Решение № 1107 от 25.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11536/2017 г.

Решение № 1107 от 25.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11536/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез пълномощника му юрк. М. С., против решение № 10100 от 31 юли 2017 г., постановено по адм. дело № 4741/2016 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отменена заповед № 8121К-742/07 март 2016 г. на министъра на вътрешните работи и министерство на вътрешните работи е осъдено да заплати на Х. А. П. от гр. И. направените по делото разноски. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и вместо него съдът да се произнесе по същество на спора. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. От ответника по касация - Х. А. П. от гр. И., чрез пълномощника му адв. М. Д., в постъпили по делото отговор и писмена защита е изразено становище за неоснователност на касационната жалба. Иска се присъждане на направените от него съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция с оглед представения списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд, пето отделение, е образувано по жалба на Х. А. П. от гр. И. срещу заповед № 8121К-742/07 март 2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която на осн. чл. 204, т. 1 от ЗМВР, чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, чл. 197, ал. 1, т. 6 от същия нормативен акт, чл. 203, ал. 1, т. 2, предл. второ (нарушаване забраната на чл. 148 от ЗМВР) и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на служебното правоотношение в МВР на инспектор Х. П., разследващ полицай в РУ в отдел "Разследване" при ОДМВР - Х., с месторабота в РУ - И. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентния съгласно чл. 204, т. 1 от ЗМВР, административно наказващ орган, при спазване на двумесечни срок по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР и отговаряща на императивната разпоредба на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Съдът обаче е установил съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неспазване на реда за събиране на доказателства, визиран в текста на чл. 44 от АПК и чл. 35 от АПК, както и на чл. 7 от АПК -принципа за истинност в административното производство. Поради това съдът е направил извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и я е отменил. Решението е правилно. При постановяване на решението си тричленният състав на Върховния административен съд, пето отделение, е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Правилно е определено, че спорът по делото се свежда до законосъобразното установяване на фактите и обстоятелствата, доказващи извършване на нарушението по чл. 148 от ЗМВР, с която законодателят е въвел забрана държавните служители, включително в извънработно време, да участват в събрания, митинги и манифестации на политически партии, да извършват политическа дейност, както и да приемат други действия, с които се нарушава политическият им неутралитет. Съдът е изложил мотиви, че дисциплинарното нарушение не е доказано с допустимите доказателствени средства, регламентирани в чл. 44 от АПК. При правилно тълкуване и приложение на ал. 1 и 2 на чл. 44 от АПК, съдът обосновано е достигнал до извода за липсата на достоверност на писмените обяснения, дадени от Т. П. Ч., С. Р. Р. и К. Г. П. В приобщените доказателства по делото не са налични такива, установяващи, че трите лица са били официално призовани да дадат обяснения по дисциплинарната преписка срещу Х. П. в РУ И., както и за приемането на тези обяснения от разследващия орган. Разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от АПК регламентира събирането на сведения за факти и обстоятелства от трети лица-неучастващи в производството, по указания за това ред, който в случая не е спазен. Достоверността на тези сведения е обусловена от различни фактори и обстоятелства. В случая сведенията, освен че се дават писмено, следва лицата да бъдат призовани от компетентния орган по надлежния ред и се записват и подписват от органа или служителя с означаване името и длъжността му и се приподписват от лицето/лицата. Това, както беше посочено по-горе, не е направено по надлежния ред, като правилно първоинстанционният съд го е квалифицирал като съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Същите нарушения са допуснати и по отношение на лицата Б. В. Б., Е. П., С. К., Д. Б., О. К., Е. П. и Д. А. с разликата, че на тях са изпратени призовки, но също не са призовани от дисциплинарно-разследващия орган - комисия, назначена с нарочна заповед на министъра на вътрешните работи, а от началника на РУ И., в качеството му на чл. на определения дисциплинарно-разследващ орган. Допуснатите нарушения са съществени, още повече, че е нарушен и принципът за истинност - чл. 7 от АПК. Производството по издаване на индивидуални административни актове се осъществява с оглед установяване на обективната истина по случая, за да може крайното решение да бъде в съотвествие с нея. Този извод следва от общия смисъл на правото на чл. 35 от АПК, а именно да се установят всички факти и обстоятелства от значение за разглеждания случай. Законосъобразно тричленният състав на Върховния административен съд е приел посочените нарушения като основание за отмяна на заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното правоотношение на Х. А. П., разследващ полицай в отдел "Разследване" при ОД на МВР гр. Х., с месторабота РУ И. С оглед горното и предвид липсата на релевираните отменителни основания оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, претенцията на пълномощника на П. за присъждане на направените от него разноски за настоящата съдебна инстанция с оглед представения списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, е своевременно заявена и доказана. Представен е договор за правна защита и съдействие от 28 септември 2017 г. за осъществяване на процесуално представителство пред петчленния състав на Върховния административен съд, в размер на 600,00 лв. (шестотин лева). Тази сума следва да се възложи в тежест на Министерството на вътрешните работи. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - Втора колегия,