Решение № 7658 от 5.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13991/2013 г.

Решение № 7658 от 5.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13991/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК по касационна жалба на Община Батак против решение № 3632/28.05.2013 г. по адм. дело № 9336/2012 г. по описа на Административен съд София-град. В жалбата се излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението, като се иска обезсилването му, евентуално отмяната му. Ответната страна - община Ракитово оспорва жалбата. Ответникът - изп. директор на АГКК София взема становище за основателност на жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима -подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество, за основателна. С обжалваното решение административният съд извършва съдебен контрол на изричен отказ на изп. директор на АГКК по заявление на кмета на община Ракитово, обективиран в писмо изх. № 09-82/28.08.2012 г. Решаващият съд приема този отказ за незаконосъобразен като постановен без административният орган да е изяснил действителното искане на заявителя и без спазване на процедурата по чл. 53 и чл. 54 ЗКИР. Решението е недопустимо като постановено по недопустима жалба срещу акт, който не подлежи на оспорване. От доказателствата по делото, вкл. и заключение на вещо лице, е установено, че землищната граница между община Батак и община Ракитово е нанесена върху одобрените КК за землищата на гр. Батак и гр. Ракитово без условен знак за спорна граница. Жалбите на община Ракитово против заповеди на изп. директор на АГКК за одобряване на КК в частта им относно землищната граница са отхвърлени с влезли в сила съдебни решения по адм. дела 573/2010 г. и 359/2012 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. В съдебните актове е прието, че заснемането на процесната землищна граница е извършено законосъобразно по правилата на чл. 10 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР и съответства на границата по одобрената карта на възстановената собственост. Следователно процесната землищна граница е нанесена по одобрени КК. С "молба-искане" от 17.08.2012 г. кметът на община Ракитово е поискал от изп. директор на АГКК да "постанови заповед за очертаване на землищната граница между Община Ракитово и Община Батак, маркирана и нанесена на топографска карта М 1:25000 през 1955 г. от МНО върху утвърдените кадастрални карти на двете общини", както и да възложи на лицензирана геодезическа фирма да маркира на място тази граница. Административният орган няма законово задължение да се произнася по искания за издаване на административни актове със заявеното съдържание. Изп. директор на АГКК има правомощия да издава само три вида заповеди - за откриване на производство за създаване на КК и КР; за одобряване на КК и КР и за изменение на одобрени КК и КР. При липсата на законово задължение да се произнесе по заявление за очертаване на землищна граница, отказът (мълчалив или изричен) на органа не представлява акт, подлежащ на съдебно оспорване и затова жалбата до АССГ е недопустима. Оспорванията от община Ракитово на заповедите за одобряване на КК в частта за землищната граница с община Батак, както и заявлението за "очертаване" на тази граница на друго място (по топографската карта от 1955 г. на МНО), обективират спор за тази граница и евентуално грешка в КК. Спорът за границата подлежи на решаване по гражданскоправен ред и в изпълнение на решението КК може да бъде изменена без съставяне на акт за непълноти и грешки (чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г.) В "молбата-искане" на кмета на община Ракитово обаче, не се съдържа искане за изменение на одобрената КК, в която е нанесена землищната граница, поради което органът не е бил задължен да процедира по чл. 53 и чл. 54 ЗКИР и постановеният отказ не подлежи на съдебно оспорване (чл. 159, т. 1 АПК). Като се е произнесъл по недопустима жалба, административният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено и производството по делото прекратено. При този изход на делото разноските са в тежест на ответника община Ракитово и следва да се присъдят на касатора, за което е направено своевременно искане и до доказания размер на платено адв. възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение,