Решение № 12345 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8080/2020 г.

Решение № 12345 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8080/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239, т. 1 и т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба от Комисия за енергийно и водно регулиране за отмяна на решение № 4452 от 15.04.2020 г., постановено по адм. д. № 1430/2020 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение, с което е оставено в сила решение № 6975 от 18.11.2019 г. по адм. д. № 6494/2019 г. на Административен съд – София-град. Твърди, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, които са от съществено значение за делото и които при решаването му не са били известни на страната, като се позовава на решение от 22.12.2010 г. по С-279/09 на Съда на Европейския съюз /СЕС/. Наличието на основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК молителят обосновава с постановеното друго решение № 5064/27.07.2018 г. по адм. д. № 6455/2017 г. на АССГ, отменено с решение № 1349/31.01.2019 г. по адм. д. № 12433/2018 г. на ВАС, трето отделение. Твърди, че са налице две решения, с които по различен начин са разрешени идентични случаи. Иска се да бъде допусната отмяна на посочените по-горе решения. Претендира заплащане на разноски по делото. Ответникът по молбата за отмяна – "Електроразпределение Север" АД, редовно призован, се представлява от адвокат Георгиева. Моли да се остави молбата за отмяна без уважение. Счита, че не са налице нито предпоставките на чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК. Решението на СЕС не може да служи като основание за отмяна. То не е новооткрито, доколкото е постановено още към датата на развитието на самото административнонаказателно производство. По отношение на основанието по т. 4 счита, че то изисква пълно субективно и обективно тъждество, каквото не е налице в посочените решения. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК, поради което е допустимо. С оглед събраните доказателства, Върховният административен съд намира за установено от фактическа страна следното: С решение № 6975/18.11.2019 г., постановено по адм. дело № 6494/2019 по описа на Административен съд – София-град, съдът е уважил изцяло предявените от "Електроразпределение Север" АД искове с правно основание чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ, като е осъдил КЕВР да заплати сумата от 1356, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № НП-349 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се от направените от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по нахд № 1317/2015 г. и сумата от 1356, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинените от незаконосъобразно наказателно постановление № НП-349 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по кнахд № 10409/2015 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва. Решението е оставено в сила с решение № 4452 от 15.04.2020 г., постановено по адм. д. № 1430/2020 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение. С решение от 22.12.2010 г. по С-279/09 на Съда на Европейския съюз/ СЕС/, съдът се е произнесъл по преюдициално запитване за тълкуване на принципа на ефективност, за да се изясни дали този принцип допуска предоставяне на правна помощ на юридически лица. При тези данни, настоящият петчленен съдебен състав намира искането за отмяна на посочените две съдебни решения за неоснователно. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отмяна на това основание се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. За разлика от хипотезата на чл. 239, т. 6 АПК, съгласно която решение на ЕСПЧ, в което е установено нарушение на ЕКПЧ, може да представлява основание за отмяна, решение на Съда на Европейския съюз, постановено в производство по чл. 267 ДФЕС, с което се извършва тълкуване на разпоредба от правото на ЕС, не представлява изрично основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Разширително тълкуване на основанията за отмяна и включване на основание, свързано с практика на СЕС, създадена по реда на чл. 267 ДФЕС, би противоречало на принципа на стабилитета на съдебния акт. Освен това посоченото решение на СЕС е постановено много преди съдебните решения на АССГ и на ВАС, за да се твърди, че те не са могли да станат известни на страната. С оглед на изложеното, искането за отмяна на решенията на основание чл. 239, т. 1 АПК, е неоснователно и следва да се отхвърли. За да е налице основанието за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК, следва да е налице идентичност на страните и на предмета на спора. Молителят е посочил, че с решение № 5064 от 27.07.2018 г. по адм. д. № 6455/2017 г. на АССГ, КЕВР е бил осъден да заплати на – "Електроразпределение Север" АД сумата от 1356 лв. с ДДС, представляващи разноски за процесуално представителство за обжалване на НП № НП-202 от 31.01.2015 г. С решение № 1349/31.01.2019 г. по адм. д. № 12433/2018 г. на ВАС, трето отделение, съдът е отменил решението на АССГ и е приел, че не са налице причинени имуществени вреди. С решение № 4452 от 15.04.2020 г., постановено по адм. д. № 1430/2020 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение, с което е оставено в сила решение № 6975 от 18.11.2019 г. по адм. д. № 6494/2019 г. на Административен съд – София-град. АССГ е уважил изцяло претенцията за обезщетение за разноски в размер на 1356 лв. и тричленният състав на ВАС е приел, че в производствата по ЗАНН субсидиарно са приложими правилата по НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на разноски за правна помощ и съдействие. Тези факти водят до извод, че предмет на разглеждане в двете производства са различни съдебни актове, поради което не е налице основанието на чл. 239, т. 4 АПК за отмяна на посочените като неправилни съдебни решения. Водим от горното, Върховният административен съд, Петчленен състав, Първа колегия