Решение № 13084 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10876/2016 г.

Решение № 13084 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10876/2016 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Х. Н. Р. от гр. К., действащ чрез процесуалния си представител адв. И. И., обжалва решение № 1563/02.08.2016 г., постановено по адм. дело № 2749/2015 г. по описа на Административен съд П. /АСП/ в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ № Р-24-1403689-091-001/10.07.2015 г., издаден от Й. М. на длъжност началник сектор "Ревизии", в качеството й на орган възложил ревизията и Х. Х. на длъжност главен инспектор по приходите в качеството му на ръководител на ревизията, и двамата при ТД на НАП П., потвърден с решение № 774/30.09.2015 г. на директор на дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" /ДД "ОДОП"/ П. при ЦУ на НАП. Навежда и развива оплаквания за необоснованост, нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира за отмяна на решението на АСП в обжалваната от него част и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА и в тази му част. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по тази касационна жалба - Директор на Дирекция "ОДОП" П. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрск. Д., в писмена защита, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лева. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Обжалва се решение 1563 от 02.08.2016 г., постановено по адм. дело № 2749/2015 г. по описа на Административен съд П. /АСП/ в частта му, в която е отхвърлена жалбата на Х. Н. Р. срещу ревизионен акт № Р-24-1403689-091-001/10.07.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП П.. потвърден с Решение № 774/30.09.2015 г. на ДД "ОДОП" П. при ЦУ на НАП, а именно относно установени задължения по ЗДДФЛ за период 2009 г. в размер от 6088,92 лв. и 3241,31 лв. лихви. В останалата част на РА относно установени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. - главница и лихви, както и за установени вноски за ДОО и ЗО за 2009 г. и 2010 г., РА е отменен със същото решение на АСП, което в тази му част като необжалвано е влязло в сила. За да потвърди РА в тази му част, първоинстанционният съд е приел, че същият е валиден акт, издаден от компетентен орган като при издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е приел, че са били налице предпоставки за провеждане на ревизия по особения ред и за формиране на данъчна основа за облагане по ЗДДФЛ на РЛ по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, поради което и при наличие на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК в производството по обжалване на РА фактическите констатации в него се смятат верни до доказване на противното - чл. 124, ал. 2 ДОПК. При извършената проверка касационният съд не констатира противоречие с материалния закон. Налице са били индиции и основания по ал. 1, т. 7 за провеждане на ревизионно производство по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Установено е превишение на разходите над приходите за данъчния период, при несъответствие на приходна и разходна част на формирания паричен поток. Спорен по делото е бил размерът на разполагаемата сума за ревизираното лице към 01.01.2009 г. като начално салдо за периода. Приходните органи са приели, че това начално салдо е нулево, в който смисъл са и мотивите на първоинстанционното съдебно решение, а твърдението на РЛ и настоящ касатор е за значително по-високо начално салдо в размер на 136 560,24 лв. съгласно заключение на приетата ССчЕ, в който случай съгласно същото заключение на експертиза в края на периода 2009 г. и при годишно облагане и формиране на паричен поток, не е налице превишение на разходи над приходи за ревизираното лице /РЛ/. В касационната жалба са развити оплаквания във връзка с изводите на съда за прието нулево начално салдо към 01.01.2009 г. Твърди се, че тези изводи са необосновани и незаконосъобразни. Касационните оплаквания са неоснователни. Правилно първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява твърдението на РЛ, че към 01.01.2009 г. е разполагал със сумата, не са оборени презумптивно верните констатации в РА за нулево начално салдо. В доказателствена тежест на РЛ е да установи наличието на разполагаема сума в размер на 136 560,24 лв към 01.01.2009 г. Обосновано съдът е приел, че от събраните по делото доказателства не може да се направи ползващия касатора извод за наличие на такава сума. За да потвърди извода на приходните органи относно установения начален размер на салдото към 01.01.2009 г., съдът обосновано и законосъобразно се е позовал на задължителната сила на влезлия в сила стабилен административен акт - ревизионен акт № 161104111/09.12.2011 г. на органи по приходите при ТД на НАП П., по силата на който е установен за РЛ недостиг към края на 2008 г. в размер на 42 439,52 лв. В този случая правилно и в полза на лицето, приходните органи са установили начално салдо в размер на нула лева към началото на следващия данъчен период - 2009 г. Стабилният акт, за който не е допуснато възобновяване на производството, при изчерпване на способите за това, има задължителна сила, която е следвало да бъде съобразена. При този размер на началното салдо, не е допусната грешка в изчисленията относно размера на недостига в края на периода и относно дължимия данък върху доходите, в който смисъл е и приетото заключението на вещото лице. При преценка на събраните доказателства напълно обоснован се явява изводът на АСП, че в ревизионното производство и по делото не е установено РЛ да е разполагало към 01.01.2009 г. с парични средства, по-големи от установеното с РА нулево начално салдо. Не са оборени презумптивно верните фактически констатации по РА. При тези фактически изводи обосновано е прието наличието на превишение на разходи над приходи за РЛ за процесните периоди, а оттам законосъобразни се явяват изводите за наличие на укрити доходи или приходи за 2009 г., подлежащи на облагане по реда на ЗДДФЛ. По изложените съображения касационният съд намира решението на АСП за правилно в обжалваната му част, поради което следва да се остави в сила в същата част. Разноски: С оглед неоснователността на касационната жалба не се присъждат разноски на касатора. От ответника по касация е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв. С оглед заявеното становище от ответника, представляван от юрисконсулт и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК вр. с чл. 8 от Наредба № 1 към ЗА, в тежест на касатора и в полза на бюджета на приходните органи, се присъждат разноски в размер на 400 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,