Решение № 3295 от 28.3.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

С. Мулина, С. Мезеклиева и К. Мулина оспорват Решение 636/28.06.2021 г. по адм. дело 430/2020 г. на Административен съд София-област в частта, с която е отхвърлена жалбата им срещу Заповед 18-11912/13.11.2019 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър София-област относно изменението на границите на поземлени имоти с идентификатори 23039.10.290, 23039.10.289 и 23039.10.295 и са нанесени нови ПИ със съответните идентификатори и площ, както и отразяването на нов проектен номер на селскостопанска сграда, находяща се в ПИ с идентификатор 23039.10.290.

Съдебното решение в отменителната му част не е обжалвано и е извън предмета на касационна проверка.

От ответниците И. Ласкина и М. Дренска са на становище за неоснователност на жалбата, началникът на СГКК и останалите ответници не вземат участие в касационното производство.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. С влязло в сила решение на Софийския окръжен съд по гр. дело 339/2013 г. е признато за установено, на основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР, че към момента на одобряване на кадастралната карта на [населено място], Софийска област, със заповед от 2004 г. заявителят в административното производство И. Ласкина и други заинтересовани лица са придобили въз основа на приложена регулация и наследство собствеността върху част от имот, погрешно заснета и нанесена в КК като част от ПИ 289. Идентичен е изходът на спора по влязлото в сила решение по гр. дело 519/2013 г. на СОС, с което, на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, по отношение на касаторите е признато за установено, че към одобряването на КК насрещните заинтересовани лица са били собственици на част от имот, погрешно нанесена в картата като част от ПИ 290, вместо към ПИ 295. Верните граници между имотите са определени с позоваване на скиците към заключенията на съдебно-техническите експертизи, представляващи неразделни части от решенията на гражданския съд.

Съответствието между одобреното със заповедта изменение и границите на имотите според цитираните решения е потвърдено от допълнителната СТЕ, приета от административния съд.

1. При тези факти, правилен е изводът на съда за законосъобразно разпоредена промяна на кадастъра в частта относно трите имота.

а. Потенциалната колизия на права между страните е разрешена още преди образуването на административното производство. Органът по кадастъра и административният съд са длъжни да зачетат решенията на окръжния съд, които са противопоставими на касаторите чл. 297 и чл. 298, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК. Правото на собственост на ползващите се от промяната на кадастъра лица в границите, идентични с частите от имотите, предмет на заповедта в обхвата на съдебно-административния контрол, е признато със сила на пресъдено нещо.

Административният орган е приложил правните последици от съдебно установената спрямо касаторите непринадлежност на правото на собственост върху съответните части от обектите на кадастъра. По този начин е отстранена грешка в картата, т.е. несъответствието с действителното й състояние съобразно понятието за непълноти или грешки, дефинирано в § 1, т. 16 ДР ЗКИР. Упражненото правомощие е в изпълнение на задължението на органите по кадастъра да го поддържат в актуално състояние.

б. С оглед хипотезата на грешка в кадастъра (елемент от фактическия състав на заявените пред и признати от общия съд материални права), позоваването от органа на основанието по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР е коректно. Преодоляването на грешката в случая не е препятствано от спор за материално право, доколкото той е вече разрешен по съдебен ред чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Затова е неоснователен по същество доводът за промяна на правната квалификация от съда в контекста на изпълнението на влезлите в сила съдебния решения на гражданския съд, в частност по чл. 53а, т. 1 ЗКИР. Неточното или непълно посочване на правните основания не е съществен порок на заповедта, ако са налице фактическите предпоставки на волеизявлението. Съобразяването по същество от административния орган на разрешаващите спора за материално право съдебни решения (фигуриращи и по преписката), дори и да не се е позовал на тях изрично в заповедта, обуславя извода за законосъобразно разпоредена по правния й резултат промяна на КК.

1. Противно на възражението на касаторите, ЗКИР в действащата към момента на заповедта редакция не предвижда непълнотите и грешките в КК да се установяват на място от СГКК вж. чл. 54, ал. 1 и 2 от закона, поради което и участието на заинтересованите страни, извън изпълненото от органа задължение да бъдат уведомени за процедурата, не е било дължимо.

1. Оплакването на касаторите за засягане с изменението на достъпа до сградата в ПИ 290, тъй като входът попадал в съседния имот, е неоснователно.

КК не решава проблем, свързан с достъпа до имота вж. чл. 14, ал. 4 ЗУТ, а отразяването на сградата е функция от ситуирането на границите на ПИ. Доводът противоречи и на констатациите на вещото лице. Отделен е и въпросът дали, предвид на установеното й много лошо физическо състояние, вкл. без покрив, сградата въобще е годен обект на кадастъра по чл. 23, т. 2 ЗКИР.

1. Правилна, но с различни от твърдените последици, е позицията в жалбата, че липсва идентичност между предмета на настоящия спор и този по гр. дела 339/2013 г. и 519/2013 г. на СОС.

Със съдебните актове на общия съд са разрешени споровете за материално право, а настоящото дело е с предмет проверка на административен акт, основан на установеното с решенията на гражданския съд действително правно положение.

1. а. Изложеното мотивира оставянето в сила на съдебното решение в обжалваната му част чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

б. При неоснователността на касационното оспорване, в полза на ответниците И. Ласкина и М. Дренска ще бъдат присъдени своевременно заявените разноски за платено адвокатско възнаграждение за защита пред настоящата инстанция.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение