Решение № 10494 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4070/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. И. С. от гр. София, чрез процесуален представител адв. Н. Кръстева от САК, срещу Решение № 8309 от 02.03.2026 г., постановено по административно дело № 12301/ 2025г. по описа на Административен съд София- град. Касаторът излага съображения за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и при неправилно приложение на административно производствените правила– касационни основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК. Иска обжалваното решение да бъде отменено и да се отмени мълчаливия отказ и върне преписката на административния орган за изрично произнасяне по подаденото заявление. Ответната страна- Кметът на район "Изгрев", Столична община, чрез процесуален представител ст. юрисконсулт Петкова изразява становище за неоснователност по жалбата. Твърди, че липсват правни основания за издаване на исканото от С. удостоверение за наследници. Счита решението на адм. съд за правилно и законосъобразно и моли за неговото оставяне в сила. Претендира разноски. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14- дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд София- град е отхвърлил жалбата на С. И. С. против Мълчалив отказ на Кмета на СО– район „Изгрев“ да се произнесе по Молба с вх. № РИВ25-ГР94-1482_001/ 24.10.2025 г., с която е направено искане за издаване удостоверение за наследници на Н. М. Ш.. За да постанови този резултат административният съд е установил, че от представеното по делото удостоверение за наследници на Н. М. Ш. с изх. № 1707/ 10.10.2025 г. е видно, че бащата на починалата Н. Ш., М. В. Ш., има преживяла сестра С. В. Ш., която е леля на наследодателката и най- близка нейна роднина по съребрена линия. Чичовците и лелите на наследодателката са нейни роднини от трета съребрена линия. Първите братовчеди на наследодателката, какъвто е жалбоподателят, са роднини от четвърти ред, от четвърта съребрена линия, съгласно правилата на Закона за наследството. Лелите и чичовците са по-близките по степен роднини от първите братовчеди. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗН, по- близкият по степен роднина изключва по-далечния по степен. Жалбоподателят, макар и да е първи братовчед на Н., не е нейн наследник, именно поради наличие на наследници от по-близка степен - леля, сестра на бащата на починалата. Приел е, че след като има преживели сестра, лелята на починалата Н. М. Ш., която е леля на наследодателката и най-близки нейни роднини по съребрена линия, по силата на чл. 8, ал. 4 от ЗН, по-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен, каквато е и жалбоподателя /първи братовчед на наследодателката и роднина от четвърти ред, от четвърта съребрена линия, съгласно правилата на Закона за наследството/. В подкрепа на горното съдът се е позовал и на ТР № 3 от 1994 г. на ОСГК на ВС, съгласно което не се допуска наследяване по право на заместване на съребрените роднини от трета до шеста степен включително. По изложените съображения съдът отхвърлил жалбата на С. И. С. срещу мълчалив отказ за издаване на удостоверение за наследници по направеното от нея искане. Така постановеното решение е валидно, допустимо и ПРАВИЛНО. Първоинстанционният съд е събрал всички относими към правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхното единство и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е обосновал правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 24 от ЗГР общинската администрация издава удостоверения въз основа на регистъра на населението, като редът за издаване и образците на удостоверенията по ал. 1 се утвърждават с Наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на правосъдието. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, удостоверения се издават на лицата, за които се отнасят, на законните им представители, на техните наследници. Удостоверения могат да се издават и на трети лица, когато са им необходими за изпълнение на техни законоустановени правомощия или когато същите са изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по ал. 1. Удостоверения се издават и по реда на Административнопроцесуалния кодекс, Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) (чл. 5, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г.). Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. изрично предвижда, че за определяне на наследниците по закон, длъжностното лице прави пълна проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо, и в регистрите на актовете за гражданско състояние. Решаващият извод на съда е, че жалбоподателят не попада в кръга на лицата по чл. 5, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012г., поради което правилно му е отказано издаване на исканото удостоверение за наследници, макар и да е роднина на починалата Н. Ш. /нейн първи братовчед/. Съдът е установил точно фактическата обстановка по спора. Въз основа на представеното удостоверение за наследници и родствени връзки, е формирал правилния извод, че наследник по закон на Н. Ш. е нейната леля. В хипотезата на наследяване по чл. 8, ал. 4, изр. 2 от ЗН, конкуренцията между наследници от четвърти ред, намиращи се в различна степен на родство, е изключена, в полза на по-близкия по степен роднина. С., макар и да е роднина на починалата Н. Ш. - нейн първи братовчед, не попада в кръга на лицата, посочени в чл. 5, ал. 1 от Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, тъй като в случая не е неин наследник. Лелята на починалата Н. Ш., е наследодателката и най- близка нейна роднина по съребрена линия. Чичовците и лелите на наследодателката са нейни роднини от трета съребрена линия. Първите братовчеди на наследодателката, какъвто е жалбоподателя, са роднини от четвърти ред, от четвърта съребрена линия, съгласно правилата на Закона за наследството. Лелите и чичовците са по-близките по степен роднини от първите братовчеди, а съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗН, по - близкият по степен роднина изключва по-далечния по степен. Жалбоподателят, макар и да е първи братовчед на Н. Ш., не е нейн наследник, именно поради наличие на наследници от по-близка степен – лелята на починалата Н. М. Ш.. В този смисъл е и постановеното от ВС в ТР № 3 от 1994г. на ОСГК на ВС. Това изключва приложението на чл. 5, ал. 1 от Наредбата и искането за издаване на удостоверение за наследници следва да се разгледа от органа по реда на чл. 5, ал. 2 – по искане на трети лица, когато са им необходими за изпълнение на техни законоустановени правомощия или когато същите са изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по ал. 1. Обосновани са изводите на съда, че оспорващият не е сред правоимащите да получат искания документ. След като С. И. С. не е наследник на лицето, за което е поискала издаване на удостоверение за наследници, административният съд правилно е формирал съответния на материалния закон извод за законосъобразност на оспорения мълчалив отказ. По изложените съображения, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Трето отделение