Решение № 8654 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1126/2017 г.

Решение № 8654 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1126/2017 г., II о., докладчик съдията Юлия Раева Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на М. Р., подадена чрез процесуалния представител юрк. Г. Сталева, срещу Решение № 31 от 16.12.2016 г., постановено по адм. д. № 270/2016 г. на Административен съд - Р.. С обжалваното съдебно решение по жалба на "Ш. К." ЕООД е отменено Решение рег. № 32-213720 от 01.08.2016 г. на началника на М. Р., с което за внесени от дружеството стоки по ЕАД № 16BG004000H0006239/08.02.2016 г. не е приет декларираният от дружеството ТАРИК код и вместо него е определен друг; определен е тарифен код А859 в клетка 33, второ подразделение на ЕАД № 16BG004000H0006239/08.02.2016 г.; дружеството е задължено да доплати антидъмпингово мито в размер на 31 744,42 лв. и ДДС в размер на 6 348,88 лв., ведно със законната лихва. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и по същество отхвърляне на жалбата срещу решението на началника на М. Р.. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът - "Ш. К." ЕООД чрез пълномощника си адв. П. в писмен отговор по касационната жалба излага доводи за нейната неоснователност. Претендира разноски пред касационната инстанция съгласно представен списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените от касационния жалбоподател основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е Решение рег. № 32-213720 от 01.08.2016 г. на началника на М. Р., с което за внесени от "Ш. К." ЕООД стоки по ЕАД № 16BG004000H0006239/08.02.2016 г. не е приет определеният от дружеството ТАРИК код и вместо него е определен друг; определен е тарифен код А859 в клетка 33, второ подразделение на ЕАД № 16BG004000H0006239/08.02.2016 г. и дружеството е задължено да доплати антидъмпингово мито в размер на 31 744,42 лв. и ДДС в размер на 6 348,88 лв., ведно със законната лихва. В мотивите на решението е цитирана разпоредбата на § 239 от Регламент (ЕО) № 954/2006 на Съвета от 27 юни 2006 г. относно налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или стомана, с произход от Хърватска, Румъния, Русия и Украйна, за отмяна на Регламент (ЕО) № 2320/97 и Регламент (ЕО) № 348/2000 относно приключване на междинното преразглеждане и преразглеждането във връзка с изтичане на срока на прилаганите антидъмпингови мита спрямо вноса на някои видове безшевни тръби от желязо или нелегирана стомана, с произход, inter alia, от Русия и Румъния и от Хърватска и Украйна (за краткост само Регламент № 954/2006). Според тази разпоредба установяването на пределната стойност на CEV от митническите власти на граница на Общността може да стане непряко, чрез проверка на 11 кода по КН, в които са класифицирани продуктите. През целия разглеждан период (за проведеното по регламента разследване) безшевните тръби с пределна стойност на CEV в рамките на 0,86 са представлявали 99.9 % от целия внос на разглеждания продукт. Следователно е направено заключението, че всички безшевни тръби, внасяни от заинтересованите страни, класифицирани във въпросните 11 кода по КН, следва да се считат за разглеждания продукт, с изключение на много редките случаи, при които, вносителят може да приведе доказателство, че пределната стойност на CEV на внасяните стоки надхвърля стойността 0,86. В конкретния случай митническите органи са приели, че жалбоподателят не е представил доказателства, че за процесните тръби е надхвърлена пределната стойността на CEV 0,86, установена в регламента, поради което за тях е определен нов ТАРИК код, а именно 7304 59 92 30 (7304 - Безшевни тръби и кухи профили, от желязо или стомана; 59 - Други, с кръгло напречно сечение, от други легирани стомани; 92 - Други: С външен диаметър, непревишаващ 168,3 mm; 30 - С въглероден еквивалент (CEV), определен чрез формулата и химичните анализи на Международния институт по заваряване (IIW), непревишаващ 0,86). За да отмени решението на митническия орган, съдът е приел за установено, основавайки се на събраните писмени доказателства, подробно анализирани в мотивите на решението, а така също и на неоспореното заключение на съдебно-химическата експертиза, че въглеродният еквивалент (CEV) на стоманата, от която са произведени внесените в процесния случай тръби, е със стойност, надвишаваща 0,86. При това положение съдът е обосновал, че са изпълнени критериите, за да бъдат класирани внесените тръби в подпозиция 7304 59 92 99, декларирана от дружеството в ЕАД № 16BG004000H0006239/08.02.2016 г. Формирал е извод, че няма основание за определяне на нов ТАРИК код и допълнителни задължения за антидъмпингово мито и ДДС, ведно със законната лихва. По изложените съображения решението на митническия орган е отменено изцяло и в полза на жалбоподателя съдът е присъдил претендираните разноски по водене на делото. Относно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът е изложил мотиви за неговата неоснователност и е уважил изцяло претенцията на жалбоподателя. При определяне на общата сума на разноските съдът е допуснал грешка в пресмятането, срещу която има оплакване в настоящата касационна жалба. Отделно е постъпило искане за поправката й от "Ш. К." ЕООД. С Решение № 36 от 29.12.2016 г., постановено по адм. д. № 270/2016 г. на Административен съд - Р., грешката в пресмятането е поправена. Последното решение не е обжалвано от страните. При извършената касационна проверка съдът установи, че обжалваното решение е правилно. Съдът е дал верен и обоснован отговор на основния спорен въпрос по делото относно стойността на въглеродния еквивалент (СЕV) в химичния състав на процесната стока - безшевни тръби, горещовалцувани, с диаметър 114 мм, дебелина 26 мм, изработени от стомана марка: ОХН3МФА, който намира пряко отражение на тарифирането на стоката. При проверка на законосъобразността на административния акт съдът е достигнал до правилен извод, че митническият орган е постановил решението си при непълнота на доказателствата по преписката, а оттам и до формиране на необосновани констатации, които се оборват от събраните в хода на съдебното производство доказателства. Административният орган се е произнесъл само въз основа на приложените към ЕАД документи като е приел за неотносими по случая допълнително представените от жалбоподателя доказателства, включително протоколи за извършен анализ на химическия състав на стоманата. Не са предприети никакви действия, с които да бъде установено дали стоката е налична и е идентична с внесената стока по проверяваната митническа декларация, както и дали е възможно да бъдат взети проби по надлежния ред, които да бъдат изследвани. В съдебното производство е прието заключение на съдебно-химическа експертиза, която установява по несъмнен начин, че въглеродният еквивалент (CEV) на стоманата, от която са произведени внесените в процесния случай тръби, е със стойност, надвишаваща 0,86. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че съдът е достигнал до необоснован извод за идентичност на изследваните от ВЛ тръби с процесните. В тази връзка първоинстанционният съд е извършил задълбочена проверка и анализ на представените писмени доказателства относно транспорта и съхранението на тръбите, внесени с ЕАД № 16BG004000H0006239/08.02.2016 г. Установил е, че са налице данни за мястото на натоварване на стоката, за превозното средство, с което е извършен транспортът и че именно това превозно средство е декларирано в процесния ЕАД, а в заявката за транспорт, както и в CMR е посочено като място за разтоварване именно гр. К., където се намира стоката и към момента на изследването й от ВЛ. Съдът е отчел също така наличието на производствена маркировка на внесените тръби - номер на плавка (стопило) и условното обозначение на марката стомана, от която са произведени, които съответстват с декларираните пред митническите органи, както и с отразените в придружаващите стоката документи. По изложените съображения се потвърждава изцяло изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на административния акт. Ето защо няма касационни основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна. По водене на делото пред касационната инстанция ответникът е представил доказателства за извършени разноски в размер на 2 400 лв. платено адвокатско възнаграждение. Възражението на другата страна за прекомерност е неоснователно. Минималният размер на адвокатското възнаграждение, съответен на материалния интерес, в настоящия случай е 1 672,80 лв., изчислен по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендираният размер не надвишава значително предвидения минимален размер и съответства на степента на фактическа и правна сложност на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение