Решение № 1055 от 30.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4197/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Фикосота Фууд ЕАД, със седалище: гр. Шумен и адрес на управление: ул. Тракийска 10, представлявано от изп. директор К. Кюркчиев, чрез представител по пълномощие адв. А. Семерджиева от Софийска адвокатска колегия, против Решение 1575/10.03.2023 год., постановено по адм. дело 7086/2022 год. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение 170/05.10.2018 год. на председателя на Патентното ведомство (ПВ) в частта му, с която на основание чл. 46, ал. 5, вр. чл. 26, ал. 1, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) се заличава регистрацията на марка с рег. 56718 БРУСКЕТИ, словна, за стоките от клас 30 на Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки (МКСУ) брашно, и дружеството е осъдено за разноски. Заявено е твърдение, че първоинстанционното решение е неправилно, поради съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на твърдението за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касаторът сочи, че съдът неправилно е приел, че жалбоподателят Фикосота фууд ЕАД не се представлява в производството, тъй като преди постановяване на съдебното решение, на 06.12.2022 год. от негова страна са депозирани писмени бележки по съществото на спора, за което процесуално действие не са предвидени срокове. Видно от съдебното решение, изложените в тях доводи на жалбоподателя не са взети под внимание от съда, не са обсъдени в мотивите на решението, а са възпроизведени и взети под внимание единствено доводите на заинтересованата страна Дъ Бейкърс АД. Касаторът счита, че независимо, че Фикосота фууд ЕАД не е било представлявано по делото преди обявяването му за решаване в съдебно заседание от 23.11.2022 год. не означава, че не е изложило своите твърдения и доводи по същество, които е следвало да бъдат посочени в съдебното решение и обсъдени от съда наред с тези на заинтересованата страна. В тази връзка сочи, че съдът е следвало да се съобрази в преценката си дали съществува отличителност/описателност на процесната марка с двата критерия, възприети от общностната съдебна и експертна практика обективен и субективен критерии. Тъй като съдът не се е съобразил с основните доводи и възражения на жалбоподателя, изградени на посочените два критерия, които са задължителни при извършване на горната преценка, то е допуснато съществено процесуално нарушение при формиране на фактическите изводи на съда. В подкрепа на твърдението за нарушение на материалния закон, касаторът сочи, че необсъждането на споменатите критерии в контекста на преценката за отличителност/описателност на марката е довело съда до погрешни фактически изводи, а оттам до неправилност на крайните му правни изводи. Във връзка с установеното от съда значение на думата брускета, съдът е следвало да формира извод дали това значение назовава еднозначно и пряко вида на стоките на марката съгласно речниковия си смисъл от една страна и съгласно възприятията на потребителите от друга страна. Счита, че с оглед посочените по-горе указания, само ако процесните стоки представляват хляб или гарниран хляб, само тогава думата брускети би описвала пряко и еднозначно техния вид. Според касатора, от доказателствата по делото се установява, че гарнираните хлебчета (брускети) и брашното са различни видове стоки, т.е. липсва описателност на думата брускети по отношение стоката брашно по обективния критерий, и потребителите също ги възприемат като различни стоки, т.е. липсва описателност и по субективния критерий. Поради това счита, че съдът е достигнал до погрешен извод, тъй като при приложението на двата критерия може да се формира единствено извод, че думата/марката БРУСКЕТИ няма описателност за вида на процесната стока. Допълва аргументите си, че това е видно и от пазарните очаквания на потребителите, както и че АССГ не е коментирал доказателствата в контекста на релевантния за спора период, който се простира от датата на заявяване на процесната марка до датата на подаването на искането за заличаването й. В обобщение сочи, че ако съдът бе възприел и обсъдил доводите на Фикосота фууд ЕАД в писмените бележки и бе преценил доказателствата по делото през призмата на възприетите в общностната и националната маркова практика обективен и субективен критерий, би достигнал до правилния правен извод, че марката БРУСКЕТИ не указва вида на стоката брашно. В съответствие с така развитите аргументи е формулирано искане за отмяна на съдебното решение и отмяна на обжалвания административен акт в съответната част. Претендира присъждането на разноските за касационното и първоинстанционното производство. Представя списък на разноските, придружен с доказателства. В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител адв. А. Семерджиева, поддържа касационната жалба по изложените доводи и аргументи, без да ангажира допълнителни писмени доказателства. Ответникът председателят на ПВ, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г. Йорданов, оспорва касационната жалба като неоснователна и иска съдебното решение да бъде оставено в сила. Прави евентуално възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Ответникът Дъ Бейкърс АД, чрез процесуалните си представители адв. Ц. Таушанова от Софийска адвокатска колегия и адв. С. Спасова от Софийска адвокатска колегия, в писмен отговор, допълнително представена писмена защита и в съдебно заседание оспорва касационната жалба, като заявява, че съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационното производство по представен списък, придружен с доказателства. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението като правилно да остане в сила. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за допустима подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. При постановяване на оспорения съдебен акт, първоинстанционният административен съд е приел за установена следната фактическа обстановка: Производството е образувано въз основа на Решение 7450/26.07.2022 год. по адм. дело 11215/2021 год. по описа на ВАС, с което е отменено Решение 5183/16.08.2021 год. по адм. дело 983/2019 год. по описа на АССГ, в частта, с която е отменено Решение 170/05.10.2018 год. на председателя на ПВ, в частта за заличаване регистрацията на марка с рег. 56718 БРУСКЕТИ, словна, за стоките от клас 30 на МКСУ брашно и преписката е изпратена на органа за ново произнасяне със задължителни указания. С въпросното решение АССГ, по жалба на Фикосота фууд ЕАД, е отменил решението на председателя на ПВ, в частта, с която на основание чл. 46, ал. 5, вр. чл. 26, ал. 1 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗМГО, е заличена регистрацията на марка рег. 56718 БРУСКЕТИ, словна, за стоките от клас 30 брашно на МКСУ. В настоящото производство, съдът е установил, че процесната марка рег. 56718 е регистрирана на 30.11.2006 год., като е заявена на 12.01.2005 год. от Итал фууд ЕАД, гр. Шумен (настоящо Фикосота фууд ЕАД) за стоки и услуги от класове 29, 30, 35, 41, 43 от МКСУ. Производството по издаване на спорното решение на председателя на ПВ е започнало по искане рег. 70072547/16.06.2017 год. на Дъ Бейкърс ЕООД (с правоприемник Дъ Бейкърс АД) за заличаване на марката за стоките от клас 30 брашно и произведения от зърнени храни; хляб; сладкиши и тестени изделия на основание чл. 11, ал 1, т. 2, т. 3 и т. 4 вр. чл. 26, ал. 1 от ЗМГО (отм.). Съдът е установил, че в хода на административното производство, притежателят на марката е декларирал пред ПВ, че частично се отказва от правото си върху марката по реда на чл. 24 от ЗМГО (отм.), въз основа на което с Решение от 13.03.2018 год. на председателя на ПВ, в сила понастоящем, в регистъра е вписано ограничение на списъка на стоките от клас 30, за които е заявена марката. Съдът е установил, че с оспореното пред него решение на председателя на ПВ, регистрацията на спорната марка БРУСКЕТИ, словна, е заличена на основание чл. 11, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗМГО (отм.) за всички стоки от клас 30, за които същата е била заявена, като искането е отхвърлено като неоснователно във връзка с другото заявено основание по чл. 11, ал. 1, т. 3 от ЗМГО (отм.). В тази част, решението на председателя на ПВ не е обжалвано и е влязло в сила. За да заличи регистрацията на марката, административният орган е посочил, че същата се състои изцяло от словния елемент БРУСКЕТИ, обозначаващ поначало препечено от двете страни резенче хляб, което често се консумира като предястие, гарнирано със зехтин, различни подправки, зеленчуци и др. Атакуваните стоки от клас 30, от своя страна, представляват различни видове произведения от зърнени култури. В тази връзка, предвид естеството на стоките и значението на думата брускети, органът е достигнал до извода, че процесната марка указва вида на стоките от клас 30, за които е била заявена, съответно че е описателна и лишена от отличителен характер по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗМГО (отм.). Въз основа на така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел, че приложим към разглеждане на спора е Законът за марките и географските означения (обн. ДВ бр. 98/13.12.2019 год., в сила от 17.12.2019 год.), който на основание § 5, ал. 2 от ПЗР от него, се прилага за исканията за отмяна и заличаване на регистрация на марки и географски означения, по които няма влязло в сила решение до влизането му в сила. Съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, съобразно правомощията му по чл. 75, ал. 4 от ЗМГО, решението е издадено в предвидената от закона форма и съдържа необходимите реквизити, включително правни и фактически основания за издаването му, както и че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя (притежател на марката) и да са препятствали възможността му да я организира адекватно. Съдът е формирал извод за материална законосъобразност на оспорения пред него акт. Посочил е, че съгласно чл. 36, ал. 1 във вр. чл. 11 от ЗМГО регистрацията на марка се заличава, когато е извършена в нарушение на изискванията. Разгледал е абсолютните основания за отказ по чл. 11, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗМГО, сочени от органа като основание за заличаването, в чийто контекст е приел, че процесната марка е словна, състои се изключително от словния елемент брускети, чието значение с оглед събраните по делото доказателства се отнася до препечено от двете страни резенче хляб, което се консумира като предястие, гарнирано със зехтин, различни подправки и др. Посочил е, че като вид готова храна, брускетата има италиански произход, първоначално се е използвала при дегустацията на новите реколти зехтин, а понастоящем се употребява главно като предястие, снакс, най-често с разядка, подходяща като добавка към различни напитки. Посочил е, че атакуваните стоки от клас 30 представляват различни видове произведения от зърнени култури, част от които е процесната стока брашно. Съдът е формирал извод, че с оглед конкретното значение на думата брускети, от една страна, и от друга естеството на стоките от клас 30 на МКСУ, процесната марка директно указва вида на тези стоки, т.е. тя е описателна по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗМГО. Тъй като описателните знаци не биха могли поначало да укажат търговския произход на означените с тях стоки, то е приел, че марката е лишена от отличителен характер, поради което попада под забраната за регистрация по чл. 11, ал. 1, т. 2 от ЗМГО. Така мотивиран, съдът е формирал решаващ извод, че оспореното пред него решение на председателя на ПВ е законосъобразно в частта, с която на основание чл. 46, ал. 5 вр. чл. 26, ал. 1 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗМГО, се заличава регистрацията на марка с рег. 56718 БРУСКЕТИ, словна, за стоките от клас 30 на МКСУ брашно, и е отхвърлил жалбата на Фикосота фууд ЕАД като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. На първо място, касационната инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, относно компетентността на административния орган, относно съответствието на административния акт със законовите изисквания за форма и съдържание, както и относно липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват незаконосъобразност на решението на председателя на ПВ на собствено основание, поради което и в съответствие с нормата на чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тези мотиви. Съдът намира твърдението на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила за неоснователно по наведените от него доводи. От една страна, освен доводът, че не са обсъдени възраженията на жалбоподателя, което се възприема като съществено процесуално нарушение, други подкрепящи това твърдение аргументи не са посочени. От друга страна, несъответен на закона е доводът на касатора, че съдът е следвало да вземе предвид при постановяване на решението си и обсъди в мотивите си, становището на жалбоподателя, изложено в представените по делото писмени бележки от 06.12.2022 год. Както се сочи и от самия касатор, делото е обявено за решаване в съдебно заседание, проведено на 23.11.2022 год. Това е моментът, към който са приключили устните състезания. Действително, с чл. 149, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 от АПК, е правно нормирана практиката на представянето на писмени защити. Но тази възможност е обусловена от санкцията на съда, който допуска представянето на писмена защита по искане на страната при фактическа и правна сложност на делото. Видно от протокола от проведеното на 23.11.2022 год. съдебно заседание, от възможността по чл. 149, ал. 3 от ГПК се е възползвал единствено ответникът председателя на ПВ, по искане на процесуалния представител на когото, съдът е предоставил 10-дневен срок за представяне на писмени бележки по същество на делото. В това заседание жалбоподателят, макар и редовно призован, не е бил представляван, съответно не е отправено искане по чл. 149, ал. 3 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, нито на съда своевременно е представено неговото становище по спорния предмет в писмена форма. Тъй като това действие на страната е било нередовно, извършено несвоевременно, и без за жалбоподателя да е допуснато представянето на писмена защита по смисъла на чл. 149, ал. 3 от ГПК, съдът не е бил длъжен да взема под внимание фактическите и правни доводи на Фикосота фууд ЕАД, изложени в представените писмени бележки от 06.12.2022 год. Неоснователно е и твърдението на касатора за несъответствие на решението с материалния закон. В конкретния правен спор, обосновано АССГ е възприел извода на административния орган, че регистрацията на марката е извършена в нарушение на изискванията по чл. 11, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗМГО. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 2 от ЗМГО не се регистрира марка, която няма отличителен характер, а съгласно чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗМГО не се регистрира марка, която се състои изключително от знаци или означения, които указват вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето или метода на производство на стоките, начина на предоставяне на услугите или други характеристики на стоките или услугите. Цитираните норми принадлежат към абсолютните отрицателни предпоставки за регистрация на дадена марка и се отнасят до изпълнението на основната функция на марката, а именно да отличава стоките и/или услугите на едно лице от тези на друго, респективно да гарантира на потребителя или на крайния ползвател идентичността на произхода на марковата стока или услуга, като му позволи да различи, без възможност за объркване, тази стока от стоките с друг произход. Не е спорно по делото, че процесната марка е словна и се състои изключително и само от словния елемент брускети. Правилно и в съответствие с доказателствата по делото съдът е приел, че думата обозначава разпространено типично ястие, представляващо препечен резен хляб, често консумиран като предястие, гарниран със зехтин, подправки и други добавки. Неоснователно в тази връзка се сочи от касатора, че съдът е преценил доказателствата, без да вземе предвид релевантния период, считано от датата на подаване на заявката за регистрация на марката до датата на подаването на искането за заличаването й, доколкото тези аргументи биха били свързани с факти, разкриващи описателност/неотличителност на марката, които са възникнали след този период. Видно от публично достъпната в интернет информация относно етимологията на думата брускети (Уикипедия свободната енциклопедия; на италиански: bruschetta, мн. ч. bruschette, брускети), съществителното име идва от римския диалектен глагол bruscare, еквивалент на италианската дума abbrustolire, която означава препичам или пека на въглища, като произходът на ястието може да бъде проследен до Древен Рим, когато производителите на маслини донасяли продукцията си в местната преса за маслини и опитвали прясно пресованото си масло с помощта на филийка хляб. Тази информация действително съвпада с изложеното в становището на проф. д-р инж. Г. Караджов, прието като доказателство към административната преписка, коментирано от административния орган в мотивите към решението му, както и с възприятието на думата брускета от потребителите, формирано в процеса по разпространение и трайно установяване на термина в общоговоримия език и професионалната лексика, свързано с обогатяването на кулинарните традиции в страната с редица храни, характерни за региона на Италия, в последните десетилетия. Поради това и ползваното от съда наречие понастоящем, следва да се разбира в контекста на горното, доколкото както употребата на думата брускета/и, така и самото ястие са навлезли трайно в българския език и кулинарни традиции в последните десетилетия, които несъмнено обхващат и релевантния период от датата на заявяване регистрацията на марката до датата на искането за нейното заличаване, а не в смисъл, че това разбиране е вследствие на проявили се в обществото едва към момента на постановяване на съдебното решение обстоятелства. Както правилно се сочи от органа, изделията от зърнени храни се разделят на отделни видове, общото между които са основните съставки, вложени в тяхното производство брашно, вода, мая, сол, като независимо от начина на оформяне на крайния продукт, включително или не на допълнителни вкусови подобрители, опаковането и съхранението им, им придават близки качества, свойства, хранителна стойност. Като е взет предвид смисъла на термина брускета, както органът, така и съдът, в тази връзка, са достигнали до извода за описателност на процесната марка по отношение на разглежданите в случая стоки от клас 30 на МКСУ, а именно брашно. В контекста на абсолютната забрана за регистрация на марка по чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗМГО, основание за заличаване на регистрацията на марка ще бъде установяването, че същата се състои изключително от знаци или означения, чиято функция се ограничава само до предоставяне на информация за заявените стоки и/или услуги. Такива са знаците или означенията, които се възприемат от потребителите ясно, точно и еднозначно като указания, пряко свързани с вида на стоката и/или услугата или с нейни конкретни, специфични характеристики. За да е указателна, марката трябва да се състои изключително от описателни знаци и означения. Не подлежи на спор фактът, че в състава на брускетите се съдържа брашно, което е тяхна основна съставка, толкова конкретна, без която изделие от този тип не би могло да бъде изготвено. Ето защо, възможно значение на марката БРУСКЕТИ указва на конкретната характеристика на стоките, за които е заявена, в случая брашно. За да бъде отказана регистрацията на марка, съответно да е основание за нейното заличаване, е достатъчно такива знаци и означения да могат да се използват към момента на подаване на заявлението за регистрация по начин, който е описателен за стоки или услуги като тези, във връзка с които е подадено заявлението, или за характеристиките на тези стоки или услуги, без да е необходимо знаците и указанията, съставляващи марката, действително да се използват към момента на подаване на заявлението за регистрация за тези цели. От това следва, че регистрация на знак следва да бъде отказано (респективно, регистрацията да бъде заличена), ако поне едно от възможните му значения обозначава характеристика на съответните стоки или услуги (решение на СЕС по дело С-191/01 Doublemint, т. 32, ECLI:EU:C:2003:579). Със забраната за регистрация на такива марки, както европейското законодателство, така и българският ЗМГО, който е в пълно негово съответствие, се преследва цел от обществен интерес, а именно описателните знаци или означения, свързани с характеристиките на стоките или услуги, по отношение на които се иска регистрация, могат да се използват свободно от всички. Следователно, с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 4 вр. чл. 36, ал. 1 от ЗМГО не се позволява такива знаци и означения да бъдат запазени само за едно предприятие, тъй като са били регистрирани като търговски марки. Правилно във връзка с гореизложеното съдът е достигнал до заключението, че процесната марка като описателна по характер, с оглед значението на думата брускети и естеството на атакуваните стоки от клас 30 на МКСУ, не може да укаже търговския произход на означените стоки, поради което е лишена и от отличителен характер и попада под забраната за регистрация по чл. 11, ал. 1, т. 2 от ЗМГО другото сочено от органа основание за нейното заличаване. Следва да се посочи, че касаторът не привежда никакви аргументи за несъответствие на решението, респективно на административния акт, с материалния закон по отношение на това конкретно правно основание. Всички изложени в касационната жалба аргументи касаят извода на съда за описателния характер на процесната марка, без да е коментирана установената от органа липса на отличителност. Въпреки това, в обхвата на дължимата проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата инстанция намира за правилен извода на съда, че марката БРУСКЕТИ, словна, е лишена от отличителен характер, поради което е налице основанието за нейното заличаване по чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗМГО. Марката е отличителна, ако може да изпълнява основната си функция да гарантира, че потребителите ще идентифицират произхода на стоките и/или услугите, означени с нея, с определен производител, като им позволява без объркване да отличат стоките и/или услугите на конкретен производител, от тези, произхождащи от други лица. Доколкото е установено, че процесната марка БРУСКЕТИ указва на вида или характеристика на стоките, които означава, то тя е лишена и от отличителен характер по отношение на същите стоки, тъй като не е способна да идентифицира търговския им произход, както правилно сочи и съдът. Това е така, тъй като всички марки, попадащи под забраната на чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗМГО, попадат и под забраната на чл. 11, ал. 1, т. 2 от ЗМГО. А тъй като с касационната жалба не са изложени никакви твърдения и доводи за придобита отличителност на марката в резултат на използването й в релевантния период, то следва да се приеме, че не е налице изключението по чл. 36, ал. 2 от ЗМГО (чл. 26, ал. 2 от ЗМГО (отм.), поради което изводът на съда, възприемащ извода на административния орган, е верен и съответен на закона. По изложените съображения, настоящият касационен състав приема, че първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, с оглед своевременно заявеното искане и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на ответника Дъ Бейкърс АД, следва да се присъдят сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 374 (хиляда триста седемдесет и четири) лева, доказани по основание и размер. От страна на ответника председателя на ПВ не са претендирани разноски. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,