Решение № 9738 от 14.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1152/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ю. А. А. срещу Решение 6108/ 27.12.2024 г., постановено по административно дело 1246/ 2024 г. на Административен съд Хасково (АС Хасково). В касационната жалба се излагат твърдения за незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон и процесуалния закон, както и несъответствие с неговата цел.Счита, че първоинстанционният съд в нарушение на материалния закон, без да се аргументира е приел за установено, че представената от молителя бежанска история не попада в обхвата на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Иска се отмяна на решението на административния съд и да се изпрати преписката на председателя на ДАБ за ново произнасяне по молбата за предоставяне на хуманитарен статут. Касационният жалбоподател-Ю. А. А., в открито съдебно заседание и в писмено становище чрез адв. Милушева, моли да се постанови решение, с което се отмени решението на ДАБ, като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че в случая са налице предпоставките на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя, тъй като видно от бежанската история на същия, той е изложен на реална опасност от тежки посегателства в страната си по произход - Сирия. Ответникът Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ- МС) в открито съдебно заседание чрез юрисконсулт Кръстева, моли да се отхвърли касационната жалба и да се остави в сила решението на първоинстанционния съд, като правилно, валидно и законосъобразно. Счита, че съдебното решение е правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Моли да се остави първоинстанционният съдебен акт в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. С обжалвания съдебен акт е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на Ю. А. А., гражданин на Сирия, против Решение 11793/ 12.11.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. Административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, а именно Председателя на ДАБ при МС, който съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България. Същият се е произнесъл в изискуемата писмена форма, като Решение 11793/ 12.11.2024 г. съдържа фактически и правни основания за издаването му. Отбелязал, че административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на жалбоподателя не следва да бъде предоставен статут на бежанец, съответно хуманитарен статут, като е обсъдил както сочените от чужденеца данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход Сирия. Обективираните в решението му мотиви били подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и давали възможност на лицето да разбере защо му се отказва международна закрила. Съдът не констатирал допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочил, че оспореното решение не противоречи на материалноправни разпоредби на закона и е в съответствие с неговата цел. За правилен е преценен изводът на административния орган, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установявало спрямо него да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. По делото нямало данни спрямо него властите или армията да са предприели действия, които да се определят като преследване, с цел да отслужи редовната си военна служба. Член на неговото семейство няма признат в Република България статут на бежанец, което изключва възможността да му се предостави деривативен такъв статут, съгласно чл. 8, ал. 9 от ЗУБ. При това положение изводът на административния орган за неоснователност на искането на Ю. А. А. за предоставяне на статут на бежанец се явявал законосъобразен. Преценил, за правилно прието, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. В случая не се твърдяло и не се установявало от събраните по делото доказателства, в държавата си по произход жалбоподателят да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, а това е сериозна индиция, че няма да понесе такива посегателства и при завръщането си там. От друга страна, липсвали твърдения и данни за наличието на обстоятелствата, предвидени в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. С оглед на така изложеното било прието, че административният орган е постановил правилно и законосъобразно решение. Настоящият състав на ВАС счита, че решението на АС Хасково е ПРАВИЛНО. Неоснователни и недоказани са твърденията в касационната жалба на лицето, че съдебното решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост- чл. 209, т. 3 от АПК. Решаващият съд е събрал и анализирал относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146, т.1- 5 от АПК. Обсъдил е всички релевантни факти и обстоятелства, включително свързани с личната история на лицето, заедно с въпросът, относно сигурността на страната му на произход. Правилни са изводите на административния съд, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на визираното в чл.8, ал.1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставяне на бежански статут. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и той не е бил обект на репресии, поради своята етническа и религиозна принадлежност. Не се установявало в страната си по произход да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е съществувал риск от такива действия спрямо него, за да се обоснове извод, че са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Доводи в тази насока не се излагат от жалбоподателя нито в жалбата, нито пред съда в проведените открити съдебни заседания. В интервюто жалбоподателят е заявил, че проблемите, които е имал са от социален и икономически характер. От бежанската му история става ясно, че е напуснал Сирия, поради опасения да не бъдат взет в кармата или да бъде отвлечен. Те не представляват обективно опасение, което да се определи, като преследване. Неговият разказ за кражба на мазут касае събитие от криминален характер, а не въоръжен конфликт. Семейството му съпругата, децата му, майка му, баща му, 4 братя и 5 сестри- живеят необезпокоявано в Сирия. Правилно съдът е приел, че не са налице и основания за предоставяне на хуманитарен статут, съгласно чл. 9 ЗУБ. Спрямо лицето не са налице тежки посегателства по см. чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. В настоящият случай не се установява лицето да е било принудено да напусне Сирия, поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Липсват доказателства, а и не се твърди наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на касатора, поради опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Посоченото от него в проведеното интервю пред административния орган не дава основание да се приеме, че е бил принуден да напусне страната, поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне и спрямо него съществува риск от посегателства по см. на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Обстановката в Сирия е обсъдена в обжалваното решение, съобразно представените по делото, актуални към момента, справки на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС. След техния анализ се установява, че не е налице ситуация на безогледно насилие, което да обоснове заплаха за личността на касатора, което сочи на неприложимост на чл. 15, б. в от Директива 2004/ 83 ЕО, пренесен в нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че решението е незаконосъобразно постановено, тъй като не са отчетени всички факти, свързани с бежанската история и настоящата ситуация в страната на произход. Действително, съгласно чл. 9, ал. 8 от ЗУБ хуманитарен статут може да се предостави и по други причини, извън изрично посочените от закона, но тези причини следва да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Такъв риск не е установен и с това не се обосновава предоставяне на закрила. Според съдебната практика "под други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 от ЗУБ, въз основа на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Видно е от данните по делото, че в случая такива причини не се установяват по отношение на жалбоподателя. Съобразно приложената по делото справка, след падането на режима на Башар Асад през декември 2024г. тенденциите за общото политическо развитие в Сирия са положителни. В медиите се публикуват материали, че поради новата обстановка, след промяната в управлението, хиляди сирийци, намиращи се извън страната си, се завръщат в родината си. Правилно адм. съд и ДАБ са счели, че желанието и личните мотиви да живее в Република България не могат да бъдат ценени, като основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Остава извън съмнение, че чуждият гражданин е напуснал Сирия по икономически причини с цел да търси по- добра социална среда и условия за живот. Поради изложеното, настоящият състав на ВАС счита, че в случая не следва да намерят приложение, както чл. 8 ЗУБ, така и чл. 9 ЗУБ. Първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да остане в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,