Решение № 12209 от 3.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2653/2012 г.

Решение № 12209 от 3.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2653/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е подал касационна жалба срещу решението от 13.12.2011 г. по адм. дело № 576/2011 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е бил отменен акт № 01- 6500/24308 от 13.04.2011 г. за установяване по отношение на Нейчо Иванов Пейчовски на публично държавно вземане в размер на 478,76 лева, представляващо недължимо платена сума по общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с уникален идентификационен номер 15/100709/36766. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост и е поискано да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав, като се присъдят направените разноски. Ответникът Нейчо Иванов Пейчовски е поискал отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението на административния съд е недопустимо поради нарушение на чл. 153, ал. 1 АПК. Алтернативно са изложени доводи за липса на нарушения, които водят до неправилност на съдебното решение. Върховният административен съд, като провери служебно допустимостта на решението, прие следното: Производството по адм. дело № 576/2011 г. по описа на Административен съд - Плевен е образувано по жалбата на Нейчо Иванов Пейчовски срещу издадения от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" акт № 01-6500/24308 от 13.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане в размер на 478,76 лева, представляващо недължимо платена сума по подаденото от жалбоподателя общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с уникален идентификационен номер 15/100709/36766. С определение от 29.09.2011 г. административният съд е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание и е конституирал Нейчо Иванов Пейчовски като жалбоподател и изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" като ответник. Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е бил призован за съдебното заседание на 23.11.2011 г. и е взел участие в него, представляван от юрисконсулт. Постановеното по делото решение е било съобщено на този орган. Върховният административен съд намира, че при постановяване на решението е било допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът, който служебно конституира страните по делото, е бил длъжен да конституира като ответник органа, издал оспорения административен акт (чл. 153, ал. 1 АПК). Установяването на публично държавно вземане с административен акт поражда административно правоотношение между издателя на акта и засегнатото лице. Поради това, в случай на оспорване на административния акт пред съда, същите страни встъпват по делото в съответното процесуално качество. Като не е спазил изискването на процесуалния закон и не е конституирал по делото заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", който е издател на акта за установяване на публично държавно вземане, административният съд е постановил решение спрямо ненадлежна страна. В тази връзка следва да се отбележи, че при издаването на акта заместник изпълнителният директор не е действал вместо изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". По делото е представена заповед № 01-РД/1288 от 8.04.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с която той е възложил издаването на актовете за установяване на публични държавни вземания по схемите и мерките за директните плащания на заместник изпълнителния директор Свилен Костов. Въз основа на тази заповед съдът е следвало да приеме, че актът е издаден от името на заместник изпълнителния директор, който е упражнил свои правомощия, възложени от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Както при конституирането на страните, така и при преценката на компетентността на издателя на акта съдът не взел предвид разпоредбата на чл. 166, ал. 2, предл. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, която гласи, че ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от ръководителя на съответната администрация. Тъй като Законът за подпомагане на земеделските производители не определя правила за установяване на публичните държавни вземания във връзка с недължимо платени суми за подпомагане на земеделските производители, а също и орган, който е компетентен да издава актовете с такова съдържание, ръководителят на съответната администрация, в случая изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", е определил органа, натоварен да издава актовете за установяване на публични държавни вземания в изпълнение на свои собствени правомощия. Същевременно следва да се отбележи, че съдът е направил и друг, противоречащ на закона извод, като е посочил, че по силата на "делегираните му правомощия" заместник изпълнителният директор е подписал акта от името на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Административният съд не е съобразил, че и в случаите на делегиране на властнически правомощия от страна на административен орган на друг, подчинен на него орган, актовете, които се издават при упражняване на делегираните правомощия, изхождат от органа с делегирана компетентност. Поради това касационната инстанция приема, че решението е недопустимо и следва да се обезсили с връщане на делото за ново разглеждане, което да се проведе с участието на правилно конституирани страни. Тъй като разглеждането на делото продължава, на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд