Решение № 5508 от 14.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9488/2014 г.

Решение № 5508 от 14.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9488/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба Мухлис Фариз Сербест от с. Пчелари, област Хасково, срещу решение № 1317 от 27.05.2014 г. на Административен съд (АС) гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 806/2014 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 261303075 от 25.11.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение № 152 от 13.02.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. Пловдив. Претендира отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че въпреки регистрацията си като земеделски производител (ЗП) с анкетен формуляр вх. № 25/22.01.2008 г. на Общинска служба "земеделие и гори" с. Стамболово, не притежава качество на самоосигуряващо се лице, тъй като през ревизирания период е работил на пълен трудов договор като заместник председател и председател на Общински съвет Стамболово и върху полученото трудово възнаграждение са му начислени и внесени здравни и осигурителни вноски. Поддържа, че в ревизионното производство не са събрани данни за извършване на дейност като ЗП и неправилно осигурителните вноски и лихвите за тях са изчислени за пълни работни месеци. Претендира съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на АС гр. Пловдив и по същество на спора да отмени РА. Претендира разноски Ответникът по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. Пловдив не взема становище. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспорения пред АС РА № 261303075 от 25.11.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение № 152 от 13.02.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив, на Мухлис Фариз Сербест са установени задължения за задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) на самоосигуряващо се лице за 2008 г. и 2009 г. както следва: за ДОО в размер на 373.00 лв. и лихва за забава в размер на 351.67 лв., за ДЗПО в размер на 125.00 лв. и лихви за забава в размер на 115.67 лв. и за ЗО в размер на 176.00 лв. и лихви за забава в размер на 90.58 лв. Органите по приходите са установили, че лицето е регистриран ЗП, не е подавало декларация за самоосигуряващо се лице по реда на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица, с която да обяви дата на започване или прекратяване на дейността. Въз основа на протоколи за покупко-продажба на селскостопанска продукция е установено, че той е производител и получава доходи от продажба на непреработена селскостопанска продукция. Получавал е и субсидии. На основание чл. 4, ал. 3, т. 4 КСО е прието, че е задължително осигурен за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт и върху определен осигурителен доход по чл. 6, ал. 7 КСО съобразно минималния месечен осигурителен доход по чл. 8, т. 2 от Закона за бюджета на ДОО и на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО са установени задължения за ЗОВ за ДОО, ДЗПО и ЗО за 2008 г. и 2009 г. общо в размер на 1231.92 лв. За да отхвърли оспорването, административният съд е възприел изцяло съображенията на ревизиращите органи за наличие на основания за установяване на допълнителни задължения за ЗОВ за ДОО, ДЗПО и ЗЗ за 2008 г. и 2009 г. за извършваната от него трудова дейност като ЗП, като обжалваният РА бил издаден от компетентен орган по приходите, в установената форма, без нарушение на процедурните правила и при правилно приложение на закона. Така постановеното решение е неправилно. Видно от заповед за възлагане на ревизия № 1303075 от 25.06.2013 г. и от мотивите на решение № 152 от 13.02.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив, ревизията е повторна във връзка с решение № 587 от 14.06.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив за отмяна на РА № 261205966 от 26.03.2013 г. Отменителното решение № 587 от 14.06.2013 г. на горестоящия административен орган, отмененият с него ревизионен акт, както и заповедите за възлагане на ревизия по чл. 112, ал. 1 ДОПК не се съдържат в административната преписка. В нарушение на задължението си по чл. 150, ал. 2 ДОПК съдът не е дал указания за комплектуване на административната преписка с този смисъл, което препятства касационната проверка на правилността на обжалваното решението относно изводите на съда за валидността на акта. Съгласно § 35, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ДОПК (обн. ДВ, бр. 82/2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. Константна, във връзка с приложението на чл. 109, ал. 1 ДОПК, е практиката на ВАС, че с отмяната на ревизионния акт с решение на решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, и връщане на преписката на ТД на НАП за нова ревизия, се възстановява висящността на ревизионното производство. Това е приложимото правило независимо от порока, от който е засегнат ревизионният акт, установен от горестоящия административен орган. Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът е инстанция по същество на спора като следва да извърши проверка за законосъобразност на акта на всички основания, посочени в разпоредбата. Съдът не е проявил служебна активност да събере всички доказателства от ревизионната преписка - решение № 587 от 14.06.2013 г. на горестоящия административен орган, отменения с него ревизионен акт, както и първоначалните заповеди за възлагане на ревизия по чл. 112, ал. 1 ДОПК. Това препятства касационната проверка за правилността на обжалваното съдебно решение, вкл. относно извода му за валидност на оспорения РА. На основание чл. 221, ал. 2 АПК обжалваното решение следва да бъде отменено. Допуснатото от съда съществено процесуално нарушение по недаване на указания до органа за комплектуване на преписката, включително с доказателства за компетентност на органа, издал първоначалните ЗВР, е основание по чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК след отмяната на обжалваното решение за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да даде указания за комплектуване на преписката в цялост, включително с решение № 587 от 14.06.2013 г. на горестоящия административен орган, отменения с него ревизионен акт, както и с първоначалните заповеди за възлагане на ревизия по чл. 112, ал. 1 ДОПК и доказателства за компетентност на органа, възложил първоначалната ревизия, за да направи правилна преценка за приложението на § 35, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ДОПК (обн. ДВ, бр. 82/2012 г., в сила от 1.01.2013 г.). С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат определяни, а направените и претендирани подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,