Решение № 183 от 30.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5032/2007 г.

Решение № 183 от 30.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5032/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. З. К., град С., подадена от пълномощника и адвокат Р, срещу въззивно решение от 29.06.2007 г. по гр. д. № 1431/2007 г. на Софийския градски съд. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Според касатора необосновано въззивният съд е приел, че ответницата е придобила процесния имот по давност. Неправилно е определен началният момент на владението - още през 1993 г., при условие, че до 1998 г. не е имало завършен жилищен имот. Ответницата по касационната жалба Л. Г. Н., град С., оспорва жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е допустима. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: Софийският градски съд е оставил в сила решение от 29.03.2007 г. на Софийския районен съд по гр. д. № 19936/2006 г., с което е отхвърлен предявеният от Л. З. К. срещу Л. Г. Н. иск с правно основание чл. 38а ЗЖСК за освобождаване на апартамент № 89, вх. Ж, ет. 2 в жилищен блок № 259/стар № 8/, находящ се в град С., ж.к. "Г", със застроена площ 129.25 кв. м., състоящ се от четири стаи, кухня, баня, клозет, мокро помещение, преддверие, коридори и три балкони, при граници: двор, ап. № 96, двор, стълбище и двор, застроен в западната част на парцел **** /сега в обособен нов парцел ****, кв. 133 Д, по плана на град С., м. "К". Въззивният съд е приел, че ищцата не е доказала да е член на жилищностроителна кооперация "Български художник". ЖСК е собственик само на идеална част от процесното жилище. Ответницата е придобила същото по давност чрез владението му за периода 1993 г. - 2006 г. Необосновано въззивният съд е приел, че искът е неоснователен. На ищцата Л. З. К. е разпределено процесното жилище с протокол от 08.07.2006 г. като по този начин тя е доказала, че е член на ЖСК "Български художник". ЖСК е собственик на сградата, в която се намира жилището. Ответницата владее същото въз основа на предварителен договор, сключени с изпълнителя на СМР на сградата СД"Б". Този договор не я легитимира като носител на каквито и да било вещни права или противопоставими на ищцата основания за упражняване на вещни права, тъй като самият продавачът СД "Б" не разполага с такива. Това следва от правилото, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам притежава /nemo plus juris ad alium transfere potest, quam ipse habet/. Възражението за придобиването на жилището по давност също е неоснователно. След като то е собственост на ЖСК, то същото не е могло да се придобие по давност съобразно разпоредбата на чл. 31, ал. 3 от ЗК /отм./, действала до 03.01.2000 г. Според нея не може да се придобие по давност имот, който е собственост на кооперация, което означава, че за периода 1993 г. - 2000 г. давностен срок не е текъл. При това положение следва да се приеме, че липсва владение на ответницата върху процесния имот за период от време, достатъчен за придобиването му по давност. Посоченото основание за материална незаконосъобразност налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе предявеният иск за предаване владението на апартамент № 89, вх. Ж, ет. 2 в жилищен блок № 259/стар № 8/, находящ се в град С., ж.к. "Г", със застроена площ 129.25 кв. м., състоящ се от четири стаи, кухня, баня, клозет, мокро помещение, преддверие, коридори и три балкони, при граници: двор, ап. № 96, двор, стълбище и двор, застроен в западната част на парцел **** /сега в обособен нов парцел ****, кв. 133 Д, по плана на град С., м. "К" следва да бъде уважен като основателен и доказан. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 695 лв. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г.о.