Решение № 15572 от 17.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7485/2010 г.

Решение № 15572 от 17.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7485/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на областния управител на Област с административен център гр. Стара Загора против решение № 114 от 07.04.2010 г. по адм. дело № 680/2009 г. на Старозагорския административен съд. Касаторът счита решението за неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което моли да бъде отменено. Ответникът - Сюлейман Мустафов Гегов от с. Крън, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна, а решението на административния съд - правилно като постановено при пълнота на доказателствата и е обосновано. Върховният административен съд, III отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Старозагорския административен съд е отменил по жалба на Сюлейман Мустафов Гегов заповед № 612/29.10.2009 г. на областния управител на Област с административен център гр. Стара Загора и е постановил връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по искането на Сюлейман Гегов от с. Крън за признаване право на обезщетение по реда на ЗПГРРЛ съгласно дадените от съда указания. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че процесната заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон, тъй като административният орган е постановил отказа си по искането за признаване право на обезщетение по ЗПГРРЛ, без да разграничи основанията, на които вече е изплатено обезщетение, и репресията, респ. обезщетението, за които жалбоподателят претендира в настоящия случай. Решението е обосновано и законосъобразно. Сочените касационни основания за отмяна са несъстоятелни. По делото са събрани необходимите доказателства и при анализирането им, съдът е направил правилни изводи, и е приложил правилно нормативната уредба. Безспорно е установено, че лицето Мустафа Исмаилов Гегов наследодател на жалбоподателя, е репресирано лице, по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗПГРРЛ и, че приживе, през 1993 г. е получил еднократно обезщетение в размер на 25000 недоминирани лева като такъв, на основание чл. 2 и 3 от ЗПГРРЛ и чл. 1, ал. 3 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ. След изменението на чл. 6 от ЗПГРРЛ /Д. В., бр. 26 от 2008 г./, противоположно на предишната му редакция, правоимащите лица имат право на обезщетение за всяка изтърпяна репресия за целия срок на репресията, като обезщетенията, получени по досегашния ред се приспадат. С оглед тази разпоредба, правилно съдът е приел, че Сюлейман Гегов, като наследник на правоимащото лице Мустафа Гегов, има право да получи разликата от полагащото се обезщетение на последния. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че след като приживе вече правоимащото лице е получило еднократно обезщетението, то наследниците му не могат да получат разликата, тъй като се получавало на практика изплащане на повторно обезщетение. Съгласно цитирания чл. 6 от закона, тази разлика е част от полагащото се обезщетение за всички изтърпени репресии на неговия наследодател, която е негово право да я получи. С решението си, съдът правилно е отменил заповедта и е върнал преписката на Областния управител за ново произнасяне. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, върховния административен съд, трето отделение