмяна на атакуваното съдебно решение и потвърдената с него заповед. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък. Ответникът - изпълнителния директор на БАБХ, чрез пълномощника адвокат Н. Братованов, в представени писмен отговор и писмено становище, оспорва жалбата и пледира за оставяне в сила на оспореното решение. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Върховният административен съд (ВАС), второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение с оглед наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед е прекратено служебното правоотношение на В. В. на длъжността „главен експерт" в отдел Финансово-стопанска дейност (ФСД), в Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) Русе при БАБХ, на основание чл. 12 ЗДСл, по причина - в срока на изпитване, считано от датата на връчване - на 07.07.2025 г. От фактическа страна е установено, че В. е постъпила на работа в ОДБХ Русе първоначално по трудово правоотношение на 14.12.2021 г., като старши специалист в отдел Здравеопазване на животните. На 20.10.2023 г. е преназначена на длъжността „главен специалист“ в отдел ФСД в същата дирекция, отново по трудово правоотношение. След обявен конкурс, на който била класирана на първо място, В. е назначена на 13.09.2024 г. на длъжността „главен експерт" в същия отдел – ФСД на ОДБХ Русе. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел от правна страна, че е издадена от компетентен орган, при спазване изискванията за форма и съдържание. Намерил е, че служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено в едногодишния срок за изпитване по чл. 12, ал. 1 ЗДСл, като за начало е прието назначаването на В. на държавна служба като „главен експерт" в отдел ФСД на 13.09.2024 г. и не е отчетено времето през което е изпълнявала длъжността „главен специалист“ в същия отдел по трудово правоотношение, считано от 20.10.2023 г. Преценено е, че е била назначена на различна длъжност по държавна служба от тази която е изпълнявала до тогава по трудовото правоотношение. Отхвърлено е възражение за идентичност на двете длъжности, заради различната им класификация в Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (НПКДА), макар и двете да са експертни. При направено сравнение на функциите по длъжностните характеристики, съдът е преценил също, че не е налице идентичност. Отхвърлено е и възражение за приложението на § 36 от ПЗР ЗИД ЗДСл, защото заеманата до тогава длъжност по трудово правоотношение не е била определена за заемане по служебно правоотношение по силата на нормативен акт. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. По делото няма спор по фактите. Двете длъжности - тази по трудово правоотношение - „главен специалист“ и тази по служебно правоотношение - „главен експерт" са в един и същи отдел, в една и съща дирекция - ОДБХ Русе и в едно и също направление на администрацията на БАБХ - финансово-стопанска дейност. Противно на застъпената от първоинстанционния съд теза, видно от представените по делото длъжностни характеристики е налице значително припокриване на функциите на двете длъжности, като основните цели са идентични. Разлика в областите на дейност няма. В тази връзка решаващият съд неправилно приема, че не е налице трансформация на длъжност от трудово на служебно правоотношение, като към характеристиката на „главен специалист“ се добавени тези за длъжността „главен експерт". И двете длъжности са експертни по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 2 НПКДА и различната им класификация по КДА произтича от това, че едната се заема по служебно, а другата по трудово правоотношение. В случая само формално са изпълнени материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 12 ЗДСл, защото длъжността, от която В. е била освободена на това основание с процесната заповед, не би могла да се приеме, че е нова за нея. Съгласно длъжностните характеристики, за периода от 20.10.2023 г. до 25.06.2025 г. тя е изпълнявала функции и задължения, присъщи за длъжността „главен експерт" в отдел ФСД. В този период от време, значително по-дълъг от срока на чл. 12, ал. 1 ЗДСл, органът по назначението е имал възможност да се убеди в нейните способности да изпълнява точно тези функции. Прилагането с процесната заповед на чл. 12, ал. 1 ЗДСл не покрива вложения от законодателя замисъл, да даде на органа по назначаване възможност за преценка относно наличието на необходимите професионални и служебни качества у служителя и освобождаване на последния при тяхната липса. Изключенията от принципа за непрекъсваемост на държавната служба, включително по чл. 12 ЗДСл, се прилагат при спазване на строго регламентираните изисквания и предпоставки за това, които не позволяват превратно упражняване на власт от страна на органа по назначаване при прекратяване на служебното правоотношение. Изводът за злоупотреба при упражняване на посоченото правомощие на органа по назначаване в процесния случай се подкрепя и от обстоятелството, че вместо да бъде назначена по реда на § 36 от ПЗР ЗИД ЗДСл на същата длъжност с идентични функции, задължения и изисквания, която е заемала до 13.09.2024 г., В. е трябвало да участва в конкурс за заемане на длъжност в същата администрация, но вече по служебно правоотношение. Липсата на назначаване по смисъла на посочения параграф безспорно сочи за превратно упражняване на власт с цел заобикаляне на забраната на ал. 2 от същия, която предвижда че „Изтеклият до момента на преобразуване на правоотношението срок за изпитване, определен с трудовия договор, се включва в срока по чл. 12. За лица, заемали длъжността по безсрочно трудово правоотношение, разпоредбата на чл. 12 не се прилага.“ В случай, че органът по назначаване беше изпълнил задължението си по § 36 от ПЗР ЗИД ЗДСл и бе назначил В. за държавен служител по този ред, то би липсвало и посоченото основание за издаване на оспорената пред административния съд заповед, тъй като след изтичането на изпитателния срок по трудовото правоотношение по първия трудов договор от 14.12.2021 г., същата е заемала длъжността по трудово правоотношение безсрочно. (Вж. решение № 6409 от 28.05.2021 г. по адм. д. № 9261/2020 г. на ВАС, V о.; решение № 3615 от 18.03.2021 г. по адм. д. № 5638/2020 г. на ВАС, V о.; решение № 5291 от 18.05.2023 г. по адм. д. № 296/2023 г. на ВАС, V о.; решение № 4951 от 18.04.2024 г. по адм. д. № 1298/2024 г. на ВАС, ІІ о.; решение № 2473 от 11.03.2025 г. по адм. д. № 7995/2024 г. на ВАС, ІІ о.) Изложеното налага отмяна на обжалваното съдебно решение, като вместо него следва да се постанови друго, с което се отмени заповед № ОСОС-44/25.06.2025 г. на изпълнителния директор на БАБХ. При този резултат на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски на основание чл. 38, ал. 2 ЗА от процесуалния представител касационния жалбоподател - адвокат Павлина Иванова и предоставената от нея правна защита на материално затруднено лице, ответният орган дължи разноските за двете инстанции, съставляващи адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА, съобразно поискания размер в списъка за разноски, съответстващ на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а именно по 500 евро за всяка от инстанциите или общо 1000 евро. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,