Решение № 5360 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14621/2018 г.

Решение № 5360 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14621/2018 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Община Б. обжалва решение № 91/02.10.2018 г. на Административен съд – В., постановено по адм. дело № 215/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на общината против акт за установяване на публично държавно вземане изх. № 01-0800/183 от 03.07.2018 г. /уникален номер 05/223/00233/3/04/04/02, издаден от изпълнителния директор на ДФ Земеделие. В касационната жалба са изложени доводи за необоснованост на решението и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че първоинстанционният съд е тълкувал и приложил неправилно чл. 7, т. 3 от Регламент за изпълнение № 809/2014, тъй като не е налице грешка във фактическите елементи, свързани с изчисляването на погрешно извършеното плащане. Грешната не е била очевидна за бенефициента, допусната е от административния орган, разпоредил плащането и не е резултат от факти, свързани с изчисляването на дължимото плащане. Искането е за отмяна на решението. Ответникът – изпълнителен директор на ДФ Земеделие, чрез юрк. Д. К. оспорва касационната жалба, по съображения изложени в представена по делото молба – становище. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС – В. е бил акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ изх. № 01-0800/183 от 03.07.2018 г. /уникален номер 05/223/00233/3/04/04/02, издаден от изпълнителния директор на ДФ Земеделие, при условията на заместване съгласно заповед № 03-РД/2521/26.06.2018 г. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган и в писмена форма. Посочил е, че в акта са изложени съображения за наличието на грешка и начина на образуване на сумата за възстановяване, които представляват мотиви съгласно чл. 59, ал. 2 АПК. Приел е, че не са допуснати нарушения в административното производство. В съответствие с чл. 26, ал. 1 АПК жалбоподателят е уведомен за образуваното производство по издаване на АУПДВ и е упражнил правото си на защита, като е подал възражение по фактическите основания за определяне на сумата. От фактическа страна съдът е установил, че между община Б. и ДФ земеделие е сключен договор № 05/223/00233/18.07.2013 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 223 "Първоначално залесяване на неземеделски земи" от ПРСР 2007 - 2013. По заявка за плащане № 05/223/00233/3/04 от 31.03.2017 г. на общината е оторизирана и изплатена сумата 5 997. 21 лева и ДДС в размер на 1 199. 44 лева. С писмо № 01-800/1740-4/22.11.2017 г. община Б. е уведомена, че поради допусната административна грешка, недължимо е платена сума в размер на 2 443. 76 лева и 488. 75 лева ДДС, представляваща разликата между изплатените суми - 5 997. 21 лева и ДДС в размер на 1 199. 44 лева и размера на оторизацията по проекта – 3 553. 45 лева и ДДС – 710. 69 лева. Първоначално е образувано производство по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция. В резултат на възражение на община Б., че допусната грешка е на органа, а не резултат от неспазване задълженията от страна на бенефициента, производството по финансовата корекция е прекратено със заповед от 21.05.2018 г. С писмо от 21.05.2018 г., на основание чл. 26, ал. 1 АПК общината е уведомена за открито производство по издаване на АУПДВ, приключило с оспорения акт. Фактическото основание за възникване на задължението е допусната административна грешка при изчисляване на сумите – включени са два ПИ, които не са заявени за подпомагане. При така установените факти, съдът е приел, че не е приложимо изключението по чл. 7, параграф 3, от Регламент № 809/2014, при което платените и получени суми не подлежат на възстановяване. Въпреки установената добросъвестност на жалбоподателя, грешката се отнася до фактическите елементи, свързани с изчисляване на плащането. В случая се касае за два ПИ, чиято площ е включена в размера на оторизираната сума, без тези имоти да са заявени за подпомагане. Решението е правилно постановено. По силата на член 7, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. на ЕП и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие ("Регламент № 809/2014") в случаите на извършване на неправомерно плащане, бенефициерът възстановява въпросната сума. Съгласно чл. 7 параграф 3, алинея първа от Регламент за изпълнение № 809/2014 задължението за възстановяване посочено в параграф 1, не се прилага, ако плащането е извършено, поради грешка на компетентния орган или друг орган и ако грешката не е била очевидна за бенефициера. В алинея втора на същата разпоредба е предвидено, че когато грешката се отнася до фактически елементи, свързани с изчисляването на въпросното плащане, първа алинея се прилага само ако решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца след плащането. В конкретния случай правилно съдът е приел, че допуснатата грешка, послужила като фактическото основание за издаване на оспорения акт за възстановяване на надплатени суми е свързана с фактическите елементи за изчисляването на разходите, допустими за финансиране и размера на оторизираната сума за плащане в размер на 5 997. 21 лева и ДДС в размер на 1 199. 44 лева. При изчисляването на тази сума са включени разходи за попълване на обект 5 - ПИ 088100, в землището на с. Р. в размер на 555. 40 лева и разходи за попълване за обект № 8 – ПИ № 059504, в землището на с. Р. в размер на 666. 48 лева. Тези разходи са одобрени в общия размер на разходите за попълване през третата година съгласно първоначалната количествено – стойностна сметка, но не са включени в заявката за плащане от 31.03.2017 г. Заявката е подадена за 8 от общо 10 одобрени обекта в землището на с. Р.. В преписката е приложено писмо изх. № 02-0800/1740/17.08.2017 г. което потвърждава, че допусната от административния орган грешка касае фактическите елементи за изчисляване на допустимите за финансиране разходи – при оторизиране на плащането те са определени в размер на 13 644. 51 лева (без ДДС), вместо в размер на 12 422. 63 лева. Разликата между тези две суми – 1221. 88 лева е равна на общия размер на незаявените разходи за попълване за обект № 5 и № 8 - 555. 40 лева и 666. 48 лева (1221. 88 лева.). Тази грешка е засегнала размера на одобрената за изплащане финансова помощ съгласно решение от 22.11.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие. Изпълнено е и второто условие за приложение на чл. 7, параграф 3, втора алинея от Регламент № 809/2014 - актът за установяване на публичното държавно вземане, по силата на който бенефициерът следва възстанови сумата, е издаден и съобщен на община Б. преди да са изтекли 12 месеца от плащането. При тези обстоятелства, крайният извод на първоинстанционния съд, че е налице предвиденото в регламента изключение, при което полученото плащане подлежи на възстановяване, е законосъобразен. Решението не е засегнато от твърдените в касационната жалба пороци – необоснованост и нарушение на материалния закон, поради което следва да се остави в сила. При този изход на оспора, разноски за касационното производство следва да се присъдят на ответника в размер на 100 лева, на основание чл. 143 АПк във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 37 от ЗПП. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,