Решение № 10828 от 17.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11945/2012 г.

Решение № 10828 от 17.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11945/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на заместник-ректора на Стопанска академия "Д. А. Ценов", гр. Свищов, против решение № 395 от 26.07.2012 г., постановено по адм. д. № 558/2012 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е обявено за нищожно решение изх. № 93.00-90/29.05.2012 г., издадено от същия административен орган, с което е отказан достъп до информация по заявление № 93 00-85/21.05.2012 г., подадено от Игнат Петров Папазов и преписката е върната на ректора на академията за ново произнасяне. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон - основание отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Игнат Петров Папазов, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение констатира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Обжалваното решение на Административен съд - Велико Търново е постановено в съответствие с материалния закон. При правилно тълкуване и прилагане на закона съдът приема, че оспореното решение изх. № 93.00-90/29.05.2012 г., подписано от заместник - ректора на Стопанска академия "Д. А. Ценов", гр. Свищов, с което е отказан достъп до обществена информация по заявление № 93 00-85 от 21.05.2012 г., подадено от Игнат Петров Папазов е нищожно, тъй като е постановено от некомпетентен орган. По делото е установено, че с изрична заповед ректорът на висшето учебно заведение разпорежда в случаите на отсъствието му поради ползване на законоустановен отпуск, командировка или други причини да бъде заместван от заместник-ректора проф. д-р Кирев. В заповедта липсва изрично разпореждане заместник-ректорът да се произнася по заявления за достъп до обществена информация и освен това на датата на издаване на оспорения административен акт ректорът е бил на работа, макар и не през целия работен ден (свид. Герганов, изявление на процесуалния представител на административния орган в съдебно заседание). При тези факти изводът на първоинстанционния съд, че административният акт е издаден от некомпетентен орган, е законосъобразен. Правилно, позовавайки се на Тълкувателно решение № 4/22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите на Върховния административен съд, съдът приема, че заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощията, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, с изрична писмена заповед отсъстващият титуляр нарежда да бъде заместван от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като осъществява всички задължения и функции от името на замествания орган. В случая на датата на издаване на акта титулярът не е бил възпрепятстван да изпълнява служебните си задължения по обективна причина, поради което правомощията му не са могли да бъдат изпълнявани от друг. Следователно с постановяването на оспорения акт заместник-ректорът на академията е упражнил правомощия, с каквито в деня на издаването на административния акт не е разполагал. Освен това нормата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ изисква задълженият субект или изрично определено от него лице да вземе решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация. В случая заповед на ректора на учебното заведение, овластяваща заместник-ректорът да се произнася по заявленията за достъп до обществена информация не е издадена. Поради това като се произнася по заявление, подадено по реда на ЗДОИ, органът действа извън рамките на правомощията си. Това налага извода, че обжалваният административен акт е издаден от некомпетентен орган, поради което като обявява нищожността му Административен съд - Велико Търново постановява решение в съответствие с материалния закон. Доводите в касационната жалба, че ректорът на висшето училище не е административен орган, а законен представител на юридическо лице, не обосновава извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ вр. чл. 13 от Закона за висшето образование Стопанска академия "Д. А. Ценов" е задължен субект и в качеството си на такъв ректорът на висшето училище има правомощията, регламентирани със ЗДОИ. Допуснатите от първоинстанционния съд неточности при посочването на номерата на оспореното решение на административния орган и заявлението, по което е образувано административното производство, в диспозитива на съдебния акт представляват очевидни фактически грешки по смисъла на чл. 175 от АПК, които следва да бъдат отстранени от съда, постановил решението. С оглед изложеното обжалваното решение е правилно, не са налице основания за неговата отмяна и на основание е чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,